Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-странните датски традиции - от заливане с канела до абитуриенти с трактори

Ако се съди по начина, по който отбелязват различни важни дати от календара на живота, датчаните са много "по-наши" хора, отколкото предполагаме, пише Мая Вуковска-Вучето Снимка: iStock
Ако се съди по начина, по който отбелязват различни важни дати от календара на живота, датчаните са много "по-наши" хора, отколкото предполагаме, пише Мая Вуковска-Вучето

Когато говорим за културни и фолклорни традиции и феномени, всяка нация, погледната с очите на чужденец, изглежда башка луда за връзване.

Сега съм запретнала ръкави пред клавиатурата, за да ви запозная със странните - по мое мнение - традиции на една скандинавска нация, за която знаем малко: датчаните.

Обаче ако се съди по начина, по който отбелязват различни важни дати от календара на живота, те са много "по-наши" хора, отколкото предполагаме.

Да си откраднеш целувка от младоженците

Преди четири години бях на сватбата на българка и датчанин в Копенхаген. Мислех си, че датската сватба ще бъде като тези, дето ги гледаме във филмите - нещо старо, нещо ново, нещо синьо, дъжд от ориз, хвърляне на букета... такива неща. И наистина всичките ги имаше.

Когато обаче дойде време за първия танц на младоженците, стана нещо, за което не бях подготвена. Докато двамата се поклащаха от крак на крак в средата на дансинга под звуците на "Can't Take My Eyes of You", гостите ги заобиколиха и, пляскайки в такт с музиката, стесняваха все повече кръга, докато в един момент не награбиха младоженеца, тръшнаха го на един стол, събуха му едната обувка и му разрязаха чорапа.

Човекът обаче беше подготвен, защото извади от джоба на сакото си друг чифт черни чорапи и най-невъзмутимо се преобу. А нарязаният чорап го връчиха на булката да го зашие - да я видят каква домакиня ще е.

Снимка: iStock

После пък, когато след многото чаши вино булката отиде до тоалетната, като по сигнал жените наскачаха от масите си и се заредиха една след друга да целуват съпруга ѝ. По устата. Същото се случи, когато и той на свой ред отиде да се облекчава...

Добра сватба се получи. Като пак ме поканят, непременно ще ида, но този път и аз ще участвам в целуването.

И докато сме още на сватбената тема, ще ви разкажа за една брутална, над петвековна традиция, според която ако на 25-ия си рожден ден си все още необвързан в Дания, лошо ти се пише.

Ако канелата ти е била малко, зѐми тоя черен пипер!

През XVI век търговците на подправки пътували много, целогодишно, в търсене на пазар за ценната си стока, и понеже рядко се заседявали на едно място, все не можели да се задомят и оставали вечните ергени.

За да не ги спохожда съдбата на тези търговски пътници, започнали да посипват с подправки главите на необвързаните млади мъже и жени на 25-ия им рожден ден. В наши дни, и то в страна с крайно либерални възгледи като Дания, никой, разбира се, не очаква от младите да са минали под венчило на тази възраст, обаче традицията е жива и се прилага в много по-драстична форма.

Рожденикът е извеждан от дома му, завързван за дърво или улична лампа - много често както е само по бельо, но поне с предпазни очила - а приятелите му се изреждат да изливат върху му съдържанието на цели чували с канела.

По-садистично настроените изстрелват подправката с моторни метли или прахосмукачки, а за разкош заливат нещастника с вода, за да стане положението още по-непоносимо.

И ако си мислите, че с това тормозът приключва, изчакайте само да навършите 30!

Ние им викаме "стари моми" и "ергени". В Дания на необвързалите се до 30-годишната си възраст жени и мъже пък им викат "пиперници". Традицията води началото си от края на 18-и век, когато така започнали да наричат същите ония клети търговци на подправки, за които стана дума по-горе.

В наши дни на пиперниците също не им се прощава факта, че са стигнали до тази "преклонна" възраст и още са без гадже. Традицията повелява приятели и близки да направят от скрап (най-често контейнери за боклук) голяма скулптура, изобразяваща пиперница, която поставят пред входа на дома му или насред задния двор. После пак влизат в употреба прахосмукачките и духалките за листа, но този път заредени с черен пипер на прах.

Великденска закуска "комплѐ" като никоя друга

И от подправките преминаваме към по-солидното захранване. Нашия Великден си го знаем - козунак, варени яйца и евентуално "Заблеяло ми агънце" на Борис Машалов, само че в разфасован вариант на тава.

