32 години семейството на Мао и Ли Женджинг не спира да търси своя син. Двамата дори започват активна работа за благотворителна организация, която помага на родители да открият изчезналите си деца.
Над три десетилетия усилията на китайското семейство от град Сиан в провинция Шънси не се увенчават с успех, докато най-накрая на помощ не идват новите технологии и изкуственият интелект.
Историята на сина им - Мао Юин - напомня заплетен трилър, но се оказва, че не е чак толкова необичайна за Китай.
През 1988 г., когато Мао е на две години, той е отвлечен в центъра на Сиан пред един от големите хотели в града. Баща му влиза за минута в магазин, за да купи бутилка минерална вода, а през това време детето изчезва.
В момента полицията изяснява подробностите около престъплението и отказва да сподели повече данни. Това, което със сигурност се знае, е, че момчето е отвлечено и продадено на друго китайско семейство, което живее в съседната по-голяма провинция - Съчуан.
По информация на китайските власти фамилия Нингнинг - новото семейство на Мао - няма деца и плаща на похитителите 6000 юана (около 845 долара), за да вземе момченцето при себе си. След това то получава ново име и Нингнинг започват да го отглеждат като свой собствен син. Така и не му казват каква всъщност е съдбата му и дори не му съобщават, че е осиновен.
Родителите на Мао обаче не могат да преживеят загубата на детето си. Майка му Ли напуска работата си и се отдава изцяло на каузата да открие сина си. Тя е разпечатала и раздала над 100 хил. брошури, в които призовава хората да се свържат с нея, ако имат някаква информация за Мао Юин. Освен това участва в редица телевизионни предавания, отново в опит да се сдобие с повече информация за детето.
Семейство Женджинг не остава безразлично и към съдбата на други двойки като тях.
През 80-те години на миналия век отвличането на деца започва да става изключително разпространено явление и се превръща в процъфтяващ черен бизнес. Малките деца биват отвличани, често от оживени места на градовете и посред бял ден, и след това биват продавани на бездетни семейства. Китайците плащат щедро за подобно "осиновяване", а чужденците дават още по-големи суми.
Децата от своя страна обикновено са твърде малки, за да си спомнят какво точно им се е случило. Те биват отглеждани от новите си фамилии като собствени деца или в краен случай лаконично им се съобщава, че са осиновени. Повечето от тях никога не разбират за мрачното си минало и не се срещат с биологичните си родители.
Често последните също след известно време и усилия се отказват да търсят синовете и дъщерите си, като решават, че подобна кауза е изначално загубена. Не и семейство Женджинг, които повече от три десетилетия и за ден не се отказват да разберат какво се е случило с Мао Юин.
Докато те търсят сина си, успяват да помогнат на други 29 семейства да открият своите деца и да си ги върнат, благодарение на дейността си във фондация "Baby Come Home". Междувременно през 2009 г. Китай пуска база с ДНК данни, с която да помогне на родители като Женджинг. Въпросната ДНК банка с информация помага да бъдат проследени и открити над 6300 отвлечени деца.
През 2016 г. пък китайското Министерство за обществена безопасност пуска "Reunion" - онлайн система за проследяване, чрез която са открити още 5000 отмъкнати от родителите си малки деца.
За родителите на Мао Юин обаче добрата вест идва благодарение на изкуствения интелект и лицевото разпознаване, които са широко използвани в Китай.
По принцип тези технологии търпят сериозни критики от китайските граждани и от активисти за човешките права, защото те лишават хората от правото им на лично пространство и ги прави уязвими към своеволия от страна на властта. За Женджинг обаче въпросните технологии се оказват пътя към изгубения им син.
Полицията на Сиан използва именно приложение за лицево разпознаване, което анализира лицето на малкия Мао Юин и след това представя симулация как той би изглеждал като възрастен човек. След това изображенията започват да бъдат сравнявани с наличните в базите данни на провинция Шънси, както и на три съседни провинции, сред които и Съчуан.
Серия от проучвания и сравнения, проведени в началото на май месец, води до изводът, че Мао живее в Съчуан под името Гу Нингнинг и има собствен бизнес като интериорен дизайнер. Последвалите ДНК тестове потвърждават версията на полицията, че именно 34-годишният Гу е изчезналият син на Женджинг, отвлечен като малко дете и продаден на друго семейство.
Ли получава обаждането от китайската полиция, че е открила сина ѝ, точно на 10 май тази година - дата, която в Китай се чества като Ден на майката. Тя и съпругът ѝ са категорични, че не е възможно да има по-добър подарък за празника от подобна вест.
На 18 май тричленното семейство излиза на пресконференция в Сиан, на която разказва своята съдба. Никой от тримата не може да скрие сълзите си от радост, че чудото е станало и Мао е обратно при родителите си.
Въпреки дългите години на раздяла младият мъж вече е убеден - той ще напусне Съчуан и ще премести бизнеса си в Сиан, за да живее близо до родителите си.
Мао споделя пред събралите се журналисти и любопитни зрители, че е гледал предавания с участието на майка си, докато тя се опитва да го намери, и думите ѝ винаги са го докосвали по особен начин. Разбира се, той никога не е и подозирал, че жената от екрана търси именно него, докато от полицията не го викат за разпит и ДНК проба.
След случилото се с Женджинг Пекин заяви, че обмисля още по-сериозни наказания за отвличане и трафик на деца. Последната промяна в това законодателство е от 90-те, когато се прави опит за справяне с проблема, но сега се обсъждат още по-тежки санкции.
Семейството на Мао е сигурно в едно - трябва да се предприемат всички мерки и да се използват всички възможни средства, включително и изкуственият интелект, за да останат децата където им е мястото - при техните родители.
