Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямата война за авокадото в Южна Африка

"Зеленото злато" - така местните наричат вече вкусните плодове заради високата им цена. Но това привлича и много внимание от неподходящ тип Снимка: БГНЕС
"Зеленото злато" - така местните наричат вече вкусните плодове заради високата им цена. Но това привлича и много внимание от неподходящ тип

Шегите за милениалите и авокадото вече са толкова много, че човек може лесно да им изгуби бройката. Вкусният, зелен плод е станал обаче толкова значима част от менюто на градските хора в Европа и САЩ, че цените се вдигнаха до небето.

На практика търговията с плодовете е толкова доходоносна, че сега в Република Южна Африка (РЮА) плодовете са станали известни като "зеленото злато". А това привлича неподходящо внимание, пише ДПА.

Винаги, когато се намесят сериозни суми пари и доходоносни бизнеси, престъпните групи започват да проявяват нездрав интерес. Същото се случва и в момента с Южна Африка, където бандите ограбват цели ферми, оставяйки ги без никакви доходи от реколтата.

В момента масово стопанствата в страната отделят от парите си за въоръжена охрана, която да пази полетата и складовете с набраните вече плодове.

За фермера Зандер Ернст, който се е посветил на отглеждането на авокадо, най-големият страх е, че цялата тази ситуация ще ескалира жестоко и накрая в тази ожесточена битка за продукцията ще загинат хора.

Неговата ферма, поддържана от семейството му поколения наред с различни култури, е сред най-големите в страната. Но докато човек гледа по привидно безкрайните редове с авокадо, не може да пропусне гледката на еднометрови телени огради, по които тече ток, нито на бодливата тел, с които е обграден имотът на Ернст.

По думите му ситуацията е проста - ако фермерите не се съсредоточат върху защитата на земята си в собствените си ръце, цялата им реколта ще изчезне само за една нощ.

Позицията на Южна Африка на пазара на авокадо не е без значение. Страната е сред топ износителите на зелените плодове в световен мащаб, като по оценки на Асоциацията на фермерите от субтропика в РЮА, годишно там се произвеждат по около 66 хил. тона авокадо.

За Дерек Донкин, ръководител на асоциацията, задачата да пресметне стойността на загубите за бранша от кражби на годишна база, е невъзможно, просто защото те са толкова много и удрят сериозно производителите.

Снимка: iStock

Ернст е притеснен от крадците, тъй като по думите му, бандите са станали значително по-организирани в действията си и по-смели в атаките си. Според разказа му, преди няколко месеца в съседна ферма са били обрани 10 хектара авокадови дървета, а откраднатата продукция по грубите сметки на фермера възлиза на около 150 тона плодове. За сравнение - в Европа средната цена на 1 кг авокадо варира между 8 и 12 евро.

Стратегията на крадците е проста. За да заобиколят електрическите огради, те идват още преди да е съмнало, за да изкопаят тунели под тях, които да осигурят достъп на берачите. Те се опитват да съберат колкото се може повече плодове в предварително скрити наоколо чували, сечейки клоните на дърветата с мачете. Други членове на бандата взимат пълните чували и ги изнасят обратно през тунела до някой близък път, откъдето трета група ги товари в пикап или камион и ги откарва надалеч.

Крадците вече са развили достатъчно връзки с местната полиция, за да не се притесняват толкова, когато ги арестуват. Когато мениджърът на местната ферма "Алесбесте" Патрик Кяшуане води преди няколко седмици двама бандити в полицейското управление, той очаква те да бъдат наказани.

Въпреки че в седмицата след това цели четири пъти ходи в полицията, за да разбере кога заловените от него бандити ще бъдат изправени пред съда, накрая един полицай му казва, че те са били пуснати, след като са платили дребна глоба.

Проблемът с пандемията кара крадците да стават по-нагли и да опитват да крадат много повече. Голямата бедност в Южна Африка, наред с повишената безработица (проблем, който е традиционно голям за страната) предизвиква нови и нови хора да се опитват да изкарат малко пари с кражба на авокадо.

Твърде често обаче парите са наистина малко. Засега крадците трябва да се задоволят само с това да пласират стоката на домашния пазар. За разлика от ядките на макадамията, тук все още не са изградени достатъчно сигурни канали за извозването на откраднатата продукция за чужбина.

Вместо това членовете на бандата, извършила удар, се опитват да пласират авокадото на магазините и за уличните будки за плодове. Това обаче крие рискове, тъй като все повече вериги магазини са се заели с това да не допускат крадена стока до рафтовете си.

31-годишният Мауриц Суарт е един от агентите, които се занимават с това. Той обяснява, че всяка партида с авокадо трябва да е опакована по съответния начин и да им поставен баркод, който да я свързва с фермата, от която се извършва доставката.

Това обаче е само един от начините да се сертифицира, че въпросната продукция не е крадена. Крадците вече се опитват да имитират този начин на опаковане, но за опитните агенти от магазините има и други издайнически сигнали, че дадена партида авокадо може да не идва от собствениците на ферми.

Снимка: iStock

Един от най-сигурните сигнали, че авокадото е крадено, си личи от самия начин, по който се берат плодовете. Стандартът е към всеки плод да се оставя по малко парченце стебло. По този начин се предотвратява появата на гъбички и окисляването на самия плод.

Крадците нямат време да изрязват правилно авокадото от дървото. Тяхното разкъсване оставя зееща дупка в плодовете, които впоследствие никога не узряват както трябва. А за опитното око това е напълно достатъчен сигнал.

По думите на Суарт обаче пазарът е наводнен от крадено авокадо. И тези банди, които не успяват да пласират стоката си към магазините, я дават на сергиите. За 2 долара на килограм плодовете там са над 6 пъти по-евтини от тези в супермаркетите.

За самите фермери ситуацията става все по-тежка и по-тежка заради тези загуби, които се налага да търпят. Още повече - пандемията е ударила и тях и свитото потребление е орязало значително собствените им приходи.

Това се превръща в много по-сериозен проблем, когато фермерите са принудени да плащат огромни суми пари за охрана на плантациите си, за да се защитят от постоянните удари на крадците.

Според думите на Кяшуане фермата Алесбесте" към момента харчи по около 100 000 евро на година само за охрана на реколтата от авокадо. Със спада в печалбите много плантации вече не могат да си позволят такива мащабни разходи, което ги принуждава да съкращават бюджетите си за охрана. Сега те са едни от най-тежко ударените от крадците.

Това поставя на масата една друга възможност - въоръжаването на персонала във фермите, за да могат те сами да пазят авокадото. Проблемът в случая е, че самата среда става по-изнервена, а това кара мнозина да се опасяват от ескалация.

Ернст се страхува от това. Персоналът в неговата ферма не е въоръжен и той категорично отказва идеята за подобно нещо.

"Страхувам се, че нещата ще ескалират, ако бандите също дойдат въоръжени. Няма да защитавам реколтата си с оръжие", категоричен е Ернст. Той не иска хора да умират за едното авокадо.

Най-четените