Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как изглежда животът обратно в "нормалното": Случаят "Виетнам"

В политиката на азиатската държава има редица успешни фактори, един от които е съмнението в Китай Снимка: Getty Images
В политиката на азиатската държава има редица успешни фактори, един от които е съмнението в Китай

Всеки, който погледне разположението на Виетнам на световната карта, веднага би предположил, че страната е пострадала сериозно от настоящата здравна криза.

Освен че дели северната си граница с Китай, откъдето започна разпространението на COVID-19, населението ѝ се състои от 96 милиона души и въпреки все по-доброто качество на живот, бедността там още е проблем.

Ето защо днес статистиката е така изненадваща: в азиатската страна има малко над 300 регистрирани болни и нито един смъртен случай. От тях излекуваните са вече 260 души.

Това дава и повод на Виетнам да се върне към живота си отпреди карантината, включително към това да отваря пазари и заведения и да се готви за пълно възстановяване на туризма.

Логично, тези добри новини крият в себе си и един основен въпрос: как страна, която разполага с ограничен ресурс за справяне с пандемията, овладя ситуацията така успешно?

"Крайни, но разумни мерки", сочи Би Би Си един от възможните отговори на въпроса.

В началото на януари, още преди в страната да има дори един потвърден случай на COVID-19, правителството предприе "драстични действия" за ограничението на мистериозната нова пневмония, която тогава се разпространяваше главно в китайския град Ухан.

"Когато трябва да се справиш с тези нови, непознати и потенциално опасни патогени, е по-добре да реагираш пресилено", коментира д-р Тод Полак от партньорската програма на Харвард за Центъра по развитие на здравето в Ханой.

След първия потвърден случай на 23 януари страната затвори границата си с Китай, наложи ограничения за туристите, преустановяви часовете в училищата и наложи масови проверки за болни на граничните и други рискови райони.

Всеки с температура над 38 градуса е изпращан в най-близкия здравен център за изследвания.

Бързата мобилизация на Виетнам може би се дължи донякъде и на натрупания опит в справянето със здравни кризи - от епидемията на SARS през 2003 г. през птичия грип през 2010 г. и големите огнища на морбили и денга.

От средата на февруари пък всеки виетнамец, който се прибира от чужбина, трябва да остане под 14-дневна карантина, като същото важи и за всички останали, пристигащи в страната.

Разходите на туристите в по-голямата си част са били поемани от държавата, макар че условията не са били особено добри, както споделя пред Би Би Си жена, пристигнала там от Австралия. По думите ѝ тя е разполагала само с една постелка, а първата нощ не са ѝ предложили дори одеяло и възглавница.

Освен за пристигащите, двуседмичната карантина е задължителна и за онези, които са били в контакт с болен.

Въпреки това обаче Виетнам не предприема бързо национална изолация, а работи на локално ниво - на първо място, в страната от началото на март беше забранено придвижването между градовете.

Населените места, на които имаше дори и един потвърден случай, бяха поставяни по обща карантина, както се случи с общината Сон Лои, където 10 000 души бяха затворени у дома, за да се изолира едно огнище на заразата.

Социалната изолация стана задължителна за цялата страна едва на 1 април и продължи общо 22 дни - далеч по-малко от тази в повечето държави в света.

Бизнесът във Виетнам постепенно започна да се завръща към нормалното на 23 април, когато туризмът в страната също беше разрешен, а хотелите отново започнаха да отварят.

Анализаторите обаче обръщат внимание и на още една стратегия в политиката на страната - свръхинформираност.

"Подобно часовников механизъм, всяка сутрин и вечер чувахме актуализирана информация, която се съобщаваше от мегафон, разположен върху обикалящи улиците автомобили. Изглеждаше сякаш всеки знаеше с пълни подробности къде и кога са регистрирани нови случаи", разказва за Си Ен Ен Кейти Локхарт.

Правителството въобще проявява креативност в масовата комуникация, която обаче спазва и линията в управлението на Комунистическата партия.

Всеки ден хората във Виетнам получават и текстови съобщения с подробности около разпространението на вируса, а пропагандното изкуство в страната процъфтява - улиците са залети от специално създадени вдъхновяващи постери в естетиката на социализма, които напомнят на хората да пазят себе си и околните.

В същото време правителството споделя и детайли за онези, които имат COVID-19, а в редки случаи дори и за хората, избягали от карантината. Така например всеки виетнамец е получил информация за придвижването на пациенти 237 и 243, за да избегне среща с тях.

Резултатът е следният: на 14 май Виетнам съобщи, че 29 поредни дни няма нов регистриран случай в страната, а само такива, внесени отвън.

И докато този успех очевидно може да се обясни с навременните мерки, The Diplomat споделя и още една своя хипотеза: недоверието, с което Виетнам подхожда към Китай.

"Не мисля, че [китайците] могат да убедят някого във Виетнам в каквото и да било, дори членовете на Комунистическата партия", заявява Нгуен Куанг А, пенсиониран бизнесмен в Ханой и известен активист за правата на човека.

Някога лоялен член на партията и отличен банкер, днес той е съосновател на най-голямата частна банка във Виетнам, отворила врати през 1993 г.

По думите му тъкмо съмнението в ранните, оптимистични доклади от Китай, са част от причината правителството във Виетнам да предприеме мерки срещу вируса, преди още да е ясно колко е сериозен той.

Тъй като двете държави споделят сходни идеологически виждания и еднопартийно управление, според Куанг А няма държава, която да разбира по-ясно скритите послания зад съобщенията и политическите решения, излизащи от Пекин.

"Виетнамските комунисти ги познават много добре; те са си взели много поуки от своите така наречени приятели в Китайската комунистическа партия", казва още той.

Като единствената друга еднопартийна комунистическа държава с голяма, пазарно ориентирана икономика, Виетнам е най-близкият идеологически съсед на Китай. Но след обединението на Виетнам през 1975 г. Ханой се озова в Съветския блок в момент, когато Китай и Съединените щати си партнират срещу Кремъл през последните години на Студената война.

Този конфликт кулминира през 1979 г. в кратката, но кървава Китайско-виетнамска война, която задълго обтяга отношенията между двете страни.

Разбира се, напрежението днес е скрито зад дипломатически параван, а Виетнам все пак е предприел политика за сътрудничество с Китай по време на кризата - от една страна заради страха от икономическите и социални последствия, а от друга - защото е председател на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.

Отговорност, която я задължава да пренебрегне различията и да стисне ръце с останалите държави в региона за единен отговор срещу общия враг - коронавирусът.

Най-четените