Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Италия оцеля коронавируса, но ще оцелее ли и след вълната на "нови бедни"

Третата по големина икономика в Европа е изправена пред сериозни проблеми, а италианците трупат гняв
Третата по големина икономика в Европа е изправена пред сериозни проблеми, а италианците трупат гняв

Европа започна да се съвзема след коронавируса, но това, което се показва изпод прикритието на масовите карантини е не по-малко притеснително от самия вирус.

Италия, една от най-силно засегнатите страни от заразата, започва да бушува от гняв, гледайки към Европа и ЕС като към предатели, които не са се намесили в труден период.

Междувременно препирните относно това как трябва да изглежда икономическия план за спасение на европейските икономики и цялостния скептицизъм на по-богатите държави като Холандия и Дания допълнително налива масло в огъня на този гняв.

Има причини обаче за тези негативни настроения сред италианците. Тежкият удар върху световната икономика вече се усеща сериозно върху стандарта на живот в страната, а нивата на безработица растат значително, оставяйки много хора притеснени за бъдещето си.

"Сестра ми беше сервитьорка в ресторант. Когато загуби работата си заради COVID-19, тя дойде да остане при мен. Работеше нелегално, така че не получи никаква помощ от правителството", разказва М. пред EUObserver с условието да не бъде разкривана самоличността ѝ.

Самата М. работи също като сервитьорка в един бар във Виченца, в Северна Италия, само че договорът ѝ попада в т.нар. "сива зона" - формално е наета на непълно работно време, но всъщност работи на пълен работен ден, а част от заплатата си получава под масата.

В момента най-големият ѝ страх е да не загуби и тази не особено привлекателна иначе работа, защото знае, че няма на кого другиго да разчита: "Родителите ни са пенсионери, не могат да ни помогнат особено".

Икономическата криза след вируса удари особено тежко младите италианци, някои от които тепърва се сблъскват с подобни, не особено благоприятни за тях трудови взаимоотношения.

Джузепе (името също е променено) е на 35 години и работи като свободна практика за връзки с обществеността, но сега за пръв път му е предложен срочен договор.

"Работя от 21-годишна възраст и никога през живота си не съм виждал срочен договор. Работя ден и нощ и успях да изкарам 1800 евро нето за месец, но сега с извинението на кризата малките компании и стартъпи, за които по принцип работя, отлагат плащанията или ме питат за огромни отстъпки", разказва той.

"Има голямо закъснение по отношение на плащанията към компании и физически лица", обяснява пред The Guardian Волфанго Пиколи, съпредседател на базираната в Лондон изследователска компания Teneo.

"Докато всички се фокусират върху големите фигури, в крайна сметка това, което наистина има значение, особено за най-уязвимите членове на обществото, е способността на държавата да извършва плащания. В Италия има голям проблем с капацитета на държавата", коментира Пиколи.

Страната е известна с многото си малки семейни бизнеси, но те бяха ударени наистина лошо от кризата. Дългият период на карантина и мерките за ограничения на социалните контакти извадиха мнозина от бизнеса, а онези, които все пак са успели да оцелеят, в момента все още се борят да свържат двата края.

"Голяма част от нашия бизнес идва от хотели или събития, като сватби например, които бяха отменени заради коронавируса", казва Енцо Русо, който заедно със съпругата си има цветарски магазин в квартал Есквилино в Рим. "Имаме нужда от силен отговор от страна на правителството. Ако това продължи така, може да стане много опасно за нас."

Тревогата от сегашната ситуация се усеща и по улиците на големите градове в Северна Италия - икономическия двигател на страната.

В иначе богати градове като Виченца или Падуа много магазини останаха затворени дори след вдигането на мерките, докато онези, които все пак възобновиха бизнеса си, често са полупразни.

За сметка на това на много места процъфтява търговията на заложните къщи - бизнес, неминуемо свързван с престъпния свят и мафията. И не са малцина тези, които прибягват до техните услуги, залагайки скъпи колиета или годежни пръстени.

