Захара де ла Сиера е крепостен град в южна Испания и място, което е свикнало да се отбранява от врагове. Маврите и християните са се сражавали за него в средновековни времена, бил е плячкосван и от французите през 1812 г. Сега неговото завидно разположение високо над андалуската природа изведнъж отново се оказва ценен актив.
Захара се откъсна от околния свят на 14 март, докато коронавирусът COVID-19 се разпростираше из Испания.
Кметът - 40-годишният Сантяго Галван, реши да блокира всичките пет входно-изходни точки на града, с изключение на само една. Галван премина към действие в деня, в който влезе в сила извънредното положение в Испания.
Оттогава насам в страната има регистрирани повече от 158 000 случаи на коронавирус и над 16 хиляди починали, по данни на университета "Джонс Хопкинс". В началото на април обаче в Захара не е имало дори един регистриран случай на Covid-19 сред неговите 1400 жители. Нещо, което Галван определя като добър знак.
Драстичните стъпки на кмета имат пълната подкрепа на гражданите и особено на старите хора. Близо една четвърт от жителите на Захара са над 65-годишна възраст. Има повече от 30 жители в старчески дом. Градовете и селата наоколо са имали няколко случаи на заразявания и няколко смъртни случая от коронавирус.
Белите къщи на Захара и тесните улички се притискат към стръмния хълм, с гледка нагоре към средновековни укрепления, а надолу към водохранилище и покриващи хълма маслинови дървета. На час път с кола от Севиля, това е популярна дестинация за посетители от цял свят. Галван казва, че в първите няколко дни е трябвало да отпратят френски и германски туристи, които не са знаели за предприетите от местните власти мерки.
Контролният пункт на единствения отворен път, даващ достъп до града, се поддържа от един-единствен полицай. Двама мъже, облечени в защитно облекло, нормално използвано за пръскане на маслиновите дървета, мият колите, които преминават през пункта, със смес от белина и вода. Налага се возилата дори да преминават през локва с обеззаразяващ разтвор, за да се гарантира, че гумите им са дезинфекцирани.
Кметът признава, че такива мерки може да бъдат ефективни на между 20% и 80%, но коментира, че това е въпрос на спокойствие. По думите му така е осигурено спокойствието на местните жители, които знаят, че никой "непознат" не може да влезе в града.
Подобни хигиенни предпазни мерки са въведени и вътре в Захара. Всеки понеделник и четвъртък в 17:30 ч. група от около 10 души са на улиците и дезинфекцират града, всички улици, площади и къщите отвън. Един от тях е местният фермер Антонио Атиенза, чийто трактор се търкаля из града и пръска улиците.
Местна фирма плаща на две жени да извършват доставки на хранителни и медицински продукти, за да се намали броят на хората по улиците, особено на тези, които са най-уязвими към вируса. Жените работят около 11 часа на ден, а броят на поръчките, които получават, нараства. Една от тях - 48-годишната Окси Раскон, казва, че реакцията на другите граждани е чудесна.
"Те са много щастливи, защото не се налага да излизат, чувстват се защитени и спокойни", коментира Раскон. Допълва, че се гордее с бързата реакция на града и за предприетите "правилни мерки в правилния момент".
Освен че осигурява услугата за доставки, женската асоциация "Захарила" се грижи за стари хора, които не могат да си готвят сами (като разнася храна до вратата на домовете им) и организира простички ремонти. Facebook страница, създадена за по-възрастните жители, е стартирала кампания за публикуването онлайн на техни стари снимки. Луиза Руис Луна, която е стартирала инициативата, казва, че тя е набрала популярност и е "чудесен начин за родените в Захара, които живеят в чужбина, да общуват с нас, освен че връща стари спомени."
Градът също така е снабдил две коли с музика и светлини, "така че младежите да могат да излизат на балконите и да се забавляват", както посочва кметът Галван.
Икономическият живот на стотици малки испански градчета като Захара се осигурява от семейни фирми и т.нар. "autonomos" — самонаетите. Така че градският съвет е бръкнал в резервите за критични ситуации, за да покрива стойността на електричеството, водата и данъците за местния бизнес по време на националното извънредно положение. Баровете и ресторантите, разчитащи на туризма — има 19 такива заведения в Захара — в противен случай биха били обречени.
За Галван това е нещо повече от финансова помощ. Това е въпрос на запазване на Захара като общност. Неговият баща е бил роден в същия град.
Кметът знае, че в крайна сметка Захара ще има нужда от помощ от Мадрид, или от местната власт, ако националната изолация продължи.
Подобно на милиони други испанци, той преглежда постоянно ежедневните бюлетини за Covid-19 на Министерството на здравеопазването, с надеждата подобно на обсадите на Захара в предни векове, това също да отмине.
