Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изгубеното поколение на коронавируса

За младите хора пандемията не е толкова здравен проблем, колкото сила, смачкваща мечти и надежди Снимка: Getty Images
За младите хора пандемията не е толкова здравен проблем, колкото сила, смачкваща мечти и надежди

След месеци на тежко търсене Алесандро Марджота най-накрая успява да си намери работа като работник в склад. Договорът е само за шест месеца, но за сметка на това е по-добре от нищо, аргументира се той.

Подобно на много други млади италианци, Алесандро се надява временната работа да се превърне в нещо по-дългосрочно и да му донесе нещото, от което толкова жестоко се нуждае - стабилност и стабилност.

Тогава обаче пандемията от коронавируса дойде и заличи всичките му подобни надежди. Както много други хора на своята възраст, той просто е изхвърлен от работата си. 

"Не работя от март и през юни ми казаха, че вече не могат да подновят договора ми", казва Марджота. Той живее в Болоня с баща си - пенсионер, и чичо си - инвалид, който се издържа от социални помощи.

Ако за по-възрастните пандемията означаваше опасност за здравето и живота, за много финансово уязвими хора по света тя създаде една съвсем друга криза - криза на надеждите за развитие и по-добър живот. Много младежи са останали без работа покрай наложените блокади. Други са с трайно намалени доходи и им се налага да разчитат на роднини и приятели, за да свързват двата края.

Равносметката обаче и за двете групи е една - те трябва да преосмислят бъдещето си в сегашната ситуация.

За поколението на онези, които навършиха пълнолетието си около голямата финансова криза от 2008 г. ситуацията доскоро изглеждаше като светлина в края на тунела - годините на финансова несигурност изглеждаха към края си, а средата - идеална за създаване на възможности.

2020-а обаче ги сблъска директно с влака на жестоката реалност - тежка криза, породена от суровите мерки за справяне със заразата, и жестоки сътресения на пазара на труда, които водят единствено до несигурност.

"Баща ми ми помага, като плаща бензина и пазарува", разказва Марджота. Семейството им е успяло да се задържи на повърхността за разлика от редица други, като причина за това е субсидирана от правителството програма за пускане в отпуска, чрез която той получава част от заплатата си, която би получавал, ако продължаваше да работи в склада.

"Не е лесно. Не мога да си представя какво щях да правя, ако имах и аз деца...", допълва той. И това е и една от основните драми на сегашното поколение, притиснато от икономическата реалност на идващата криза - за твърде много млади хора бъдещето (поне към момента) не крие добри перспективи.

Според Международната организация на труда на ООН повече от един на всеки шест души на възраст между 18 и 29 години е загубил работата си от началото на пандемията.

Онези, които са успели да запазят работното си място пък, вече работят на по-кратък работен ден - средно с по 23% по-малко в сравнение с преди, при съответно намалено възнаграждение.

Част от причините милениалите поне в Европа да са засегнати особено е, че около 40% от тях са работили в онези сектори, които сега са най-силно засегнати от кризата - туризъм, сферата на услугите, развлекателния бранш и т.н. - и близо 77% от тях са били на позиции с временен договор или такъв с малко клаузи, гарантиращи сигурността на служителя.

Да не говорим, че това поколение е изключително активно в сектора на фрийленс услугите, работейки често без договор, а по договорка през различни онлайн платформи, където работата предполага много повече свобода, но за сметка на никаква реална сигурност.

Всичко това довежда то това голям дял от младите и трудоспособни хора в Европа да усетят тежко последиците от кризата.

Само в Германия безработицата се очаква да достигне 3 млн. души до края на лятото, докато във Великобритания очакванията са, че 1 млн. души на възраст под 25 години ще останат без препитание, освен ако правителството не предприеме действия.

А това са развитие държави със стабилни икономики. Истинският проблем идва, когато погледнем към страните от Южна Европа.

В Испания, Гърция, Италия и Франция твърдите пазари на труда по принцип изключват опцията за дългосрочен договор, когато става въпрос за млади хора без достатъчно опит. В ситуация на криза това логично води и до сериозни нива на безработица именно в тези възрастови групи. Тези страни също имат важни туристически отрасли, което означава, че са били засегнати особено силно от ограниченията за пътуване и разходите за последващи нови санитарни мерки.

Така например в Италия половината работни места, унищожени от пандемията, са били заети от хора под 35-годишна възраст.

Междувременно броят на заетите под 24 години за май в страната намалява с 11% спрямо миналата година. За сравнение, във възрастовия диапазон от 35-49 години заетостта е намаляла с 4%, докато при онези над 50 години заетостта дори е нараснала леко - с 0,9%.

Според Тито Боери, италиански икономист и академик, този това разтваряне на ножицата между поколенията сега се усеща по-силно, отколкото всяка рецесия, в която страната е изпадала до момента.

От началото на пандемията италианското правителство одобри няколко мерки, за да се опита да овладее щетите, като временно блокиране на съкращенията на персона, въведе схеми за пускане в отпуск на работници и т.н., но не всички се възползват.

Въпреки че вариантите за пускане на работниците в отпуск бяха разширени, така че да могат да обхванат всички служители на засегнатите фирми и предприятия, замразяването на съкращенията се прилага само за онези служители, които са на постоянен договор. Това постави всички онези наети на временни договори незащитени от уволнение.

Кризата в Италия е подсилена и от самата нестабилна икономика, следствие на десетилетия на лоши политики, които принуждават младите хора да търсят несигурни работни места, обяснява Джузепе Провенцано, едно от свежите лица на Демократическата партия.

Той е министър, отговарящ за политиките за Юга в правителството на Джузепе Конте и не се притеснява да посочи онези моменти от управлението на страната, които му изглеждат погрешни или не добре развити.

"Увеличението на младежката безработица в Италия не е резултат от лош късмет, а от натрупването на грешни избори, направени през последните десетилетия", коментира той.

Според Провансано правителството трябва да предприеме активни мерки, за да се направят условията на труд по-малко несигурни за младите хора, включително чрез създаване на стимули за компаниите да наемат повече младежи и жени. Това важи с особена сила за Юга, където нивото на безработица е по-високо.

Целта е онези, които са в най-активна трудоспособна възраст да разполагат с достатъчни сигурност, за да могат да създадат семейства и да се развиват в страната.

Финансирането от ЕС, предназначено да засили цифровизацията и устойчивостта в целия блок, може да помогне за стимулиране на заетостта сред младите хора и Италия трябва да се увери, че използва тези пари "по най-добрия възможен начин", коментира Провансано.

За италианците в 20-те си години, подобно Алесандро, които преди пандемията най-сетне са започнали да чувстват някаква сигурност пред себе си, кризата обърна всичко с краката нагоре. Затова и един дългосрочен държавен план би бил наистина от полза.

Засегнатите от кризата се надяват на доста по-бързо решение.

Според Алесандро проблемът не е само в това, че толкова хора са загубили работата си, а че е изключително трудно сега да се намери нова.

Разбира се, компаниите не започват да се наемат сега и бъдещето е по-малко сигурно от всякога. Наскоро успях да намеря работа в един цех. Наеха ме с едноседмичен договор", обяснява той.

Виждайки, че му липсват възможности да се премести, той в крайна сметка кандидатства за обезщетения за безработица.

"Депресиращо е. Но нямам друг избор", казва той.

Най-четените