Китай има проблем с недостига на храна и пандемията само влошава ситуацията. Лично президентът Си Дзинпин признава, че заразата от COVID-19 се е оказала сериозно предупреждение, че в страната има нужда от сериозна промяна по отношение на храната и нейното прахосване.
Наводненията, които опустошиха немалко градове и села в Южен Китай, също припомниха, че земеделската продукция е ценен ресурс, който не бива да бъде изразходван без мисъл за бъдещето.
Затова Дзинпин представи кампания, озаглавена "Празна чиния", която цели справяне със ситуацията с разхищение на храна.
Първи в инициативата се включи Ухан - градът, от който тръгна пандемията от коронавирус. Там местната управа се опитва да наложи правило, наречено N-1, което трябва да намали изхвърлянето на храна в ресторантите.
Разпоредбата е лесна за запомняне - броят на поръчаните ястия винаги трябва да е с едно по-малко от хората, седнали да се хранят. С други думи, ако на масата в заведението има седем човека, препоръчително за тях е да поръчат шест ястия.
Ченг Шенкоу, изследовател в китайския Институт за географски изследвания и природни ресурси, отбелязва пред Sixth Tone, че следващата стъпка е Китай да се справи с така наречената "банкетна култура". Той обяснява, че китайците имат навика да събират за тържествена вечеря приятели и роднини с повод и без повод.
Понякога тези банкети са за рожден ден или повишение, но често отбелязват съвсем незначителни поводи. По-важното е, че след всеки от тях остава сериозно количество храна, която бива изхвърлена.
Затова по мнение на Шенкоу инициативата на китайския президент е много полезна, за да насърчава китайците да изяждат всичко в чиниите си.
Дзинпин ще трябва да се пребори и с друго явление, характерно за Китай - така наречения Mukbang (Мок-банк). Зад тази дума се крие вид онлайн предизвикателство, в което потребителят показва как изяжда огромни количества храна пред камерата, като след това видеата се разпространяват из социалните мрежи.
Често чиниите на тези инфлуенсъри са толкова претъпкани и то с вредна пържена и мазна храна, че веднага става ясно как немалка част от това угощение ще отиде в кофата за боклук.
Така че проблемът с разхищението на храна в Китай е съвсем реален. През 2018 г. изследване на природозащитниците от WWF, съвместно с Китайската академия на науките, установява, че за една година в страната са изхвърлени 18 млн. тона храна или три процента от общата продукция на хранителни стоки.
Хранителният отпадък е бил достатъчен да нахрани около 50 млн. души.
Китайският държавен глава отбелязва, че последните две години са били изключително плодородни за страната, но това не означава, че не трябва да се предприемат мерки в насока елиминиране изхвърлянето на храна. Напротив, той е категоричен, че рестрикциите само ще стават по-строги, особено на фона на кризи като коронавируса. Наводненията от последните дни също показват, че наличието на хранителни ресурси е крехко и непостоянно.
Освен това Китай внася между 20 и 30 процента от хранителните продукти, а в бъдеще се очаква търговските войни между Запада и Пекин само да се влошават. Евентуални санкции за внос на стоки може да удари именно хранителния сектор.
Има и още един сериозен проблем в Китай - недостатъчното производство на жито. Може да звучи странно на пръв поглед, но всъщност в последните години китайците, особено младите, отдават все повече предпочитанията си на хляба, а не на традиционния ориз.
От друга страна обаче фермерите предпочитат да отглеждат по-скъпи продукти и така зърнопроизводителите нямат почти никакъв стимул да продължават да отглеждат жито.
Така че нужда от мерки срещу пилеенето на храна има, но въпросните мерки към момента се посрещат скептично от китайците.
В китайската култура е залегнало разбирането, че е израз на възпитание и уважение към домакините да препълниш чинията си. Тези схващания се пренасят и в ресторантите и местата за обществено хранене, където често порциите са твърде големи, въпреки че е ясно, че клиентът няма да се справи с цялото ястие.
Повечето китайци дори не осъзнават, че поръчват или си сипват прекалено големи количества и го правят по-скоро по навик - привичка, която трудно ще бъде изкоренена.
Жителите на Ухан от своя страна вече се подиграват с половинчатите мерки като N-1. Те се питат ако някой седне да се храни сам, а не с компания, колко точно ястия трябва да поръча, за да спазва напътствията на местните власти.
В опит да угоди на правителството пък, контролираният от Пекин вестник Global Times директно се опита да омаловажи казуса с недостига на храна като каза, че медийното му отразяване е "преувеличено".
Въпреки това към момента личи, че Китай има сериозен проблем с хранителните отпадъци, но явно все още не може да уцели верния път към решаването му.
