От австрийската Партия на свободата до забежките на Матео Салвини - десетилетие насам вече Европа изобилства от примери за политици, които не се притесняват да демонстрират топло отношение към Москва. До началото на инвазията в Украйна.
Ако има обаче едно име, което се откроява ясно по този показател, то това е на лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен - жената, която е опонент на действащия президент на Франция Еманюел Макрон за балотажа на изборите в неделя, 24 април.
В момента едни от най-сериозните критики по адрес на Льо Пен идват именно по тази линия - нейната многократно заявявана привързаност към Русия и Владимир Путин. Самата тя отговаря на тези критики, че е твърде близка до Москва, като категорично ги отрича и ги определя като "несправедливи". По думите ѝ тя винаги е "защитавала интересите на Франция".
Предвид обаче последните ѝ коментари от началото на февруари тази година, че "изобщо не вярва" Русия да нахлуе в Украйна, съмненията са повече от ярки. А ако погледнем назад във времето, кандидатката на крайната десница открито е изразявала възхищението си от руския лидер и е защитавала политиката на Кремъл.
"Евронюз" събира някои от най-интересните изказвания на националистическата лидерка във Франция за отношенията с Русия и ситуацията в Украйна.
2017: "Подкрепям политиката на Путин"
В безпрецедентен ход през март 2017 г. в самото начало на президентската кампания Марин Льо Пен посети Москва, за да се срещне с Владимир Путин. Той я посрещна в Кремъл, а това посещение на националистическата лидерка разпали отново дебатите за евентуалната подкрепа, която Москва оказва на крайнодесни групи из Европа.
По това време партията ѝ "Национален фронт" беше потърсила финансиране от руска банка, като заемът все още се изплаща, а самата Льо Пен повтори в руската столица позицията си за отмяна на санкциите спрямо Кремъл, наложени заради анексирането на Крим.
В едно свое интервю за Би Би Си тя демонстрира още близост с Москва, като посочва като свой политически пример новоизбрания тогава президент на САЩ Доналд Тръмп и руския държавен глава.
"Украйна е част от сферата на влияние на Русия, това е факт. Ако се опитвате да кажете, че Русия представлява военна опасност за европейските страни, мисля, че грешите в анализа си", коментира националистическата лидерка във въпросното интервю.
Льо Пен също така обвини САЩ и НАТО за обтегнатите отношения между Запада и Русия, като по думите ѝ НАТО е бил създаден, за да се бори срещу СССР, а днес вече СССР не съществува.
По думите ѝ тогава Русия "не заслужава да бъде третирана с предразсъдъци", тъй като "не е водила никакви кампании срещу европейски страни или срещу САЩ". Впоследствие излязоха данни за руската намеса в изборите за президент на САЩ и вота за "Брекзит" - част от пропагандните усилия на страната за дестабилизиране на Запада.
В интервюто си за Би Би Си още Льо Пен защитава начина, по който в Русия се правят избори, руската намеса във войната в Сирия и цялостното "положително" влияние на Владимир Путин в световната политика.
"Нямаше никаква инвазия в Крим!"
Само месец преди посещението си в Москва, Марин Льо Пен е попитана за нейното възхищение и уважение към Владимир Путин.
"Руската нация е велика нация, тя направи своя избор, независимо дали това ни харесва, или не. Опасност ли е Русия за Франция? Отговорът е "Не". Трябва ли Русия да бъде съюзник на Франция? Отговорът е "Да". Същото нещо важи и за САЩ", коментира тя пред Си Ен Ен.
В същото интервю Льо Пен твърдо защитава руската позиция по отношение на Украйна и анексирането на Крим от Русия през 2014 г.
"Имаше държавен преврат в Украйна. Имаше споразумение между различни нации и на следващия ден това споразумение беше нарушено и определен брой хора взеха властта", коментира лидерът на "Национален фронт", като пропуска, че протестите в Киев възникнаха, след като тогавашният президент Виктор Янукович взе спонтанно решение да се откаже от споразумението за асоцииране с ЕС, което би дало на Украйна възможност за свободна търговия с общността.
Въпросното споразумение беше одобрено от украинския парламент, но противно на закона Янукович отказа да сложи подписа си. Отговорът на това бяха протестите, довели до това президентът да избяга в Русия.
Реакцията на Кремъл пък беше да се анексира Крим, да се организира референдум на полуострова за присъединяване към Русия и да се задействат проруските сепаратисти в Донбас.
Самата Льо Пен обаче смята, че за подобно нещо не може да става и дума.
"Не е имало нахлуване в Крим... Крим беше руски. Крим винаги е бил руски. Даден е от Съветския съюз на Украйна. Населението се усеща като руско. Населението е руско. Населението реши със съкрушително мнозинство да се върне в лоното на Русия", заявява Марин Льо Пен пред Си Ен Ен.
