На 29 години Уанг Ю-Джи е добре образована и възпитана млада жена с разцъфтяваща кариера, добра заплата и собствено жилище. Тя поддържа блог, има безброй странични занимания, обича да пътува, да готви и може с часове да ви разказва истории за преживяванията си.
Уанг има животът мечта за много съвременни жени на Запад, но в родината си Китай успехите я карат да се чувства отхвърлена и критикувана дотам, че всяка сутрин да се събужда с усещане за срам и вина.
Каква е причината? На 29 години тя все още е неомъжена, а с всеки изминал ден шансът да ѝ предложат брак намалява.
"Вече се плаша. Няма да ставам по-млада, а още нямам сериозен приятел. Сама съм, а усещам силния натиск да имам някого до себе си", споделя Уанг пред BBC.
За необвързаните китайки като нея, прехвърлили 27-годишна възраст, обществото и традициите са наложили стигмата на "шън ну", или"излишни жени" - такива, предпочели образованието си, кариерата или хобито пред сватбата и децата, които, още ненавършили 30 г., се страхуват, че вече са закъснели и няма да намерят партньор в живота.
Според проучванията на правителството те съставят една пета от женското население в Китай, далеч по-малко от необвързаните мъже в страната, които са една трета. Самотните жени обаче са с по-добро образование, произлизат от по-стабилна семейна среда и имат по-високи доходи, което се оказва и техния най-голям недостатък.
Традициите в Китай предполагат, че мъжът в двойката трябва да превъзхожда жената по всички показатели, да е глава на семейството и да поема по-голямата финансова тежест - критерии, които необвързаните жени в страната не спазват и заради това са изправени пред вероятността да останат сами до края на живота си.
"Мъжете си търсят половинка, която е с едно ниво надолу. Трябва да е по-малка от тях, по-необразована и да печели по-малко. В противен случай шансът ѝ да си намери съпруг клони към нула", разказва Уанг.
Практиката да се сключват неравни бракове се промотира и от самото правителство.
Китайските държавни медии често се изказват язвително към жените с диплома от университет и кариера, благодарение на която могат да се издържат сами. Не се стесняват и да ги осъждат публично в програми, финансирани от властите.
"Хубавите момичета не се нуждаят от образование, за да се омъжат в богато и влиятелно семейство. Но грозните и посредствените ще се затруднят", се казва в сайта на общокитайската федерация на жените, насочена към държавната политика за брака.
Агресивни кампании като тази, притискащи жените да си намерят съпруг, в Китай са станали всекидневие. Самотните жени са окарикатурявани не само в случайни интернет публикации, но и в новинарски репортажи, редакционни статии и социални медии.
Създава се представа, че жената трябва да си стои вкъщи, да поеме грижите за мъжа и семейството си и да се старае интелектуалните и професионалните ѝ достижения да не изпреварват тези на мъжа до нея.
Тази картинка толкова добре се е пропила в мирогледа на обществото, че те възприемат самостоятелните китайки като символ за провал, а семействата им намират причина в независимостта им, за да прекъснат връзка с тях.
За един от фрапиращите примери, при който родители спират да общуват с дъщеря си, понеже е необвързана, разказва 31-годишната Сю Дзядзие, собственик на агенция за запознанства в Пекин.
"Имала съм служебна среща с 38-годишна учителка - умна, красива, с добри маниери, която през сълзи ме помоли да ѝ намеря съпруг, защото родителите ѝ бяха забранили да ги посещава, ако остане неомъжена. Те отказваха да ходят на семейни тържества и събирания в нейната компания, защото се срамуваха, че няма партньор", разказва Дзядзие пред "Ню Йорк Таймс".
И въпреки че според официалната статистика от 2011 г. броят на ергените в Китай значително да надхвърля броят на свободните жени, за Дзядзие е трудно да отрие половинка на своите клиентки и в същото време да се съобрази с традиционните очаквания.
"Нелепо е, че държава, която е толкова напреднала в технологично отношение, продължава да спазва закостенелите си нрави по отношение на семейството", твърди китайката.
Нейното мнение се споделя и от 29-годишната Уанг Ю-Джи, която не си спомня да е имала среща с мъж, който да не може да постави в една от двете категории - "мамино синче" или "пословичен мързел". Парите, които печели, също са се превръщали в проблем при запознанството.
"Родителите ми не пропускат възможност да ме запознаят с някой ерген, но с нито един от тях не се виждам в бъдеще. Как е възможно? Правителството казва, че има 500 000 свободни мъже, а аз не откривам нито един, подходящ за мен", казва още младата китайка.