В Дания към великденската закуска се отнасят като към нещо особено специално. Менюто не е мръднало от столетия - сигурно от времето на търговците на подправки, не знам. То включва предимно салати: пилешка, яйчена, с риба тон, със сьомга, със скариди и авокадо, с херинга.

Ще си кажете, егати скуката! Да, обаче до момента, когато на терена излиза главният играч - картофената ракия! И тя като нашия гроздов еликсир датира от незапомнени времена, но за първи път се споменава официално с името "akvavit" (животворна вода) в писмо от 1531 г. до архиепископ Олав Енгелбректсон, в която е описана като "вода, която се приема вътрешно, и повлиява добре ревматизма на ръцете."

И ако се чудите дали и на децата им дават да си близнат от тази "вода", отговорът е да. На празник може.

По шапките ще ги познаете

Снимка: iStock

Дойде ли юни месец, ще пропуснете да ги забележите само ако живеете в землянка и излизате единствено след полунощ, за да ловувате дребни гризачи. Ние може да си мислим, че нашите абитуриенти са тежък случай, обаче начинът, по който датските зрелостници празнуват "свободата", може да накара човек да се хване за главата и да възкликне: "Е няма такова животно!".

Те не се интересуват от скъпи тоалети, прически, букети, лимузини и професионални фотографи, които да запечатат събитието. Единствено им трябват много каси бира, яка музика и някой стар, бракуван камион, украсен с балони и националното знаме, върху чиято открита платформа да дефилират по улиците на града, танцувайки и вдигайки невъобразим шум. За радост и ужас на мало и голямо.

Много често камионите се заменят с трактори, които по маршрута си спират пред дома на всеки един от завършващите гимназисти. На всяка спирка родителите излизат и черпят младежите с алкохол и мезета. Това се счита за толкова специален момент в живота на младите хора, че те държат да го заявят по всевъзможни начини - включително като в продължение на дни не свалят от главата си характерната фуражка, така че винаги да разпознаеш абитуриент на опашката в супера пред теб или в чакалнята на зъболекарския кабинет.

При завършване на университета пък традицията повелява да направиш купон в общежитието, а "пичовете" да извадят някоя врата от пантите, да те качат на нея и да те носят на плещите си, докато... Всъщност мога само да предполагам как продължава по-нататък.

"Да изгорим вещицата" или просто поредният повод да се напиеш с приятели

Снимка: iStock

Лятното слънцестоене е ден от годината, който се отбелязва на много места по света по различни начини. В Дания на 23 юни хората се събират на тумби за да изживеят своя "сън в лятна нощ" - нощта на Санкт Ханс.

А това става като се палят огромни клади, над които се извисява чучело, символизиращо зла вещица, с метла, забучена отзад. Както сигурно се досещате от заглавието на този параграф, хората не се вълнуват от символичната смърт на псевдо-вещицата на олтара на народното благоденствие, колкото от възможността да се напият и много често съвокуплят с познати (и непознати!) под лятното небе.

Какво е Нова година без поне един счупен крак!

При датчаните Новата година не идва - те скачат в нея, както е според популярния израз: "аt hoppe inn i det nye året". И това не е метафора, защото тези, които са си у дома, наистина го правят - скачат от нещо високо, било то маса, стол, за по-напредналите - гардероб, когато удари дванайстият час. Оцелелите без счупени кости и навяхвания, излизат навън и гледат празничните фойерверки.

И като за последно оставих...

Котешката "пинята"

Снимка: iStock

В Дания и другите нордически страни денят преди началото на коледните пости се отбелязва с една подобна на Хелоуин карнавална традиция, която със сигурност щеше да бъде забранена от закон още преди векове, ако тогава съществуваше PETA.

Fastelavn ("нощта на поста") се празнува още от Средновековието като тогава е бил забавление само за възрастни. Хората се събирали край огньове на открито, пиели и ядели на корем, пеели и танцували. Кулминацията на забавата било състезанието, което включвало една овесена нависоко с главата надолу гъска с омаслен врат и няколко мъже. Който успеел пръв да ѝ отреже главата, бил победител.

В началото на XIX век празникът придобива (уж) по-цивилизована форма - гъската била заменена с дървена каца с жива котка в нея. Участниците имали право на един удар с прът и този, който успее да строши кацата и да изгони котката от нея, печели. Според архивите котката в повечето случаи оцелявала.

Днес fastelavn е празник за най-малките. Хлапетата се обличат в хелоуински костюми, вървят от врата на врата да събират лакомства, а после, както традицията повелява, участват в "Изгони котката от кацата". Кацата обаче вече е лесна за разпердушинване кутия, котката е нарисувана, а вътрешността е пълна с бонбони или портокали.

 

Най-четените