Референдумът през 2014 г. в Крим, когато хората гласуваха за присъединяване към Русия, не беше признат от повечето държави, включително от Франция. Резолюция на Общото събрание на ООН, приета с голямо мнозинство, определи допитването в Крим за невалидно, потвърждавайки териториалната цялост на Украйна.
2022: "Русия няма желание да нахлуе в Украйна"
През февруари тази година Марин Льо Пен отново беше интервюирана от Би Би Си, в момент, в който Русия от месеци вече трупаше войски близо до границата си с Украйна. Американското разузнаване и президентът Джо Байдън вече бяха предупредили за намеренията на Кремъл за инвазия. Кандидатът за президент на националистите (преименувани вече на "Национален съюз") обаче повтаряше, че нападение няма да има, а Русия е добър съюзник за Франция.
Както и през 2017 г., тя обвини НАТО и САЩ за наслоеното напрежение между Москва и Запада, повтаряйки дословно опорните точки на Кремъл.
"Днес Съединените щати настояват Украйна да се присъедини към НАТО с цел разполагане на въоръжени сили на границата на Русия, така че руснаците отмъщават, поставяйки сили по границите си с Украйна", коментира тя в своя анализ.
Льо Пен беше категорична, че защитава суверенитета на всички страни, включително Украйна, но отписа като невъзможно руско нахлуване в съседната държава.
"Не мисля, че Русия има и най-малкото желание да нахлуе в Украйна. Но ако го направи, естествено бих защитила суверенитета на Украйна, точно както защитавам суверенитета на Франция", повтори тя.
Голямата мечта - "Съюз с Русия"
В президентския манифест на Марин Льо Пен, разписан в рамките на 13 страници, и по-специално в неговата част за отбрана Русия почти не се споменава.
Тя потвърждава, че извеждането на Франция от структурата на военното командване на НАТО би било приоритет, наред с търсене на нови отношения със САЩ, които "невинаги се държат като съюзник на Франция". Там се посочва още, че евентуалното ѝ правителството ще прекрати съвместните оръжейни програми с Германия.
За разлика от това обаче Льо Пен за пореден път посочва Москва като важен бъдещ партньор.
"Ще се търси съюз с Русия по някои съществени теми: европейската сигурност, която не може да съществува без нея, борбата срещу тероризма, която тя гарантира с повече последователност от всички други сили, сближаването в третирането на големи регионални досиета, засягащи Франция (Източно Средиземноморие, Северна и Централна Африка, Персийския залив/Близкия Изток и Азия в частност)", се казва в манифеста на националистическата кандидатка.
Какво каза Льо Пен, откакто Русия нахлу в Украйна?
Цялостната сигурност на Марин Льо Пен в това, че Русия няма да нападне Украйна, в крайна сметка се срина с гръм и трясък. За изминалите близо два месеца тя промени донякъде тона си относно Владимир Путин, отказвайки се от всякакви възможни военни съглашения с Москва.
На 4 април тя говори за "военни престъпления" в Украйна след откриването на телата на стотици цивилни в района около столицата Киев. Но в края на март Льо Пен отказа да класифицира Путин като "военен престъпник", защото "не договаряте мир, като обиждате едната от двете страни".
Крайнодесният кандидат остава против енергийното ембарго срещу Москва поради вероятното въздействие върху потребителската покупателна способност на французите.
Говорейки по френското радио "Европа 1" няколко дни преди първия тур на изборите, тя разкритикува санкциите на ЕС, които включват забрана за внос на руски въглища. По думите ѝ тези санкции били предназначени да защитават преди всичко "интересите на финансовите пазари и истинските печалби от войната".
"Всички тези санкции имат за резултат удар по нашите фирми и частни лица", добави тя.
Льо Пен също така изрази готовност да достави на Украйна "елементи за отбрана", но само несмъртоносни оръжия, тъй като доставката на оръжия би вкарала Франция във войната.
Очертавайки дипломатическата си стратегия на 13 април, тя призова за "стратегическо сближаване" между НАТО и Русия, след като войната в Украйна бъде "разрешена с мирен договор".
"Льо Пен и нейните партийни колеги в Европейския парламент последователно се противопоставиха на санкциите срещу Русия. По време на тазгодишната кампания, въпреки че критикува инвазията в Украйна, тя също така каза, че Путин може отново да стане съюзник на Франция, ако войната приключи", се казва в доклада на европейския тинк-танк "Център за европейски реформи".
"Ако Льо Пен бъде избрана, съществува риск тя да наложи вето на санкциите или да ги приложи слабо, а отношенията на Франция с повечето нейни съюзници и партньори ще бъдат разклатени", допълват още там.
