Едно откритие в Швеция от тази седмица може да се превърне в най-значимата новина за развитието на зелените технологии в Европа от години насам.
Шведската държавна минна компания LKAB обяви в четвъртък, че е открила най-голямото находище на редкоземни метали на континента, като това даде нови надежди за амбициите на Европа да засили своя зелен преход и да намали вноса си на суровини.
Находището, наречено на известния геолог, минералог и професор Пер Гайер, се намира на север от Арктическия кръг в шведската провинция Лапландия, като според LKAB в него се съдържат повече от 1 милион тона редкоземни оксиди.
То е открито близо до съществуваща вече мина за желязна руда на компанията в Кируна (най-голямата в рамките на Европейския съюз).
Според главния изпълнителен директор на минната компания Ян Мострьом ще са необходими още няколко години, за да се установи какво съдържа находището. LKAB вече започна да подготвя няколкокилометров дрефт на дълбочина около 700 метра в Кируна към новото находище, за да може да го проучи в дълбочина и детайли.
По думите на Мострьом обаче освен необходимите огромни инвестиции за разработването на това находище компанията му ще се изправи и друго голямо предизвикателство - осигуряването на разрешителни.
"Ако наистина искаме да преследваме зеления преход, трябва да променим процесите на издаване на разрешителни, за да гарантираме увеличен добив на този вид суровина в Европа", посочва той.
Една от причините за коментара на директора на LKAB е дългият процес за одобрението за нови мини в Швеция.
В него много внимателно се пресмятат всички рискове за природата, водните ресурси на страната и биоразнообразието, като затова средно са необходими между 10 и 15 години, преди една мина да може да бъде експлоатирана и суровините от нея да бъдат пуснати на пазара. Добивът на такива руди е както труден, така и потенциално вреден за околната среда.
От компанията се надяват, че проектите за добив на полезни изкопаеми ще получат по-голяма подкрепа от Брюксел, което потенциално може да ускори процеса.
LKAB планира кръгъл индустриален парк в северния шведски град Лулео с нова технология за добив и обработка на фосфор, редкоземни елементи и флуор, базирани на днешното съществуващо минно производство.
"Там, вместо да се депонира, материалът може да се използва за създаване на нови, устойчиви продукти. Стартът на производството е планиран за 2027 г.", казва Лейф Бострьом, старши вицепрезидент в LKAB.
В момента в Европа не се добиват редкоземни елементи, като според властите в Швеция новото находище може да се превърне в решаваща стъпка за развитието на зелените технологии и технологиите като цяло.
Редкоземните метали са изключително важни за производството на батерии, електромобили, вятърни турбини, както и в продукти от ежедневието като мобилни телефони и твърди дискове. Допълнително с това те имат сериозно приложение в модерните военни технологии, включително в системите за насочване на ракети.
Относителният недостиг на редкоземни минерали често бива определян като основна пречка за отказа на света от изкопаемите горива.
Прогнозите на Европейската комисия са, че до 2030 г. употребата на устройства, за чието производство са необходими редкоземни метали, ще се увеличи около пет пъти. Това може да постави блока в много сложна позиция, с оглед на това, че към 2021 г. около 98% от редкоземните елементи, използвани в ЕС, са внос от Китай.
Затова и в момента на новото находище в Швеция се гледа като на фактор, който може значително да намали тази зависимост от Пекин, която съществува в момента по отношение на суровините за високи технологии.
От LKAB коментират, че макар към момента да нямат идея за точните обеми на залежите от тези редки полезни изкопаеми, те може да се превърнат в първата важна крачка за откъсването от Китай. Мострьом коментира, че най-вероятно шведското находище няма да може да позволи пълна диверсификация от Пекин, но ще даде сериозен тласък за Европа.
От Брюксел оценяват значението на редките метали, като според еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон литият и другите редкоземни елементи скоро може да се окажат много по-важни от петрола и газа.
Европейската комисия вече работи върху планове за намаляване на регулаторните бариери пред добива и производството на ключови полезни изкопаеми като литий, кобалт и графит, необходими за изграждането на вятърни паркове, слънчеви панели и електрически превозни средства.
Новината за новото находище идва на фона на първите дни на шестмесечното ротационно председателство на Швеция на Съвета на ЕС.
Сред предварително заявените приоритети от Стокхолм включват повишаването на енергийната самодостатъчност на блока на фона на заплахите, които представляват Китай и Русия.
Швеция също така поставя сериозен акцент върху насърчаването на зелените технологии.
