Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мегавируси и непознати зарази - пермафростът е новата Кутия на Пандора

Това може да са доскоро замръзнали патогени, с които на човек никога не му се е налагало да съжителства Снимка: Pixabay
Това може да са доскоро замръзнали патогени, с които на човек никога не му се е налагало да съжителства

От векове наред човекът съжителства с разнообразни бактерии и вируси - къде успешно, къде - не чак толкова. За много от тези зарази сме разработили начини за справяне под формата на медикаменти, антибиотици и ваксини. Но какво би станало, ако се сблъскаме с напълно непознат за нас патоген?

Представете си смъртоносна болест, която в продължение на десетки хиляди години дреме в почвите на Арктическия кръг, но изведнъж се активизира отново заради глобалното затопляне и топенето на ледовете.

Звучи в стила на научнофантастичен трилър като например този от 2015 г. на Кристи Есмахан, наречен "Вирусът Лаптев".

В романа Едмахан разказва за петролна компания, която копае в далечния север и без да иска освобождава неизвестен до момента "мегавирус", който сее хаос и смърт.

Разбира се, "Вирусът Лаптев" е напълно измислена история, но това не бива да ни успокоява. С покачването на температурите и затоплянето на земното кълбо, а и в контекста на пандеимията от коронавирус, подобен сценарий все повече напуска сферата на фантастиката и се приближава до реалността.

Снимка: Wikipedia

На същото мнение са двама френски учени от Марсилия - Жан-Мишел Клавери и Шантал Абергел. Те успешно са активизирали отново два вируса, които са открити в пермафроста на Сибир, макар че и двата са напълно безопасни за човека.

Пермафростът или така наречената вечна замръзналост е онази непроницаема, скована в лед почва, която покрива не по-малко от една пета от земната повърхност, включително половината територия на Русия и Канада.

Що се отнася до микроби и вируси обаче, това е една истинска Кутия на Пандора.

За разлика от ледовете, формирани от морската вода, пермафростът притежава идеалните условия за съхранение на богата гама от микроорганизми, които да се запазят за хиляди и дори стотици хиляди години.

Във вечната замръзналост липсва слънчева светлина и оттам - ултравиолетови лъчи, няма и кислород, който често е пагубен за микробите. Освен това пермафростът поддържа стабилна отрицателна температура и неутрално pH.

През 2005 г. във вечно замръзнало езеро в Аляска екип на НАСА открива бактерии, които са на около 32 хил. години и по-точно от плейстосцена, когато наоколо са обикаляли космати мамути. При разтопяването на ледовете бактериите са се съживили и са започнали да се движат. Две години по-късно същият екип успява да върне към живот бактерии на 8 млн. години.

Много вируси също могат да оцелеят в пермафроста и да не променят свойствата си в продължение на векове.

Нещо повече, от замръзналата шир редовно се ексхумират телата на хора и животни в перфектно състояние.

Находките включват и трупове на мамути и вълнести носорози, които са живели по същото време, по което и неандерталците. Изследователи се натъкват и на човешки трупове на около 300 години, които все още носят белезите на едрата шарка, както и тела на северни елени, убити преди десетилетия от не по-малко страховития антракс.

Антраксът заразява предимно тревопасни животни, но те могат да го предадат на хората. Така през лятото на 2016 г. на около 2000 км от Москва десетки членове на номадско племе от ловци на елени изведнъж попадат в болница. Сред тях е 12-годишно момче, което не успява да оцелее.

Не след дълго експертите, изпратени на място, разбират какво се е случило: заради глобалното затопляне и необичайно високите температури, отчетени през лятото, е започнало топене на най-горния слой и племето се е натъкнало на трупове на северни елени, починали от антракс преди 75 години.

Отдавна забравената епидемия е избухнала през 1941 г., но спорите на болестта са се задържали в замръзналата почва и са запазили всичките си вредни качества.

Снимка: Wikipedia

Те само са чакали лек тласък от глобалното затопляне, за да се развихрят отново.

А измененията в температурите покачват градусите дори и в по-дълбоките слоеве на пермафроста. Засега те все още са замръзнали и поддържат температури около минус 7-8 градуса, но проучвания показват, че тази област се загрява с по 0,1 градуса на година.

Подобна тенденция означава, че ще отнеме едва 70-80 години, за да стигне този къс земя точка над тази на замръзване.

Това би позволило водата да се превърне в течно състояние, а там, където има вода, има и живот, включително на микробиологично ниво. Болести, които отдавна вече не циркулират в човечеството, като едрата шарка например, могат да се появят отново и дори да добият пандемичен характер, а според Клавери това дори не е най-лошият сценарий.

Клавери обяснява, че срещу едрата шарка или антракса имаме противодействие под формата на ваксини. Но какво се случва, ако от пермафроста изскочат непознати до момента вируси и бактерии?

Това може да са патогени, с които на човешкият организъм никога не му се е налагало да съжителства и да се нагажда към тях.

Още през 2003 г. Клавери и Абергел откриват това, което впоследствие става известно като "гигантски вирус", наречен така, защото за разлика от класическите вируси, този бил достатъчно голям, за да се види с оптичен микроскоп. Мимивирусът, както става известен по-късно, е първият от общо четири гигантски вируса, открити във вечната замръзналост.

Учените успяват да изолират два от тях, което означава, че вирусите са започнали отново да се размножават. За щастие и двата вируса успяват да инфектират само амеби, което води до заключението, че не могат да заразят животни и хора. Затова и на Клавери и Абергел им е позволено да продължат с проучванията си.

Но не всеки вирус или бактерия в пермафроста би бил толкова безобиден...

Ако се чудите дали във вечната замръзналост няма вируси, които могат да заразяват не само амеби, Клавери бърза да уточни, че има и това е доказано с метагеномни проучвания.

Уловката е, че все още не сме сигурни дали тези зарази могат да бъдат реактивирани, a на учените им е забранено да експериментират - твърде е опасно и крие рискове от инциденти и злоупотреби.

Затова и най-доброто, което можем да направим, е да се надяваме сюжети като този на Есмаха да си останат там, където са в момента - на полето на научната фантастика.

Най-четените