В земята на малко над 100 км от Осло лежи нещо, което може да е от голямо значение за цяла Европа. И за НАТО - според бившия шеф на Алианса и настоящ министър на финансите на Норвегия Йенс Столтенберг.
Редки метали.
Това е т.нар. Комплекс Фен, или Полетата Фен край град Улефос, на 108 км. югозападно от столицата. В него се намират най-големите залежи на леки редкоземни елементи в Европа. И в бъдеще може да са не по-малко важни за Норвегия и Европа от нефта и газа, на които е богата скандинавската страна.
Отдавна се смята, че мястото е богато на редки елементи, определени като едни от най-важните суровини за ЕС по отношение на рисковете при доставките. Европа разчита почти изцяло на внос на подобни метали, а те са от стратегическа важност за редица индустрии - и в сферата на сигурността, и на технологиите.
След поредица проучвания и сондажи преди година обаче беше доказано, че в земята под Комплекса Фен има огромни залежи от тези материали, най-вече от два от редките елементи - неодим и празеодим.
Оценките сочат, че става дума за 8,7 млн. тона залежи, от които 1,4 млн. са неодим и празеодим.
••• Страната печели много от природните си ресурси, но не харчи парите:
Двата елемента са ключови за направата на постоянни магнити и се използват в производството на електромобили, за оптични устройства, смартфони и лаптопи, а също така и в отбранителната индустрия. Затова и наличието им в Европа е от стратегическо значение - при положение, че в момента Китай има почти пълен монопол над добива и доставките на редките метали с близо 70 на сто от световното производство.
По принцип редките елементи всъщност далеч не са толкова редки. Те са общо 17 химични елемента и повечето от тях се срещат сравнително често в земната кора. Проблемът е че обикновено са разпръснати и добивът им не е икономически изгоден.
Затова и находището в Норвегия се смята за най-голямото в Европа - то има достатъчно висока концентрация на ценните метали на доста малка площ.
Комплексът Фен представлява останки от древен вулкан, който е бил активен преди 580 млн. години. С времето и преминаването през няколко ледени епохи той е се е свлякъл под земята. Най-ценното в случая е т.нар. вулканична тръба - каналът, през който минава магмата при изригването на вулкана, и където концентрацията на редки елементи е най-голяма.
Тя е с диаметър около 2 км и съдържа различни видове карбонатитни скали, формирани от магмата. Именно те са източник на редки елементи.
Районът е известен с минното дело и близо 300 години оттам е извличана желязна руда. Сега интерес представлява частта от него, където има карбонатити с редки елементи, които могат лесно да се извлекат от рудата.
Този участък покрива площ от около 1,4 кв. км. и в него е направен сондаж на дълбочина от около 460 метра, поясняват от една от двете компании, които имат лиценз за работа в комплекса - Rare Earths Norway.
Изчисленията за са 559 млн. тона руда, от които т.нар. общо съдържание на редкоземни оксиди е 1,57%. Което съответно е малко под 8,8 тона редки метали, от които 1,5 млн. тона неодим и празеодим.
Всичко това прави находището най-голямото известно засега в Европа.
Преди няколко години бяха открити редки метали и в Швеция, но там оценките сочат далеч по-малки количества - между 1 и 2 млн. тона.
••• За открието в Швеция:
Още като генерален секретар на НАТО норвежецът Йенс Столтенберг предупреди, че редките метали от Китай са навсякъде - в колите, телефоните и военното оборудване, и Западът не може да си позволи да стане зависим от Пекин така, както е станал зависим от руския газ.
Според шефа на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен пък литият и редките метали скоро ще станат по-важни от петрола и природния газ.
Залогът при залежите в Норвегия е толкова голям, че в страната се появиха опасения дали президентът на САЩ Доналд Тръмп няма да реши, че иска да купи и част от страната - подобно на Гренландия, или да иска да сключи сделка, подобна на тази в Украйна.
В края на април Тръмп прие в Белия дом премиера на Норвегия Йонас Гар Стьоре и Йенс Столтенберг, който в момента е министър на финансите в родината си. И наред с митата и Украйна е бил повдигнат и въпросът с находището край Фен и колко важно е то да бъде разработено, а също и да не налагат мита върху подобна търговия.
"Наред с всичко друго, те се влагат и в съвременните изтребители като F-35. Затова е важно да добиваме собствени минерали и редки елементи, а комплексът Фен засега е най-големият доказан залеж в Европа. Той е важен и за Норвегия, но и за сигурността ни, и за НАТО", цитира обществената телевизия NRK Столтенберг.
Политици в Норвегия дори се шегуваха, че наличието на това богатство не бива да се споменава пред Тръмп и по-сериозно обясняваха, че на САЩ трябва да е ясно, че контролът над него е на Норвегия.
След визитата в САЩ Столтенберг дори е питан дали има опасност Тръмп да поиска да придобие района, но бившият шеф на НАТО, естествено, отрича да има подобен риск. Плановете на Норвегия и компаниите, които имат право да оперират на Комплекса Фен, са работата по бъдещата мина да започне през 2030 г.
Тогава добивът от мястото ще може да покрива 10% от търсенето на редкоземни метали в Европа.
Засега обаче в страната продължава и дебатът за разработването на Фен.
"Отнема много години от момента на откритието на залежите до началото на производството. Този период изисква солидна финансова подкрепа за инвеститорите, каквато може да осигури единствено държавата", смята Коре Дал Мартинсен, специалист по европейска политика по сигурността в Националния университет по отбраната.
За момента правителството още обмисля дали да регистрира държавна минна компания за целта или пък да създаде специален фонд.
Лиценз за добив от комплекса имат две компании, като те трябва да уверят и успокоят местните хора за още една пречка пред добива - колко чисто ще могат да работят.
••• Околната среда и устойчивостта са важни за норвежците:
Комплексът е край малко селце с 700 жители и те се притесняват от шума и последствията за околната среда.
Идеята за добива е за нов тип минно дело - невидима мина. До нея ще се стига през тунел, който отвежда изхода от мината на 5 км от населеното място до фабрика, където редките елементи ще се извличат от рудата. Част от остатъците ще отиват на сметище, но други ще се връщат под земята.
Щадящо за околната среда, природата и местните хора, и типично норвежко.
