Когато през 2024 г. руският президент Владимир Путин направи извънредно телевизионно обръщение към нацията, за да представи новата балистична ракета със среден обсег "Орешник", той говореше за нея като за унищожително оръжие, което ще промени хода на бойните действия и ще съкруши противниците на Москва.
В изказването си руският лидер говореше за ракетата като за доказателство за технологичното превъзходство на Русия.
На практика обаче нещата може да стоят много по-различно. И супероръжието на Москва може да се окаже, че страда от сериозни технически проблеми, които водят до отклонения от целта с десетки километри.
Поне това твърди нов доклад на украинската частна компания за разузнавателен анализ Dallas Analytics, която се позовава на изтекла вътрешна кореспонденция между руски предприятия от отбранителната индустрия, публикувана от независимото издание The Insider.
Малко след първото използване на "Орешник" срещу украинския град Днипро през ноември 2024 г. Путин заяви, че ракетата е съвременна руска разработка, а не модернизирана версия на съветска система.
Според Dallas Analytics обаче ключов елемент от системата за насочване на ракетата разчита именно на технологии от съветската епоха.
Става дума за жироскопичния блок GU-503 - високоточен прибор, който стабилизира полета на ракетата и коригира отклоненията по тангаж, крен и курс. При хиперзвукови скорости дори минимална грешка може да има сериозни последствия.
"Без перфектно функциониращ жироскопичен блок оръжието лети на сляпо и не е способно да установи дали атмосферни въздушни течения или вибрации на двигателя са го отклонили от курса", се казва в доклада.
Според авторите некоригирана механична грешка от едва 0,5 градуса може да се натрупа по време на полета и да доведе до отклонение от целта с десетки километри.
В подкрепа на тези изводи Dallas Analytics публикува писмо от март 2025 г. от завода "Прогрес" в Мичуринск, Тамбовска област, до друг руски производител.
В него се посочва, че серийното производство на GU-503 е прекратено, а оборудването за неговото изпитване и калибриране датира от началото на 70-те години. Част от него вече е повредено, не може да бъде заменено и производствените технологии за настройка, калибриране и т.нар. "приработка" на компонента на практика са изгубени.
Това означава, че дори когато производителят успее да сглоби жироскопа, не разполага с надежден начин да провери точните му показатели преди монтирането в ракетата.
Според разследването именно този производствен дефект може да обясни защо последващи ракети "Орешник" са поразявали гражданска инфраструктура вместо предварително определени военни цели.
Проблемът не може да бъде решен просто чрез замяна на GU-503 с по-модерен жироскоп. Причината е, че останалите елементи от навигационната система на "Орешник" са проектирани да работят именно с този модел, а подмяната би изисквала цялостно преработване на системата.
Документите показват, че руските производители са обсъждали разработването на нова система. Анализ на отломки от ракети, паднали в Украйна, обаче е установил наличие на блокове GU-503 с маркировки за производство през 2025 г.
Според Dallas Analytics това означава, че по-модерна замяна така и не е била внедрена.
Разследването твърди още, че руските предприятия са били принудени да заобикалят стандартни процедури за контрол на качеството, за да изпълнят политически наложени от Кремъл срокове. Според доклада след първия удар през ноември 2024 г. Путин е разпоредил производството на още четири ракети през 2025 г., но последвалите изстрелвания са показали сериозни проблеми с надеждността им.
От първото използване на "Орешник" Русия е изстреляла още три такива ракети по Украйна. Една е поразила Лвовска област през януари 2026 г., друга е ударила Била Церква южно от Киев през май, а втори боен блок е изчезнал над окупираната от Русия част на Донецка област.
В последната си оценка Институтът за изследване на войната посочва, че Русия вероятно разполага само с една действаща ракета "Орешник" в арсенала си.
От Dallas Analytics коментирар, че кризата във веригата на доставки може да обясни и промяната в реториката на Путин.
По време на Петербургския международен икономически форум през юни руският президент изглежда отстъпи от по-ранните си твърдения, че серийното производство вече е започнало, и представи последните изстрелвания по-скоро като изпитания.
Въпреки това анализаторите предупреждават, че "Орешник" не бива да бъде подценяван.
Ракетата има предполагаем обсег между 3000 и 5500 километра и използва множество независимо насочвани бойни блокове, които потенциално могат да носят ядрени бойни глави. Ако бъде разположена по-близо до територията на НАТО, например в Беларус, тя би могла да поразява цели в голяма част от Европа.
В края на май украински съдебни експерти също оспориха официалния руски разказ за ракетата. Според Reuters анализ на фрагменти от "Орешник", използван при удар срещу газова база в Лвовска област, е показал, че конкретната ракета е била сглобена още през 2017 г. с електронни компоненти, произведени през 2016 г. или по-рано.
Тези изводи съвпадат с по-ранни оценки на Министерството на отбраната на САЩ, според които "Орешник" е експериментална наземна ракета, до голяма степен базирана на по-стария руски проект RS-26 "Рубеж".
Експертите са установили още, че системите за насочване и обработка на данни в "Орешник" разчитат изцяло на компоненти, произведени в Русия и Беларус.
Това подсказва, че ракетата е била проектирана така, че да не зависи от западни вериги за доставки още преди санкциите, наложени след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Кремъл твърди, че "Орешник" развива скорост до Мах 10 и е практически невъзможна за прихващане.
Украински и международни анализатори обаче оспорват тази оценка. Според специалисти от Полския институт за международни отношения бойните блокове на ракетата не извършват сложни маневри за избягване на противоракетна отбрана в крайната фаза на полета.
Това означава, че въпреки високата си скорост те следват до голяма степен предвидима балистична траектория и теоретично могат да бъдат уязвими за съвременни системи за противоракетна отбрана, разположени по източния фланг на НАТО.
Според анализатори, цитирани по-рано от The Moscow Times, основната стойност на "Орешник" за Москва може да е по-скоро символична, отколкото тактическа.
След като западните съюзници на Киев започнаха да реагират все по-слабо на руските ядрени заплахи, Кремъл се нуждаеше от нов инструмент за психологически натиск и сплашване.
Dallas Analytics обобщава, че Западът трябва да разглежда "Орешник" не като доказателство за руска технологична мощ, а като продукт на изолиран режим, който прикрива структурните си слабости зад агресивни заплахи за ескалация.
