В неделя следобед майката на 17-годишния Лин Уейчи го оставя пред училище. Докато пътуват към кампуса, тя не забелязва нищо необичайно в поведението му.
Денят на майката е и двамата са го отбелязали с обяд, след което Лин трябва да се върне в училище и да започне с четенето за изпитите. Стигат до двора на училището, той слиза от колата и се разделят. Това е последният път, в който Лу Уейчи вижда сина си жив.
Същата вечер, около 21 часа, телефонът ѝ звъни, а на екрана е изписан номерът на администрацията на гимназията в Чънду, югозападен Китай - същото училище, което посещава сина ѝ. Лу отговаря на обаждането, а един равен и монотонен глас ѝ обяснява, че синът ѝ се е самоубил като е скочил от една от сградите на кампуса.
Случаят с това самоубийството се разрасна до национална кампания в Китай благодарение на социалната мрежа Weibo. Хиляди хора споделят снимката на опечалената Лу, която коленичи пред училището на сина си с негова снимка в ръце и настоява смъртта му да бъде разследвана.
"Много пъти съм чела за подобни случаи, но не мислех, че ще се случи и с мен", пише Лу в Weibo и разказва в детайли за редицата несъответствия и странни действия на хора от гимназията и на органите на реда около смъртта на момчето ѝ.
Майката разбира за смъртта на сина си 2 часа след самоубийството му, а когато пристига в училището, директорът и неговият заместник ѝ казват, че вече са изпратили тялото в погребална зала и може да го види едва на другия ден. Не ѝ е позволено да разговаря със съучениците и учителите на Лин, а ден по-късно научава, че има запис как сина ѝ се хвърля от сградата, но достъпът до него ѝ е отказан.
Властите твърдят, че става въпрос за самоубийство. Родителите отричат тази вероятност и настояват за аутопсия на тялото му преди кремацията и погребението му. Настояват също да изгледат записа със самоубийството на Лин.
Техният апел да се обърне по-голямо внимание на смъртния случай от Чънду се превърна в кампания в социалните мрежи, последвана от хиляди публикации и няколко хаштага, в които се настоява охраната и училищните власти да бъдат разпитани, а кадрите от самоубийството да станат публично достояние.
Някои потребители питат защо училището е чакало два часа, преди да се обадят на майката. Други - защо не е видяла тялото на детето си още същия ден.
"В САЩ, когато Джордж Флойд умря и имаше съмнителни обстоятелства, в цялата страна се организираха демонстрации. Но тук, когато ученик умре при съмнителни обстоятелства, ние не получаваме никаква информация", пише Майк Лу, 19-годишен студент, който следи случая онлайн.
Въпросите, на които не бе отговорено, провокират протест пред сградата на училището. Стотици демонстранти се събират на демонстрацията с викове "Истината" и бели цветя в ръце.
Ден след протеста администрацията на гимназията в Чънду излиза с изявление по темата. В него се казва, че момчето се е самоубило в 18,40 ч. Дежурен учител открива тялото му 20 мин. по-късно, но не успява да го разпознае заради тежките рани по главата му след падането. Извикани са други учители и охраната и след като установяват самоличността на Лин, се свързват с майка му. Така те обясняват 2 часа закъснение на обаждането.
След това тялото е преместено в погребален дом, понеже нямало как да остане в училището, а до пристигането на майката, погребалната агенция затворила и се наложило да чака до сутринта.
От образователния департамент в Китай и полицията призовават да не се разпространяват слухове, като единодушно са на мнение, че става въпрос за самоубийство.
Що се отнася до кадрите със заснетия инцидент, оказва се, че такива няма, а медиите почти едновременно излизат със становище, че не са разположени камери около мястото на самоубийството, но има кадри от коридорите на училището, където се вижда как Лин върви от зала в зала.
Полицията казва, че е намерено прощално самоубийствено писмо, изпратено от момчето до негови приятели през мобилно приложение.
Въпреки тези свидетелства от страна на властите обаче, няма изгледи шумът около смъртта на Лин да затихне скоро, а причините са няколко - липса на прозрачност, съпричастност от страна на ръководните органи и отразяване в пресата на самоубийствата в китайските училища.
Смъртта на момчето в Чънду удари китайското общество по болното място. През последните години има няколко съмнителни смъртни случая на тийнейджъри в Китай и вероятно много други, които не са съобщени в новините.
Самоубийството в училище е повтарящ се проблем в страната, като някои го отдават на стреса, пред който децата са поставени преди изпити, други на тормоза както от съученици, така и от учители. Най-вече в селските райони, учителите са с малък опит, а учениците са основно деца на работници. Стандартите са ниски, образованието е евтино, а физическите наказания - често срещани въпреки заканите на управляващите да ги забранят още през март тази година.
През април тази година тялото на 15-годишно момиче бе открито гимназия на мегаполиса Чунцин, Югозападен Китай и полицията заключи, че е самоубийство заради намерени съобщения в телефона ѝ, в които пише, че ще сложи край на живота си.
През ноември миналата година 16-годишно момиче е открито в гимназията на провинцията Шандун и заключението е същото, макар и родителите ѝ да съобщават, че тя многократно е малтретирана от свои съученици.
Родителите и при двата случая оспорват официалните становища за смъртта на своите деца и настояват за допълнително разследване, което така и не получават.
Психолозите в страната обръщат внимание и на друг фактор, който може да обясни зачестяващите самоубийства сред тинейджърите. Академичният натиск върху китайските ученици е много висок. Милиони от тях се състезават за свободните места в университетите, понеже дипломата е единствената им гаранция, че ще водят приличен живот в страната на Си Дзипин. Месеци преди кандидатстудентските изпити се учи по средно 16 часа на ден, 7 дни в седмицата, а страхът от провал е неописуем.
Експерти отдавна призовават за повече внимание върху психичното здраве на учениците, но в действителност повечето образователни институции не разполагат с ресурси, за да осигурят адекватна психична помощ на децата под стрес.
Но каквото и да се случи след протестите, родителите са категорични - училищните авторитети трябва да поемат повече отговорност и уведомяват родителите за случващото се с децата им, защото обществото няма да преглътне още една трагична смърт на ученик, около която има много неизвестни обстоятелства.
