Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Еднополовите бракове - тема, която разцепи на две либерална Естония

Репутацията на толерантната държава е поставена на карта Снимка: Getty Images
Репутацията на толерантната държава е поставена на карта

За последните 10 години Естония утвърди репутацията си както на икономически и технологичен хъб, така и на либерален бастион за човешките права.

Докато отваря вратите си за дигиталните номади, които привлича с електронно правителство и дигитални услуги, Естония е и първата балтийска държава, която лансира закон за еднополовите бракове.

И точно тук либералната репутация на страната е подложена на изпитание.

Коалиционното правителство в Талин, което обединява Центристката партия, Партията на отечеството и крайнодясната партия EKRE, обяви, че през пролетта на 2021 г. ще се проведе референдум, на който да бъдат определени дефинициите за граждански брак.

Ще бъде поставен въпросът дали бракът да бъде дефиниран само като съюз между мъж и жена, или в това понятие ще влизат и еднополови съюзи.

За някои анализатори обаче референдумът е част от опитите на крайната десница да отхвърли либералните политики, които носят равноправие и толерантност в естонското общество. Той е и циничен начин хората да бъдат разделени заради поляризираните си мнения.

Отсега правителството заявява, че не се обвързва с резултатите от референдума и че каквито и да са те, то няма да подаде оставка. EKRE, която се опитва да отмени Закона за регистрация на еднополовите съюзи от 2015 г., е движеща сила в инициативата за общонационалното допитване.

Тонис Старц, професор от Университета в Талин, смята, че крайнодесните се притесняват, че въпросния закон отваря пътя пред легализирането на еднополовите бракове.

Той посочва, че консервативното крило в Естония и по-специално EKRE са загрижени, че либералите ще искат узаконяване на еднополовите бракове в близко бъдеще. Затова партията решава да предприеме превантивни действия, които да попречат на подобно нещо.

Малцина са очаквали, че EKRE - партия, настроена против мигрантите и изпълнена с евроскептицизъм - ще стане част от естонското правителство. Но изборите през миналия март партията се позиционира като трета политическа сила, точно след опозиционната Реформаторска партия и Центристката партия.

Нежеланието на центристите да преговарят с реформаторите за съставяне на правителство постави EKRE в позиция да взимат ключови решения за страната и да прокарват програма, която напълно противоречи на европейските ценности.

Решението за референдум идва от министър-председател в несравнимо по-слаба позиция във властта, но и подкопава единството в обществото. Членовете на Центристката партия не са съгласни с тези критики и подчертават, че именно така функционира демокрацията.

"Трябва да приемате изборите на хората, дори и да не ви харесват", категорични са центристите.

Либералите в Естония обаче са шокирани, когато Юри Ратас, председател на Центристката партия, се съгласява на коалиция с EKRE, които са известни с отявлени расистки лозунги като "Ако си черен, нямаш място тук" и които бълват ожесточени обиди към малцинствата.

Вътрешният министър Марк Хелме от EKRE заявява, че хомосексуалните хора в Естония са свободни да избягат в Швеция, където по негови думи на тях се гледа по-благосклонно. Въпреки че изказванията на Хелме са критикувани от премиера и от опозицията, той остава на поста си, който е един от най-важните в правителството.

Сега Хелме твърди, че един референдум за еднополовите бракове ще "проветри малко обстановката", като намеква, че естонците масово ще са против идеята.

Развоят е благоприятен за EKRE, които съществуват благодарение на хомофобията и крайният консерватизъм - две явления, които виреят необезпокоявани извън големите естонски градове. Затова и референдумът е брилянтна идея за крайната десница, която иска да докаже, че естонците са против твърде либералното законодателство.

А националното допитване трябва да съвпадне с местните избори, което внася допълнително объркване.

Избори и референдум в един и същи ден разколебават избирателите и изместват фокуса от правата на ЛГБТ общността. Така се засилва и усещането, че през 2020 г. като че ли има не една, а две Естонии.

Има го Талин или ИТ-Естония, чието качество на живот надвишава средното за Евросъюза, но я има и провинциална Естония, където същото качество на живот е 70 на сто по-ниско от средното за ЕС. По този начин разцеплението по икономически и ценностни показатели се задълбочава.

И докато EKRE ще използва референдума за заздравяване на позициите си, центристите виждат в него инструмент за повече отворена демокрация. Но либералите в Естония са силно притеснени, защото имат опасения, че трудно извоюваните свободи като правото на аборт и инсеминацията могат да бъдат заличени.

Те се страхуват, че това е съзнателно отдалечаване от ценностите на държави като Швеция и Норвегия и приближаване до далеч по-консервативната Централна Европа с нейните Полша и Унгария.

С други думи - референдумът за еднополовите бракове може да е само първата крачка към отнемане и на други права и свободи.

Това за момента изглежда почти невъзможно, но ако консерватори като EKRE наберат още повече сила, нещата могат бързо да се променят. EKRE вече повдигат въпроса и за забрана на абортите и някои други аспекти, които засягат правата на жените. А и EKRE не са единствената партия с подобни амбиции.

Сарц се надява, че пандемията от коронавирус ще укроти малко крайните настроения, но е скептичен, защото много естонци извън големите градове се чувстват изоставени, а оттам идва и подкрепата за популистките движения.

Единственото, което ни остава, е да действаме сплотено, само така ще опазим Естония, казва в заключение професорът.



Най-четените