Когато Рос Роджио и неговата любовница кацат на нюйоркското летище Дж.Ф. Кенеди през февруари 2017 г., няколко служители на американското правителство са готови да ги посрещнат.
Излизайки от гейта, Роджио веднага е заобиколен от федерални агенти, които го дърпат настрани и го приканват да дойде с тях за интервю в малък офис на територията на летището, където американският бизнесмен ще им разкаже ужасяваща история.
Висок, слаб, прехвърлил 40-те, Рос Роджио е един добре облечен мъж с късо подстригана посивяла коса. Продукт на ерата Nirvana, в чийто стил не е останал никакъв намек за гръндж епохата.
В тесния офис на летището и заобиколен от служителите на американското правителство, той обяснява, че преди два месеца е направил опит да се върне в САЩ от Иракски Кюрдистан, но е бил отвлечен от летището в град Сюлеймания от сътрудници на бившия му бизнес партньор.
Роджио казва, че със седмици е държан в изолация, измъчван и изнудван. Мислил е, че ще умре, но успял да избяга през прозореца на стаята, в която го държали заключен.
Пред федералните следователи бизнесменът твърди, че е работил за компанията Zarya Construction по проект за изграждане на сгради в Северен Ирак, когато е бил отвлечен от представители на строителния конгломерат с искане да им плати няколко милиона долара.
Но в историята на Роджио има едно съществено несъответствие.
Данните от телефона му, които федералните конфискували на летището, показвали, че бизнесменът е бил силно активен по времето, за което казва, че е държан под ключ. Изпращал е имейли, провеждал е телефонни разговори и никъде не е споменавал, че е отвлечен от бившите си бизнес сътрудници.
Нещо повече - историята на търсенето му разкрива, че неколкократно Роджио е питал Google "Как да спра да лъжа".
Нещо наистина се е случило с него в Сюлеймания, но информацията сочи, че едва ли става дума за отвличане.
Според федералните прокурори това, което бизнесменът се опитва да скрие с измислиците си, е, че е измамил кюрдски командир с 10 милиона долара, нарушил е множество американски закони срещу контрабандата на оръжие и прането на пари, заплашвал е и е измъчвал всеки, който застане на пътя му.
Делото срещу Рос Роджио по всяко от тези обвинения предстои да се гледа на 8 май тази година в Пенсилвания, а той продължава да отхвърля заключенията на ФБР, определяйки ги за клеветнически.
Отрича и най-големия коз на прокуратурата срещу него - свидетелства за жестоки мъчения на човек зад граница. Ако Роджио бъде признат за виновен по това обвинение, ще е едва вторият американец, който е осъден за нарушаване на човешките права в чужбина.
Пътят на тази фигура към американската съдебна история започва през 1968 г. в Спокан, щата Вашингтон - родният град на Рос Роджио. Малко след развода на родителите му се премества в Калифорния, а след това - в Ню Джърси.
Роджио почти не познава биологичния си баща. Израснал е с пастрок и носи неговата фамилия. В интервю за The Rolling Stone една от съпругите на предприемача казва, че вторият му баща го е пребивал и заплашвал. Не е позволявал на Роджио и брат му да влизат в къщата, преди да се прибере от работа.
И след училище двете момчето стояли като наказани в гаража, чакайки пастрока си да им отключи.
Като тинейджър Роджио е бил изключително арогантен и избухлив. Имал е слабост към високоадреналиновите занимания като скачането от самолети, карането на мотоциклети, гмуркането и подводния риболов. Още в училище е проявявал склонност да измисля различни неща за себе си, като това не се променило с годините.
Пред някои работодатели Роджио се представял като възпитаник на Масачузетския технологичен университет. Казвал, че е завършил инженерно строителство. Пред други твърдял, че има юридическо образование и се хвалел, че може да надговори стая, пълна с адвокати.
Пред трети споделял, че е пенсиониран сержант, награден с "Пурпурно сърце" след операция в Панама. В различните компании бизнесменът разкривал различна своя биография, сменяйки идентичността си, така както си сменя чорапите.
Измежду версиите за живота му обаче се открояват само два момента като допирни точки - Роджио винаги е обичал оръжията и винаги е имал афинитет към луксозния начин на живот.
До средата на 2000-те той е правил няколко опита да стартира собствен бизнес, но всяко от начинанията е неуспешно. Никоя от търговските му инициативи не го прави богат, както се е надявал.
