За много хора това трябваше да е бъдещето на електроенергията. Да се произвежда чисто електричество на ниска цена и да се покаже колко ефективни могат да бъдат публично-частните партньорства в борбата с климатичните промени.
В крайна сметка се оказва огромен и много скъп провал.
Това е електроцентралата на слънчева енергия Иванпах в Калифорния. Наскоро единият от двата основни купувача на електричество от там - Pacific Gas and Electric Company - обяви, че е постигнато споразумение със собствениците за прекратяване на договорите за доставка.
Другият купувач на електричество е компанията Southern California Edison. Тя води същите преговори за прекратяване на договорите си.
Очакват се одобрения от регулаторните органи и после поетапно спиране до 2026 г. на експлоатацията на Иванпах, чието име идва от езика на местните коренни жители и означава "чиста вода".
---
В някои държави пък вече прилагат подобни технологии:
---
Историята на електроцентралата започва преди около 15 години.
Тогава Pacific Gas and Electric Company и Southern California Edison се съгласяват да купуват електроенергия от електроцентралата, която тогава все още е само иновативен проект на чертожната дъска. Първата компания доставя електричество за 5,2 милиона домакинства, докато втората - за около 15 милиона души.
Това са две от най-големи електроразпределителни компании в Калифорния, Невада и Орегон и към онзи момент си правят сметките, че инвестират в бъдещето.
Първоначално ще купуват на доста висока цена електричество, но в дългосрочен план тя ще спадне, тъй като все пак технологията е обещаваща.
В случая се залага на идеята за използване на концентрирана соларна енергия или термално-соларна енергия. При нея огромен брой огледала отразяват едновременно слънчева светлина към един приемник, съдържащ течност. Топлината превръща течността в пара, която от своя страна задвижва турбини за генериране на електричество.
При Иванпах са използвани близо 350 000 огледала. Те са управляват от компютър и се движат през целия ден в синхрон със слънцето, така че да могат да улавят и отразяват лъчите му в посока три 140-метрови кули и техните котли с течност.
В онези години системата изпъква с едно много отчетливо предимство пред фотоволтаиците - няма нужда от батерии и съответно позволява производството на електроенергия през нощта или когато слънчевата светлина е много слаба.
Затова проектът лесно намира финансиране. Федералното правителство предоставя 8 квадратни километра земя в пустинята Мохаве и 1,6 милиарда долара под формата на гаранции за заеми. Други няколкостотин милиона долара идват от собствениците в лицето две енергийни компании и Google.
Pacific Gas and Electric Company и Southern California Edison пък се ангажират да купуват ток дългосрочно за няколко десетилетия напред.
През 2014 година е въведена в експлоатация първата кула и изглежда, че проектът върви по план. Как тогава се обърква всичко?
Като за начало още по време на строежа групи за опазване на околната среда повдигат въпроса за влиянието върху природата. Отчетена е опасност за унищожаване на естествения хабитат на местен вид костенурки, а след това става ясно колко опасно може да въздействат огледалата на птиците в района.
Няколко различни доклада на организации за опазване на околната среда показват, че всяка година хиляди птици изгарят във въздуха заради огромната температура в зоната на отразяване на слънчеви лъчи към кулите.
"Наред с убиването на хиляди птици и костенурки, строителството на проекта унищожи незаменими девствени пустинни местообитания заедно с множество редки видове растения", отбелязват от организацията Sierra Club. "Силно подкрепяме иновативни решения за чиста енергия и признаваме спешната необходимост за преход от изкопаеми горива, но Иванпах демонстрира, че не всички технологии са ефективни."
Отвъд проблемите с природозащитниците идват и чисто техническите предизвикателства. Технологията се оказва сложна за управление и експлоатация и всъщност съвсем не толкова "зелена", колкото би трябвало да бъде, тъй като всеки ден изисква използването на големи количества природен газ, за да заработи.
Най-големият проблем за Иванпах обаче остава конкуренцията на фотоволтаиците, които стават изключително евтини.
През 2009 г. те все още са скъпа и сравнително нова технология, но с времето се оказват далеч по-ефективна и рентабилна опция за производство на чиста енергия.
Критиците на Иванпах използват случая като пример, че проектите за възобновяема енергия не трябва да получават преференциално отношение от държавата и да бъдат бъдат субсидирани с пари от данъци - гледна точка, която съвпада с новата администрация в Белия дом.
Някои от първите действия на президента Доналд Тръмп бяха свързани със спиране на одобренията на нови подобни проекти на федерална територия и поставяне на акцент отново върху фосилните горива.
От другата страна обаче стои аргументът, че фотоволтаиците са успешен пример за инвестиция във възобновяеми източници на енергия.
Провали като този на Иванпах са скъпи, но също така са нещо естествено в условия на конкуренция за търсене на най-добрата технология.
