Едни я смятат, за центъра на стабилност не само за Германия, но и за цяла Европа. За други обаче именно тя е тази, която разби спокойствието на Стария континент и с едноличните си действия влоши цялостно ситуацията с мигрантската криза. Ангела Меркел е един от най-дълголетните лидери в Европа, като вече 15 години неотменно е начело на Германия.
За тези години покрай нея са се сменяли поколения на американски и френски президенти, британски пермиери, състави на Европейската комисия. Нещо повече - сегашният председател на ЕК - Урсула фон дер Лайен някога беше спрягана за протеже на "Mutti" ("мама"), както на галено я наричат.
Догодина тя ще се оттегли от поста на канцлер, предавайки го на победителя от федералните избори, които се очаква да се случат през есента.
Ако дотогава не се случи нещо радикално, тя ще изкара на поста четири пълни мандата - повече от легендарния Конрад Аденауер - строителя на ФРГ след Втората световна война, и също толкова, колкото "учителя" на Меркел - Хелмут Кол.
И макар впоследствие Кол сам да се отрече от нея, заявявайки че ще "съжалява за творението си до последен дъх", Ангела Меркел се нарежда сред най-значимите германски управници в новата история на страната.
Тя не само е първата жена и първия човек от Източна Герамния, заемал канцлерския пост, но тя е и символът на "германската машина" - икономическата златна ера за страната, наложила Германия като основен и безспорен лидер на Европа.
И все пак Хелмут Кол никога не е ставал мишена на толкова фокусирани гняв, омраза, неприязън и обвинения.
Още през първата половина от управлението си в Южна Европа гледаха на нея като на един от основните виновници за проблемите си.
Изискваната от нея фискална дисциплина в Еврозоната доведе до много по-тежък период на възстановяване за икономики като гръцката и италианската. Обвиненията към нея бяха и за това, че тя гледала на останалите държави в Европа като на свои колонии, от които да се теглят ресурси за този златен икономически ръст, който Германия изживя под нейно управление.
Но не са малко и тези, които ще кажат, че въпреки всичко именно Меркел беше онзи фактор на стабилност, който попречи на това еврото като валута да се срине, причинявайки много по-тежка и жестока криза за целия континент.
Ако не беше едно друго нейно решение обаче, едно Willkommen към бягащите към Европа бежанци, да заповядат в Германия, цялостната омраза към Меркел можеше да е много по-малко, а тя щеше да бъде запомнена еднозначно като един от най-значимите европейски лидери, помогнали за развитието на ЕС.
Това решение беше взето еднолично от най-силния европейски лидер. Взето, без да се допита до Европейската комисия, до останалите лидери на държавите членки на ЕС, дори и до собствените си партньори в управлението на Германия. И то доведе до пет години на упадък за собствената ѝ власт.
От днешна гледна точка все още е трудно да се прецени стойността на това решение. Бежанската криза така или иначе се случваше вече, но това Willkommen подейства като вдигане на бент река.
Мотивите на Меркел за това и решение са ясни. От една страна, имаме бедстващи хора, бягащи към война. От друга, за Германия - една страна със застаряващо население и огромна нужда от работна ръка, всички тези млади хора щяха да дойдат добре. Това, което тя не предвиди са многото небежанци, които се насочиха към Централна и Западна Европа покрай вълната.
Този ход обаче доведе до невиждан от Втората световна война насам пик на крайнодесните политически движения, които стъпиха на гнева, провокиран от идването на мигрантите. И все пак, всички знаем, че щяха да умрат много повече хора, ако тя не беше направила това.
Но дори в най-сериозната си дупка през 2017 г., когато на много места и в Германия, и на континента името на канцлера да беше изговаряно най-малкото с огорчение (а дори и с по-негативни емоции), тя успя да вземе изборна победа над опонентите си.
Да, управляващата коалиция, постигната след това, беше повече от нестабилна, а Меркел да беше принудена от обстоятелствата да обяви бъдещето си оттегляне след края на настоящия мандат. Но въпреки всичко германците предпочетоха да се доверят пак на нея.
Защо? Защото, както тя казва 4 години по-рано по време на един друг предизборен дебат преди тогавашните федерални избори, "Те ме познават".
Причината е, че тя създава усещането, че когато държи юздите, хората могат да разчитат, че нещата ще се случват по правилния начин. А това е умение, което или го имаш, или не.
Догодина по това време е почти сигурно, че Германия ще има нов канцлер, но кой ще бъде той е все още неясно. Посочената от самата нея "наследничка" в партията Анегрет Крамп-Каренбауер се провали в това да овладее доверието на актива на ХДС, а останалите претенденти също не могат да се похвалят с кой знае колко стабилни позиции.
Затова и тук идва въпросът - след 15 години управление на Меркел, стана ли тя твърде голям фактор за Германия? И който и да е неин наследник, от която и партия да е той или тя, ще успее ли да излезе от сянката на Mutti?
