Когато си говорим за климатични промени и негативните ефекти от тях, най-често става въпрос за засушаването, повишаването на нивото на световния океан и изчезването на множество растителни и животински видове.
Но един друг проблем, произтичащ от повишаващите се температури, вече засяга много градове далеч по-пряко и остро - увеличаването на популациите от вредители.
По-топлото време, особено по-топлите зими, създават идеални условия за по-бързо размножаване на редица видове като плъхове и гълъби, както и за въвеждане на нови видове в градската среда на големите градове в Европа.
Това създава спешен проблем за общественото здраве в засегнатите райони, повишавайки опасността от възникване на нови болести и по-лесно предаване на вече съществуващи.
Според Крис Мъри, експерт по екология и обществено здраве в Имперския колеж на Лондон, балансът в екосистемите на градовете ще става все по-труден за постигане.
"Най-вероятните сценарии за промяна на климата през следващите години ще създадат благоприятни условия за видове, които са основно паразити. Доказателствата, които имаме, предполагат, че трябва да сме разтревожени какви нови или повторно възникващи болести могат да донесат те", коментира Мъри.
Затова и властите по места в много градове вече започват да търсят все по-сериозни, директни и работещи решения за големия проблем с вредителите.
В белгийската столица Брюксел от години насам зимите вече са по-меки, а това е спомогнало за възникването на същински бум на гълъбите, което води и до нуждата от нови методи за поддържане на броя им под контрол.
Мнозина биха се зачудили на това защо гълъбите биват споменавани в графата с вредителите, но има ясна причина - те произвеждат огромно количество екскременти.
Средно един гълъб може да произведе до 12 кг изпражнения годишно, като проблемът в случая не е толкова цапането на обществените пространства, което изисква немалък ресурс за почистване, колкото фактът, че в курешките на гълъбите се съдържат много бактерии, създаващи риск за общественото здраве.
Доскоро студените зими в Брюксел спомагаха за естественото поддържане на популациите на тези птици в разумни граници. Със затоплянето на времето обаче те могат да произвеждат по-голямо потомство, което да оцелява.
Улавянето и убиването на гълъби е забранено в района на Брюксел. Затова градът е възприел щадяща животните стратегия за намаляване на броя им - инсталиране на хранилки за птици, заредени с контрацептиви, които временно правят женските птици безплодни.
Тази стратегия е използвана за пръв път в САЩ, където успехите са категорични - до 50% спад в популациите. В Европа тя е възприета още в Париж и Барселона, където се наблюдават идентични резултати.
"Методът е много по-хуманен от залавянето и кастрирането им - нещо, което беше направено преди 10 години - или убиването им с отрова, оръжия или други животни", коментира пред Politico общинският съветник от Брюксел Зубида Джелаб, занимаваща се с въпросите на зелените площи и хуманното отношение към животните.
Пилотно през 2019 г. програмата е била тествана край Големия площад на Брюксел, а сега вече е задействана и в други части на града.
По думите на Джелаб изменението на климата "причинява смущения" в моделите на размножаване на градските животни, което изисква адекватна реакция. За властите в белгийската столица стремежът е да се запази "балансът между благосъстоянието на хората и благосъстоянието на животните", които обитават района.
Гълъбите не са единственият вид, който се размножава много по-лесно и бързо покрай климатичните промени.
Редица градове вече са свидетели на драстично увеличение в броя на плъховете, тъй като по-високите температури им позволяват да затоплят котилата си през зимата и да се размножават през цялата година.
Експерти обясняват, че по-кратките периоди на студ, в които температурите са под 0 градуса, както и достъпът до храна в градската среда, позволяват на плъховете да просперират в големите градове.
Френският град Тулуза предприема интересни мерки, за да се справи с проблема. Местните власти са решили да използват порове, за да ограничат броя на гризачите. Те са малки хищници и са естествен враг на мишките и плъховете.
За целта на изходите на плъховите обитания се поставят капани, а в самите бърлоги на плъховете се пускат до три пора. Капаните улавят предимно по-младите плъхове, докато поровете успяват да се докопат и до "алфа" двойките, които са отговорни за големите котила на колонията.
Стратегията е полезна алтернатива на конвенционалните системи, като се има предвид, че има строги правила за използването на отрови.
В Ню Йорк, един от градовете с най-голям проблем с плъховете в света, разчитат на специално наети професионалисти, които да изготвят стратегии за справяне с големите колонии от гризачи.
Новият кмет на мегаполиса - демократът Ерик Адамс, е решен да обяви война на вредителите и няма да жали средства за това. От офиса му са обявили отварянето на нови позиции за "директор по намаляването на гризачите" - работа, която мнозина наричат просто "Цар Плъх".
Заплатата за нея варира от 120 хил. долара до 170 хил. долара, но за сметка на това служителите ще трябва да полагат сериозни усилия и да не се притесняват да проявяват своя "инстинкт на убийци", както коментира Адамс.
Плъховете са истинска напаст в градовете, където унищожават кабели, пренасят болести, разнасят боклук, а понякога и нападат бездомни хора.
Друга, не по-малка опасност представляват и комарите.
Според много учени Европа трябва да се подготви за по-широкото разпространение на тези кръвопиещи насекоми, а с тях, потенциално, и за завръщането на болести, изчезнали от десетилетия насам.
Комарите пренасят тежки вируси като денга, жълта треска, зика и чикунгуня, като според прогнозите на експертите това може да доведе до връщането на тези болести на континента.
Именно комарите са отговорни за огнищата на множество болести в Европа през първата половина на 20-ти век, но няколко наистина сурови зими доведоха до сериозно намаляване в популациите.
"Повишаването на температурата до голяма степен подкрепя развитието на този и други видове комари, като азиатския тигров комар, който вече беше открит чак на север до Обединеното кралство и беше замесен в огнището на денга във Франция тази година", коментира Мъри.
Комарите също така използват построени от човека водоеми и контейнери за вода, които се оформят като предпочитаните им места за размножаване. Експертите тук са на мнение, че това изисква разработването на по-добри стандарти за водните резервоари.
За съжаление, все още няма изцяло напълно категорични начини за борба с този тип вредители. Често градските управи използват химични препарати за пръскане срещу комари през пролетта, което да доведе до намаляването им, но това невинаги работи.
По-голямата опасност се крие в това, че някои видове се адаптират към условията. Азиатският тигров комар вече е открит да зимува в канализациите и дори на места с много дълбок сняг. Представителите на този вид пристигат от места с по-високата температура, но успяват да разработят начини за оцеляване до следващия сезон, в който да увеличават многократно популациите си.
Някои компании работят за създаване на технологични решения за борба с комарите, които на база изкуствен интелект да дават резултати. Но подобни мерки постигат само локален ефект.