Някои експерти обясняват сегашната ситуация като "прилив на нови бедни" - хора, които преди пандемията са успявали, макар и с усилия, да свързват двата края, но сега се оказват в една безкрайно трудна ситуация.

И ръстът в техния брой личи по това колко работа имат кухните за бедни в страната.

"Преминахме от сервирането на около 300 хранения наведнъж до около 500", казва Лусия Лучини, управител на кухнята за супа в римския квартал Трастевере, финансирана от католическата благотворителна организация "Свети Еджио".

"Имаше много трудни дни в началото на блокадата, когато много бездомни хора идваха тук. Те се страхуваха, тъй като не разбираха какво се случва. Някои от тях дори бяха глобени, че са на улицата. Тогава започнахме да виждаме хора, които не са идвали преди - такива, които са загубили доходите си и които нямат семейство, към което да се обърнат за помощ", разказва още тя.

Един от тези хора е 65-годишният обущар Джузепе. Още преди пандемията той няма особен късмет - развежда се и губи дома си. Когато COVID-19 идва обаче, той губи и работата си във фабриката за обувки, а сега няма представа кога ще работи отново.

"Как очаквате да се чувствам? Не мога да го опиша. Не мога да намеря правилната дума. Чувствам се деморализиран. Не съм свикнал с подобни неща, защото винаги съм имал работа", обяснява той пред телевизия PBS.

Според асоциацията на фермерите Coldiretti около един милион италианци се очаква да изпаднат в състояние на бедност заради коронавируса до края на годината.

"Това, което се случва, е точно пред очите на всички. Семействата, които може би не са били в затруднение преди, сега поемат много тежко икономическо бреме и се обръщат за помощ към банките за храна", казва Лоренцо Базана, икономически съветник в Coldiretti.

Според скорошно изследване на Националната статистическа агенция на Италия - Istat - 36% от домакинствата в страната не са в състояние да се справят с по-големи непредвидени разходи от около 800 евро.

Предвид това, че по принцип Италия е третата по големина икономика в ЕС (след напускането на Великобритания) и повечето италианци са свикнали с един сравнително висок стандарт на живот, подобни факти само потвърждава уязвимостта на големи слоеве от населението след коронавируса.

Голяма част от тях не са се класирали за достъп до извънредна държавна помощ по време на карантината, което сега е изтощило бюджетите им, докарвайки ги до ръба на бедността. 

Всичко това повишава рисковете от увеличаване на социално-икономическото неравенство в страната, дори повече отколкото след икономическата криза от 2008 г., предупреждава доцента по икономическа политика към Римски университет "Ла Сапиенца" Микеле Рациано.

Други експерти също се съгласяват - кризата неминуемо ще доведе до "разтваряне на ножицата" между бедни и богати - нещо, което засилва още повече социалното напрежение, докато за големи части от гражданите социалната мобилност отслабва.

И въпреки че негативните ефекти на пандемията вече се усещат болезнено, според Волфанго Пиколи от изследователска компания Teneo, реалните щети за икономиката няма да се усетят до есента.

В преразчетите на държавния си бюджет, Италия вече предвижда загуби от милиарди евро за икономиката си само от туризъм. Очакванията на правителството са, че до 40% от малките и средните фирми ще затворят до края на годината, а това ще доведе до вълна от загуба на работни места.

"Независимо от парите, които ще дойдат от Брюксел, перспективите са доста ужасни", каза Пиколи. "И не мисля, че това правителство има способността да състави цялостен, всеобхватен, надежден и ефективен план."

Дотогава обаче обикновените италианци ще трупат своя гняв както към правителството, така и към Европа и всеки, който може да поеме някаква вина за създалата се тежка ситуация.

А тази клокочеща опасност в казана с проблеми може да избухне съвсем скоро в лицето на Европа.

Най-четените