Колко пъти сте чували, че трябва да се съблечете, понеже "така е редно", а не да се облечете? Николко, предполагам.
На ме ми се случи - преди няколко години, когато почнах да ходя на плуване в един градски басейн в датската столица. Процедурата изисква да се изкъпеш на душовете чисто гол, преди да си облечеш банските. Даже има картинки на стените с инструкции към кои места на тялото трябва да подходиш с особено старание преди да влезеш в басейна.
Обаче за свикналата да се срамува от тялото си дори пред други жени балканска задръстенячка, каквато бях тогава, ми се струваше ту мач, затова и застанах под душа, както си бях вече с целия бански.
Понеже в тия общества никой не мълчи като пукъл при гледката на нещо нередно - независимо дали е неприбрано кучешко а̀ко насред улицата или блондин с рокля на цветя, който развежда човек на каишка из мола - мен веднага ме смъмриха. Другите жени в къпалнята.
След тренировката влязох в сауната и се пльоснах върху дъсчената пейка както си бях с мокрия, гъбясал бански и с три пъти омотана около тялото хавлиена кърпа, с която приличах на човешки хотдог. Когато очите ми привикнаха към тъмнината в дискретно осветеното помещението, започнах да различавам фигурите около себе си.
Всички до една бяха напълно голи. Без бански и очевидно без задръжки. Някои бъбреха помежду си, други просто седяха или лежаха с небрежно разтворени крака, но със затворени очи и се наслаждаваха на омаломощаващата горещина, излъчвана от вулканичните камъни.
Знам, разбира се, че не е възпитано да зяпаш хората, обаче тогава просто не можех да се насиля да откъсна поглед от всичката тази прекомерна, плашеща, но и разкошна в многообразието си голота, която се изливаше под формата на сладострастно напращели и пораженчески увиснали гърди, ренесансови шкембаци с форма на втасал козунак и плоски, безвъглехидратни кореми, избелели от времето белези от раждания и белези от травми, гладки, бебешкоподобни пубиси с лабии, които аха-аха да ти проговорят, и пубиси с избуяли златисторуси, боровинковочерни или огненочервени храсталаци, надиплени като сукно шии на хилядолетни жрици и лъснали като гледжосанa керамика лица на съвършени Лолити.
Плът. Много път. Потяща се плът. И аз по средата - тъпият хавлиен хотдог, който не знае къде да се дене от неудобство.
А не би трябвало да е така. Защото няма по-естествено нещо на тоя свят от голото тяло - с всичката му красота, с всичките му несъвършенства.
Както чух наскоро да казва в едно телевизионно интервю най-известната драг кралица в света, 62-годишният Ру Пол, естественото ни състояние е да сме голи - всичко останало е драг!
Пиша този текст не за да се заявя като един от многото ценители на високото изкуство, които възмутено се изказаха срещу решението на училищното ръководство някъде във Флорида да уволнят учителка, понеже "развращавала" децата, показвайки им снимка на Микеланджеловия Давид. Мотивът ми е далеч по- прозаичен. Но и не съвсем.
Четох някъде, че в Норвегия искали да заменят общите душове в училищата и плувните басейни със самостоятелни кабинки. Причината за подобна реорганизация, която ще струва на държавата милиони крони, е, че така щели да спестят неудобството на младежите, които, виждате ли, били подложени на постоянен натиск да изглеждат по определен начин - както директно от страна на съучениците, така и индиректно (но затова пък в пъти по-зловещо!) от страна на Инстаграм.
Ще си кажете: "Aбе дреме ми какво ще правят в Норвегия". Мога ли обаче да задържа вниманието ви като напомня, че ако това се случва в култура, която е издигнала в култ естествената, нееротична голота, ерго свободата на индивида да бъде себе си, значи нещата в глобален план изобщо не отиват на добро?
Има схващане, че голото тяло е в известна степен огледало на обществените нагласи и мислене. В Древна Гърция е било напълно нормално да спортуваш дибидюс гол и не само защото климатичните условия в този географски район го позволяват. Хилядолетия по-късно в съвременен Иран моралната полиция те пребива до смърт, ако ти се подават ушите изпод хиджаба.
На другия край на спектъра на толерантността е Дания - една страна, която от незапомнени времена поддържа крайно либерално отношение към голотата и затова и до ден днешен няма закон, който изрично да отменя или възпрепятства правото на човек да e гол - дори на обществено място.