През 2013 г. Roggio Arsenal е на косъм от съдебни проблеми, понеже персонализираните пушки за войници ветерани, които продава, се оказват некачествени. Купищата жалби срещу него му струват бизнеса и лиценза за продажба на оръжия.
Точно когато изглеждало, че този път е ударил дъното и няма как да изплува нагоре, Рос Роджио се запознава с Полад Талабани - влиятелен кюрдски офицер и племенник на Джалал Талабани, човекът, основал Патриотичния съюз на Кюрдистан, една от най-големите политически фракции в Иракски Кюргистан.
Според правителствената клетвена декларация, включваща изпращане на имейли и съобщения, Талабани е потърсил Роджио, за да купи оръжия, а предприемачът е предложил направо да му построи фабрика в американски стил в Иракски Кюрдистан.
Двамата се срещат в Дубай през 2014 г. и си стискат ръцете за изграждането на бъдещ завод.
С кюрдската фабрика Роджио е убеден, че е намерил златната мина. Първоначално е нает като консултант за 20 000 долара месечно, но впоследствие застава начело на проекта и се наема да изнася оръжия за Ирак, въпреки че лицензът му е отнет и въпреки че Ирак е в списъка за оръжейно ембарго на ООН.
През септември 2014 г. Роджио сключва договор със Zarya Construction за строителството на оръжейния завод, след което започват и сериозните постъпление по банковата му сметка.
От събраните данни на ФБР се вижда, че за трите години, в които работи за кюрдите, Роджио е прибрал близо 10 милиона долара. Пари, които е предпочитал да "изпере" и да им плати данъците пред това да ги представи за разходи и американското правителство да разбере, че изнася незаконно оръжейни части за Ирак.
Първите преводи от кюрдските банки позволяват на Роджио да заживее така, както винаги е мечтал - сред охолство и скъпи вещи. Купува си няколко спортни автомобила, нова къща и часовници Rolex, харчейки на воля средствата, които съгласно уговорката си с Талабани е трябвало да влага в строеж на оръжеен завод.
Да нарушавал американското законодателство с нелегален износ на оръжия и да мамиш кюрдска организация обаче си има психологически последствия. Натрапчивите мисли започнали да тормозят Роджио. Страхувал се, че го записват, съмнявал се в служителите си, виждал предатели навсякъде.
Това го отвежда и към най-голямото престъплението в делото срещу него.
През 2015 г. негов подопечен естонец поискал да разговаря с него заради финансови несъответствия в счетоводните му книги, което Роджио разчита като предателство. Той е убеден, че естонецът е информатор за американските власти и урежда служителят да бъде отвлечен от дома си в Сюлеймания и измъчван, докато не си признае.
В продължение на 39 дни Роджио и няколко кюрдски бойци изтезават естонеца, задушавайки го с найлонова торбичка, пускайки електричество по слабините му и заплашвайки го, че ще му отрежат пръстите с моторна резачка.
Но мъжът така и не им казва това, което са предполагали, че ще чуят. А за нещастие на Роджио, кюрдските му работодатели намерили същите несъответствия, каквито и естонеца.
Разбрали, че американският предприемач е взел парите им, но все още няма намек за изграждане на оръжеен завод, кюрдите направили с Роджио това, което направили и с неговия служител - отвлекли са го.
Близо две седмици бизнесменът е държан в имение в западна Сюлеймания от агенти на кюрдкското разузнаване. Увещаван е да върне парите, които е взел, и Роджио обещавал да го направи, щом се върне в Америка, но в същото време записвал видео съобщения до дъщерите си, в които им казвал, че им завещава всичко по сметките си.
Един забравен прозорец обаче позволява на Роджио да избяга, да си вземе паспорта и да отлети за Истанбул, а оттам и за Ню Йорк.
Но когато кацнал, ситуацията за бизнесмена вместо да се оправи започнала да се усложнява, тъй като ФБР работело по следа, че изнася незаконно оръжия и снабдява кюрдски групировки.
Сега Рос Роджио чака началото на делото срещу него и този път няма как да избяга от последиците. Макар че все още категорично отказва да признае вината си.
"Могат да ме арестуват и да ме измъчват до деня, в който умра. Но никога няма да си призная, че съм предал Америка", казва Роджио.
