Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нещо тлее в Чернобил... и този път може да е опасно

Лошата новина е, че учените имат едва няколко години, в които да решат как да постъпят Снимка: Getty Images
Лошата новина е, че учените имат едва няколко години, в които да решат как да постъпят

"Като живи въглени в барбекю" - така престижното списание Science определя настоящата ситуация в Чернобил.

Думите са на ядрения физик Нийл Хаят от Университета в Шефийлд, който се наема със задачата да установи каква е настоящата ситуация в АЕЦ-а, 35 години след най-кошмарната атомна авария в човешката история.

Заключението е, че положението в Чернобил е най-малкото притеснително.

По тази причина Хаят тепърва ще работи съвместно с украински специалисти по ядрена енергетика, с които да се разбере доколко има повод да се тревожим. Засега физикът е убеден само в едно - не можем напълно да изключим вероятността за нов тежък инцидент в украинската атомна електроцентрала, въпреки че процесите там могат и да затихнат по естествен път.

Както специалистът обяснява, проблемът се крие в една от стаите, която е останала недостъпна след аварията и е сред най-тежко засегнатите от радиацията места в цялата централа.

Снимка: Getty Images

Около този район на четвърти реактор започва да се наблюдава повишение в неутронния фон, което може да се проследи до въпросната стая с номер 302.

Скокът в нивото на неутроните е сигурен сигнал, че там тече процес на делене на атомните ядра и то процес, който се случва напълно от само себе си и не се знае доколко може да бъде контролиран от човека.

Все пак когато на 26 април 1986 г. реакторът на АЕЦ "Чернобил" започва да се топи, под руините му биват погребани над 170 тона уран и радиоактивни отпадъци или над 95 процента от ядреното гориво, което е задвижвало този блок на електроцентралата. Под останките на четвърти реактор остават и графитните контролни пръти, които също са силно радиоактивни.

Още тогава учените са наясно каква опасност крият ядрените отпадъци, но целта е преките щети да бъдат сведени до минимум.

Така една година след инцидента над реактора се издига саркофаг от бетон и стомана, от който се очаква да предпази околната среда от тлеещия под него уран. Структурата е внушителна и солидна, но мнозина ядрени физици и специалисти по атомна безопасност предупреждават, че саркофагът е крайно временно решение.

Песимистите се оказват прави - още в началото на 90-те започват да пристигат обезпокояващи съобщения за повишен неутронен фон около четвърти реактор. Структурата на саркофага позволява под него да прониква дъждовна вода, която забавя действието на неутроните и по този начин повишава риска от ядрена реакция в залежите от уран.

Разкритието води до поредното временно решение, което да отложи по-категорични действия по казуса със заровеното под саркофага гориво - инсталирани са пръскачки с гадолиниев нитрат, за който се знае, че поглъща или поне до голяма степен забавя неутроните. Гадолиният обаче не достига до всички засегнати помещения в блока на централата.

Снимка: Getty Images

Междувременно текат дискусии как точно да се постъпи с внушителното количество ядрени отпадъци - задача, над която разсъждават някои от най-добрите ядрени специалисти на света. През 2016 г. с международни усилия е изграден чисто нов саркофаг, който е още един опит за печелене на време.

Добрата новина, казва Хаят, е, че процесът на неутронно делене все още е достатъчно бавен. Лошата е, че учените имат едва няколко години, в които да решат как да постъпят.

Новият саркофаг до огромна степен успява да спре проникването на дъждовна вода и така да спре лъчението в определени области на АЕЦ "Чернобил". Въпреки това екипът на Хаят и украинските им колеги наблюдават сериозно повишение в други части на централата, какъвто е примерът със стая 302.

Няма вероятност да станем свидетели на взрив като този от април 1986 г., но все пак може да се стигне до неконтролируеми изригвания на ядрена енергия. Те от своя страна застрашават да сринат цялата крехка структура на четвърти блок и да стигнат до загробените под него тонове ядрено гориво. А това вече би освободило невероятни количества радиация във въздуха.

Изходът от тази ситуация изглежда мъгляв, което е друг притеснителен аспект. Около стая 302 и други силно радиоактивни точки в Чернобил е невъзможно да пристъпи човешки крак, за да инсталира поне датчици, които да следят по-прецизно неутронните нива.

Дори и модерните роботи не издържат дълго на високия радиационен фон и се изисква разработката на изцяло нов тип машина, която да функционира в зоната и евентуално да е задвижвана от комбинация между дистанционна човешка намеса и изкуствен интелект. Саркофагът пък се доказва като ефикасна, но сравнително краткотрайна мярка.

Украйна има амбициите в даден момент да изведе ядрените отпадъци изпод руините на Чернобил.

Това би било най-доброто и дълготрайно решение, но и най-трудоемко, скъпо и рисковано. За изпълнението му се очакват средства от Европа, Канада и САЩ, които не по-малко имат интерес казусът с погребаното ядрено гориво да бъде окончателно приключен.

Дотогава специалисти като Хаят ще следят неуморно обстановката и ще се надяват природата да се окаже благосклонна към човечеството в подобен напрегнат момент.

Най-четените