Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За животните Чернобил е най-опасната райска градина на Земята

Когато хората ги няма, животните царстват в Припят

До края на XIX век басейнът на река Припят край границата между Украйна и Беларус е една влажна местност, на която се простират обширни гори. А след това идват хората и развалят всичко.

Те изгарят горите за отваряне на пасища за животните, а дърветата изсекли за дървесина и за подхранване на големи огньове, нужни за местните фабрики за стъкло (както и за варене на водка).

Към средата на 20-ти век по-голямата част от тази индустрия вече е изчезнала, а усилията за повторно залесяване правят региона на Припят отново зелен. Междувременно е построена и голямата атомна електроцентрала "Чернобил". Всичко върви чудесно, а "мирният атом" - енергията на бъдещето, захранва с електричество Украйна и дава работни места за хората от Припят.

И така до 26 април 1986 г., когато се случва ужасът. Аварията в електроцентралата изхвърля огромни количество радиация. Тогава започва голямата промяна.

В крайна сметка руснаците евакуират 300 000 души от района от няколко километра около централата. По-голямата част от тази зона сега се нарича Чернобилска забранена зона, а старата централа сега е обградена в гигантски бетонов саркофаг.

Но това, което се случва със Забранената зона, след като всички са напуснали, остава предмет за много спорове в научните среди.

Десетилетия наред проучванията в района показват, че растителният и животинският живот са били ударени изключително тежко от болести и мутации. По-новите изследвания обаче дават по-различни данни. Растенията вече растат отново, а фауната в района е дори по-разнообразна, отколкото преди инцидента.

Забранената зона, обезлюдена и лишена от човешко присъствие, малко по малко се връща към дивата си природа. Самото място представлява един своеобразен жив експеримент за това как ще изглежда света ако човечеството бъде заличено от ядрена война.

Ефектът от радиацията върху хората е безспорен - дори и по-малките количества, пренесени чрез облаците и дъжда над множество държави от Европа и Средна Азия в дните след аварията, водят до различни болести и мутации у много хора. Колкото по-големи са нивата на радиация, толкова по-голям става и шансът с годините в организма на пострадалите хора да се развие рак на щитовидната жлеза, както и други проблеми с нея.

Голяма част от работниците в електроцентралата, които не са засегнати най-пряко, впоследствие развиват левкемия или други видове рак. Най-опасният радиоактивен I-131 обаче не се задържа дълго в атмосферата.

"Той има кратък живот и изчезва бързо - дни до седмици след инцидента", казва Джим Бийзли, еколог от Университета в Джорджия, който изучава живота в Зоната. "Животните в Чернобил днес не са изложени на него."

Въпреки това обаче животът в Забранената зона е ударен тежко от остатъчната радиация. В предимно иглолистната гора на запад от завода, където нивата на радиация са най-високи, растенията скоро след аварията придобиват червен цвят, а след това изсъхват и умират. Мястото все още се нарича Червената гора.

Навсякъде в засегнатия район популациите на дребни безгръбначни, птици, а впоследствие и на по-едри бозайници започват рязко да намаляват, показват изследвания от началото на 90-те. Според еколога Андреас Молер от Университета Париж-XI: Париж-юг дори е лесно да се следят нивата на радиация само по песента на птиците или нейната липса.

Той изследва мутациите по птиците в региона и заключенията му показват, че те са 10 пъти по-често срещани, отколкото в което и да е друго място по света.

Проблемът обаче не идва само от намаляването на популациите. При по-големите бозайници наличието на мутации, деформации и болести пречи и на размножаването - много от засегнатите животни губят способност за възпроизводство, а други не създават здраво и силно потомство, коментира Молер.

Въпреки това обаче съгласие по темата липсва. Други изследователи, използващи различни методи, стигат до обратните изводи. Проучване от средата на 90-те върху гризачите в региона показва, че техните популации почти не са засегнати от аварията насам. Междувременно по-скорошни преброявания на дивите животни край Чернобил, извършено от хеликоптер, показва, че в популациите на лосове, елени и диви свине почти няма разлика, а при тази на вълците тя е значително по-голяма отколкото в други природни резервати, незасегнати от ядреното замърсяване.

И всички тези популации са започнали да се увеличават само десетилетие след самия инцидент. Защо е тази разлика? Вероятно въпросните животни се размножават по-бързо, отколкото радиацията може да ги убие, казва една от теориите.

Според Джим Бийзли, еколог от Университета в Джорджия, който изучава живота в Забранената зона около Чернобил, дори и 10% от животинската популация да е засегната от радиацията, това не е достатъчен дял, че да предизвика намаляването й в следващото поколение. Той посочва и друга възможност - тъй като животните не живеят особено дълго и повечето от онези, които оцеляват през първите няколко месеца на съществуването си, изкарват до няколко години живот. Същевременно за развитие на рак се изисква повече време.

Но дори и все пак при животните да се появяват белезите на радиацията, фактите показват, че като цяло животът в региона се възражда. С новите технологии вече има и нови методи за еколозите да следят броя на животните по-прецизно. Това позволява да се отбележи, че природата е започнала да се възстановява до нива не просто отпреди аварията, но и дори повече.

Липсата на хора позволява на животинските видове да се развиват и дори да се появяват някои нови животни, смятани за застрашени на много места. Така например в региона вече има отново кафяви мечки, диви коне и бизони.

Това е и балансът между живота и смъртта в Припят - опасността от радиацията за здравето на животните, сблъскана с подходящите условия за развитие на популациите в един район, изоставен от хората.

Едно е сигурно обаче - още десетилетия наред човек няма да се върне обратно в Припят и колкото и тежки да са условията за живот там, животните ще са господари на тези земи.

Най-четените