Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Магистралата на сълзите", която поглъща индианците в Канада

Tрагичен символ за огромен проблем в страната Снимка: Getty Images
Tрагичен символ за огромен проблем в страната

Свикнали сме да виждаме Канада като една далечна държава на учтиви хора с висок стандарт на живот, отлично здравеопазване, образование, социална система и малко престъпност. Място, което привлича мигранти от цял свят с обещания за по-добър живот.

И това до голяма степен е вярно. Но далеч от големите и развити градове Канада има и своята тъмна страна, където бедността и липсата на перспективи доминират и водят след себе си престъпност и нещастие. 

Става въпрос за печално известната "Магистрала на сълзите" - огромен район в провинциалната част на Канада, популярен с изключително високия процент на неразкрити убийства, изнасилвания и случаи на изчезнали хора за последните 50 години.

Това е 725-километрова отсечка от Главен път 16, който пресича най-западния канадски щат Британска Колумбия. Представлява мащабна, изолирана и слабо населена област с много високи нива на бедност, престъпност и безработица сред жителите. Това е и мястото, където се наблюдава особено голяма концентрация на случаи на насилие срещу жени от коренното население на Канада.

Първите случаи се появяват още в началото на 70-те и през следващите десетилетия те нарастват без да им бъде обръщано особено внимание от страна на властите. Едва през 2005 г. общественият натиск принуждава федералната полиция най-накрая да се намеси и да започне разследване.

Дадено е начало на проект E-Pana по названието на отдел "Е" в местната полиция и името на богиня на плодородието, която според вярванията на канадските инуити се грижи за душите на хората преди те да отидат в отвъдното.

Първоначално разследването разглежда няколко случая, но техният брой започва да нараства заради появата на все повече и повече сходства в една голяма част от престъпленията в региона. Толкова много, че полицията се принуждава да постави ясни критерии - само жени, които за последно са видяни или чиито тела са намерени в рамките на 2 мили от главните пътища в Британска Колумбия.

Официално са дефинирани 18 случая, като по тях има само един осъден престъпник, а друг умира в затвора, след като става ясно, че е преди това е бил отговорен за изнасилването и убийството на две момичета.

Неофициално обаче различни неправителствени организации дават данни за над 50 жени и девойки, които са загубили живота си или са изчезнали в района.

На преден план излиза една изключително неприятна комбинация от фактори, които оказват влияние върху случаите. От една страна стои мащабът на територията, на която са разпръснати множество изолирани общности без достъп до адекватен транспорт - за голяма част от момичетата от коренното население се оказва, че единственият възможен вариант за придвижване между различните градчета е автостопът.

"Наистина е много изолирано. Тук можеш да шофираш в продължение на километри, без да видиш жива душа - само планини и реки", разказва Уейн Клари, пенсиониран полицай и бивш член на екипа на E-Pana. "Тъмно е, а зимите са доста тежки. Виждаш самотно момиче на пътя и наоколо няма абсолютно никой. В един момент тя е тук, а в следващия просто я няма."

Подобна е историята на 26-годишната Глория Мууди от племето нуксалк, която изчезва през 1969 г. Тя е първият случай от разследването на E-Pana. След нея следват още десетки изчезнали и убити момичета.

"Това вече се приема като нещо почти обичайно", твърди Елси Уибе, координатор на инициативата Highway of Tears към социалната неправителствена организация за правата на коренното население Carrier Sekani Family Services. "Само тази година имаме случаи на три изчезнали момичета от наши програми. Това нормално ли е?"

Тук не става въпрос само за Магистралата на сълзите - тя само насочва вниманието към един много по-тежък систематичен проблем изобщо за Канада. Макар и E-Pana да е най-мащабното полицейско разследване, то всъщност само докосва повърхността на нещо много по-мащабно.

Правителствен доклад от 2019 г. показва, че в рамките на последните 30 години в страната са били убити или са изчезнали над 2000 жени и момичета представители на Първите нации, инуити или метиси. Голяма част от тях са от бедни общности с ниско образование, жертви на домашно насилие и злоупотреба с алкохол или наркотици.

В такава среда една огромна част от децата биват отнемани от родителите им по различни причини и остават без особени шансове още от най-ранна възраст. По-малко от 8% от всички канадски деца са от коренното население на страната, но те реално представляват повече от половината от всички деца, отглеждани в приемни домове.

Те израстват с голям риск от социална маргинализация и лесно стават податливи към криминализиране, за което показват и данни на федералната служба за затворите, според които поне 1/3 от всички затворници в Канада са индианци или инуити.

По този начин се затваря своеобразният кръг от взаимно допълващи се фактори с пагубно въздействие върху над 1,6 милиона души в страната.

Междувременно по протежението на "Магистралата на сълзите" вече има повече полицейски патрули, а множество билбордове предупреждават за опасностите при пътуване на стоп.

Пътят обаче все още стои като един трагичен символ за проблем, който надскача Канада.

"Не става въпрос само за Канада или само Северна Америка", казва Уибе. "Все още има твърде много политики на дискриминация срещу различни общности на коренно население."

Най-четените