Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новата цел на #BlackLivesMetters - "расистките" паметници

За някои тези вандалски действия са опит да се пренапише историята и да се опростяват неща, които по принцип далеч не са толкова прости Снимка: Getty Images
За някои тези вандалски действия са опит да се пренапише историята и да се опростяват неща, които по принцип далеч не са толкова прости

Протестиращите срещу расизма в английския град Бристол събориха статуята на Едуард Колстън - местен търговец на роби, живял през 17 век и направил по-голямата част от богатството си търгувайки с хора.

5,5-метровият монумент беше свален и хвърлен в морето, като кулминация на протестите срещу расизма, на който присъстваха около 10 хил. души. Подобно на много други места в цяла Европа демонстрацията беше организирана в знак на солидарност към движението #BlackLivesMetters след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд в американския град Минеаполис. Просто тук нещата отидоха една стъпка по-далеч. 

Самият Колстън е видна личност за Бристол и затова освен паметника, на негово име има кръстена улица и училище. Наследството му, обаче, подобно много други подобни личности, занимавали се през колониалната епоха освен всичко друго и с търговия на роби, е повече от спорно, особено в очите на по-младото поколение бристолци. 

В момента полицията води разследване по случая с изхвърления в морето монумент, а видеото от демонстрацията достигна рекордни споделяния онлайн във Великобритания.

Това не е единственият случай от началото на протестите в САЩ и подкрепящите ги демонстранти в цяла Европа на унищожаване на паметници на личности, свързвани по някакъв начин с расизма.

Например протестиращите в Брюксел окупираха статуята на белгийския крал Леополд II, скандирайки "убиец", докато развяват знамето на Конго - бивша белгийска колония. По време на управление през XIX век Леополд II убива около 15 млн. чернокожи.

Сега протестите доведоха до появата на петиция с искане да бъдат премахнати всички паметници на белгийския крал в целия град.  

И макар тези примери да са от Европа, тенденцията за заличаване или вандализиране на паметници намира най-голямо отражение в САЩ. Недоволните там продължават ясно и категорично да заявяват своята позиция против расизма и расистките фигури от историята.

По цялата южна част на страната протестиращите са свалили статуи, които от години стоят, за да напомнят тежката история на робството по тези земи. Години наред в САЩ текат дебати дали тези символи трябва да продължат да съществуват, но сега, може би укрепени от историческия момент, хората от цялата страна (а сега и по целия свят) взеха нещата в свои ръце.

От Ричмънд, Вирджиния, където голямата статуя на Робърт Лий беше белязана с думите "Без повече надмощие от белите" и "Кръв по ръцете ви", до Оксфорд, в щата Мисисипи, където паметникът на обикновения войник на входа на университета Мисисипи бе маркиран с думите "духовен геноцид", протестиращи се борят срещу расизма, обвързвайки тези паметници като символ на "надмощието на бялата раса".

Не всички обаче са съгласни с тази теза. За някои тези вандалски действия са опит да се пренапише историята и да се опростяват неща, които по принцип далеч не са толкова прости. За други тези актове са просто вандализъм.

Нападението на този тип паметници не е ново явление.

Те отдавна са мишена за тези, които са усетили неравенството в американската правосъдна система. Когато паметникът на Лий е разкрит през 1890 г., Джон Мичъл - редактор на местния вестник за чернокожи The Richmond Planet, видял в него символ, който според него означавал възпирането на расовия напредък.

През 30-те години на миналия век чернокожите южняци изразяват презрението си от паметниците на Конфедерацията този път на страниците на водещия тогава вестник за чернокожи The Chicago Defender, а един читател се осмелява да изкаже мнението си, че "ако тези паметници ги нямаше, омразата и дискриминацията към нашия народ нямаше да е така насърчавана".

Но всъщност убийството на 20-годишния Сами Юнг в Тъскиджи, щата Алабама, през 1966 година събужда почти същите реакции, които предизвика случаят на Джордж Флойд и настоящото нападение върху паметници.

Юнг намира смъртта си на бензиностанция, застрелян от бял мъж, докато се опитва да му обясни, че Законът за гражданските права вече забранява да се прилага сегрегация на обществени места.

След като мъжът се признава за виновен, той е осъден за убийството на чернокожия младеж, но след това е оправдан и пуснат на свобода. В знак на протест студентите от университета в града решават да изразят възмущението си, като изпишат на паметника на Конфедерацията в центъра на Тъскиджи "черна сила", добавяйки името на убития си чернокож връстник.

Това се е случило близо 50 години преди хаштагът #BlackLivesMatter да се появи за първи път върху същите тези паметници, които и до днес служат като символи на потисничеството и расизма, съществуващи в американската система на правосъдие, но също и сред полицейските служители и непрекъснато разрастващата се мрежа от групи, сеещи омраза.

Това, което представителите на черната раса и други виждат в смъртта на Джордж Флойд, им напомня за расизма в техните собствени общности - там, където този вид паметници, някои поставени преди повече от век, продължават да "говорят" за бялото надмощие и несправедливостта.

 

Най-четените