На голотата там се гледа като на норма, а не като на отклонение от обществения морал. Тя е неотменна част от прословутото "dansk frisind", датското свободомислие, което се изразява под много и в разнообразни форми, и което често се оказва трудна за преглъщане хапка за представителите на по-консервативните култури.
Датската културна традиция изобилства от имена на напредничави интелектуалци като писателите-радикалисти Георг Бранд, Пол Хенингсен, Клаус Рифбйерг и др., които призовават към изграждането на едно модерно общество, абсолютно свободно от племенните норми и традиции, от религиозните и метафизични нелепици.
И за разлика от много други философстващи, но нищо-правещи нации, датчаните успяват да изхвърлят излишния багаж от болестотворни за обществото предразсъдъци и да встъпят в модерното време с една направена по поръчка и по техните "размери" ценностна система.
И понеже сме на темата за голото тяло, което, милото, от стотици години се лута неразбрано и нахокано из лабиринта на законите, културните и религиозни различия, тук е мястото да вместя един любопитен факт.
На 30 май 1969 г. Дания става първата страна, която узаконява публикуването на порнографски снимки, т.е. снимки на тела в сексуален контекст. И не защото, както всеки закостенял мозък неминуемо ще помисли, скандинавците са пълни извратеняци и "изобщо не ми ги хвалете", а защото това е народ, който вярва и прилага на практика гореспомената ценностна система, в която на особена почит е именно правото да си без дрехи.
Не съм правила проучване, но съм почти сто процента сигурна, че от цяла Европа само в скандинавските страни човек все още може да види голи гърди на килограми през лятото на всеки градски плаж и в общински парк. И колкото и странно да звучи, в гледката на толкова много зърна, бедра и дупета човек колкото и да се насилва, не може да види нищо сексуално. Просто великолепие от радостна плът, която с аристократично безгрижие и детска безочливост се радва на благотворните слънчеви лъчи.
Но ето че настанаха времена, когато и над тези фриволни северни общества е надвиснала гилотината на културата на срама.
Родена от утробата на американския консервативен морализъм и закърмена от социалните медии, културата на срама успешно се крепи върху простия факт, че голото тяло е като отворена книга, която честно и без задраскани параграфи разказва за притежателя си. И невинаги разказът се харесва и получава лайкове и сърчица.
Във филма от 80-те по едноименния роман на Астрид Линдгрен "Роня - дъщерята на разбойника" има сцена, в която Роня и приятелчето ѝ Бирк се плацикат голи в реката. Никой в Скандинавия не е виждал нищо нередно в това две деца да се къпят голи до момента, в който започна да им се втълпява, че детското тяло също е сексуален обект, който може да развращава.
И сякаш по команда родителите започнаха да навличат бански дори на двегодишните на плажа. Правят го не защото искат, а защото се притесняват някой да не ги обади на социалните, че превръщат децата си в плячка за перверзниците и педофилите, които едва ли не дебнат зад всяко дърво и мобилен щанд за гофрети.
В Исландия освободеното отношение към голотата също се е променило рязко през последните години под натиска на външни фактори. Преди е било напълно в реда на нещата цялото семейство, група приятели или просто непознати да се киснат с часове както майка ги е родила в топлите термални извори.
Откакто обаче островът се превърна в поредното магическо парче земя, брутално плячкосвано от вечно стръвните за свръхдози от нови изживявания туристи, на исландците се наложи да се облекат. Да си прикрият срамотиите. За да не скандализират. За да не развращават с неморалното си поведение благопристойните представители на другите нации.
Голотата е под атака. И последният неин бастион е на път да падне.
Защото дори на свободомислещите, непреклонни пред чуждите влияния деца на суровата нордическа природа в един момент ще им се наложи да се подчинят на задушаващата модерна доктрина, според която тялото е инструмент за нараняване на другите. Че то е обида, нарушение, което трябва да се покрива, прикрива, дегизира, за да не бъде видяно и санкционирано.
А в случаите, когато е позволено да бъде излагано на показ, то трябва да отговаря на определени стандарти и за целта се налага да бъде оперирано, наместено, излъскано, изсмукано, натъпкано с парализиращи отрови.
За да не завършвам толкова мрачно този иначе закачливо започнал в сауната текст, ще напомня, че идва ново лято, а с него и обещание за още много цици на килограм - е, не на плажа в Китен, разбира се, но със сигурност по кейовете в Копенхаген. Понеже докато някой не реши да промени така и несъществуващия закон, датчаните ще продължат да се възползват с всичка сила от гражданското си право да бъдат голи - навсякъде и наведнъж.
И ако метеорологичното време го позволява, разбира се.
