Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Депресия, претоварване и самоубийства - да, К-поп индустрията има тъмна страна

Защо звездите на корейската развлекателна индустрия толкова често посягат на живота си? Темата отново излезе на преден план, след като младата актриса в корейски сериали Сонг Ю-джънг беше намерена мъртва в края на януари, а информациите около смъртта ѝ говорят за самоубийство. Снимка: Instagram, u_jjooung
Защо звездите на корейската развлекателна индустрия толкова често посягат на живота си? Темата отново излезе на преден план, след като младата актриса в корейски сериали Сонг Ю-джънг беше намерена мъртва в края на януари, а информациите около смъртта ѝ говорят за самоубийство.

Те са млади, красиви и се радват на безумно голяма слава. Зад перфектните им лица и кожа, отвъд перфектния им глас и танцьорски умения обаче се крие един свят на подхранвана несигурност и проблеми с психичното здраве.

Да, лъскавата индустрия на К-поп културата има своите мрачни тайни.

Темата отново излезе на преден план, след като младата актриса в корейски сериали Сонг Ю-джънг беше намерена мъртва в края на януари, а информациите около смъртта ѝ говорят за самоубийство.

Това все още не е потвърдено официално, но ако се окаже истина, Сонг ще се превърне в поредната южнокорейска звезда, загинала от собствената си ръка.

Ярък пример за това е певицата О Ин-хье, която през септември миналата година отне живота си. В края на 2019 г. две от големите имена от развлекателната индустрия на страната - певицата Сули и нейната добра приятелка - певицата Гу Хара, също бяха намерени мъртви в рамките на няколко дни.

Така например за Сонг и О последната капка може да е дошла от западащата им кариера и по-малкото професионални ангажименти, докато при Сули и Гу Хара нещата опират повече до стреса от това да си постоянно пред очите на хората и от нереалните очаквания, на които трябва да отговарят.

Един от проблемите темата за самоубийствата да бъде изваждана на преден план е т. нар. "ефект на Вертер", при който показаният пример за човек, отнел живота си или размишляващ над темата, може да подтикне още някого да мисли за същото.

Според Джанг Сунг-нанг, изследовател на социалната епидемиология в университета Чунг-анг, тук едва ли може да се говори за тенденция на копиране и възпроизвеждане на поведение.

Вместо това причината за толкова високият брой знаменитости, които посягат на живота си, може да се търси в постоянното им излагане на внимание (и критики) в социалните мрежи, културата на абсолютна конкуренция, както и на някои специфични особености на самата К-поп индустрия, която до голяма степен паразитира върху млади таланти, изцеждайки ги докрай.

Това си личи и от конкретния случай със смъртта на певицата Сули. Малко преди смъртта си тя решава да излезе от внимателно оформения си корпоративен образ и машина за печелене на пари, като се включва във феминистка група, проповядваща равенство между половете и бунт срещу сутиените.

Певицата Сули Снимка: Instagram, jelly_jilli
Певицата Сули

Този ход ѝ донесе обаче бомбардировка от критики в социалните медии, като според експерти именно тази остра намеса на троловете е спомогнала за допълнително разклатеното психическо здраве на певицата.

Според Дал Йонг Джин, професор по комуникация в университета Саймън Фрейзър и съавтор на K-Pop Idols: Popular Culture and the Emerging of Korean Music Industry ("К-поп идоли: Поп култура и възхода на корейската музикална индустрия"), всичко това е част от по-широк негативен модел в корейската развлекателна индустрия, която изисква съвършенство от изпълнителите си.

По думите му масово изпълнителите и известните актьори в Корея се изправят пред общи социално-културни предизвикателства, които могат да доведат до депресия и мисли за самоубийство.

"Това означава, че корейската развлекателна индустрия не е създала социално приемлива и приятна работна среда", обяснява още Дал.

Самата индустрия насърчава хиперконкурентността, като млади таланти се търсят още сред тийнейджърите.

Специализирани агенции се занимават да търсят потенциални звезди в гимназиите из страната, а набелязаните след това младежи се хващат здраво и се изпращат на солидна школовка от пеене, актьорско майсторство и танци.

Подбраните потенциални таланти биват изолирани в отделни общежития, а ежедневието им буквално е обсебено от репетиции и тренировки. Агенциите отнемат неоформени деца от средата им, карат ги да изоставят конвенционалното обучение за сметка на шанса да станат звезди един ден и накрая използват само тези, които им вършат работа.

Те, на свой ред, са били лишени от възможности да развият свои собствени идеи и мисли, обяснява Джин.

Снимка: Getty Images

Също така младите звезди в К-поп индустрията се сблъскват с изтощителни графици от участия и репетиции, постоянен натиск да запазят статута си и безмилостната конкуренция от постоянно навлизащи в бизнеса нови и нови имена.

За да дойде медийното внимание и постоянното обсъждане в социалните мрежи, звездите от музикалната сцена и телевизията се държат на изключително висок пиедестал и са принудени (и по договор, и от публичния съд на социалните мрежи) да спазват възможно най-добро поведение или поне да се крият достатъчно добре (което обаче рано или късно излиза на бял свят).

Тук ключова роля играят социалните медии - изключително силно застъпен елемент от развлекателната индустрия в страната, която ги използва, за да популяризира новите си имена. Така в един момент обаче всичко, което знаменитостите правят или казват, се разкрива пред света, който на свой ред третира видяното с критики и дори с открита омраза.

Изискванията при жените са още по-жестоки, което също спомага за това изпълнителките и актрисите в корейската развлекателна индустрия да понасят по-тежко вниманието насочено към тях.

Те трябва да отговарят на всички социални стандарти, налагани от традиционно силно патриархалното общество в Южна Корея. И ако искат да излязат от предварително начертаните норми, рискуват да се сблъскат с вълната от нападки, каквито изпита на свой гръб и Сули.

Цялото това социално напрежение може лесно да счупи психиката на един млад човек и да го подтикне към крайни мерки, особено като се има предвид с колко лошо око в страната се гледа на това да имаш психологически проблеми.

Истината е, че проблемът със самоубийствата манифестира видимо в средите на К-поп индустрията, но той засяга цялото общество.

Южна Корея има най-високият дял на самоубийства сред всички 37 развити държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Само за 2018 г. около 14 000 души са отнели живота си.

Подобни случаи продължават да се увеличават като дял при жените, като на година те нарастват с около 5%.

Големият проблем зад тези статистики е, че в Южна Корея темата за психичното здраве остава табу в обществото и за нея не се говори достатъчно. Покрай пандемията от коронавируса нещата допълнително се влошават заради изолацията и усещането за самота.

В съседна Япония властите вече обявиха създаването на специално министерство, което ще се грижи за проблема със самотата, депресията и самоубийствата. Може би Южна Корея също трябва да вземе пример.

Защото игнорирането на тези проблеми с психичното здраве води само до подобни черни статистики.

Най-четените