Макар да е втората по големина държава в света, Канада далеч не е най-гъсто населената, дори напротив. Канадското правителство обаче има планове да промени това.
По-рано тази година федералното правителство в Отава обяви плановете си до края на 2025 г. да привлече общо 1,5 млн. мигранти за нови постоянни жители на страната.
Това се равнява на средно по около 500 хил. души на година.
На фона на глобалните антимигрантски настроения в редица държави по света през последното десетилетие, породени от мащабни вълни от преселници от региони като Близкия Изток, Северна и Централна Африка и Централна Америка, Канада запазва политиката си на отворени врати спрямо чужденците, които искат да живеят и да работят в страната.
От години насам страната поддържа политика за привличане на имигранти, които да останат в страната за неопределено време, за да поддържа населението и икономиката си в линия на растеж.
Според официалните статистики за миналата година Канада вече е приела около 405 хил. постоянни жители. Това е рекорд в историята на страната, откакто тя е независима държава.
Причините за тази специфична политика към мигрантите се коренят в специфичните условия в северната страна. Подобно на много западни държави, и там се вижда тенденцията населението да застарява, а раждаемостта да намалява.
Затова и правителството е възприело философията, че ако иска да реши демографския си проблем, ще трябва да прибегне към привличане на хора от други държави, които да работят и да спомагат за развитието на икономиката.
Днес около един на всеки четирима жители на Канада е дошъл в страната като имигрант, което е най-високият процент сред страните от Г-7.
За сравнение, в САЩ, които са водеща световна дестинация за имиграция, жителите родени в друга държава са около 14%. Великобритания - друга дестинация, привлекателна за чужденците - има имигрантско население също от около 14% спрямо всички живеещи в страната.
Според Джефри Камерън, политолог от университета Макмастър, разликата в дела на имигрантите, живеещи в тези страни, се дължи до голяма степен на общественото отношение.
В САЩ броят на мигрантите, влизащи в страната през южната граница, достигна най-високото си ниво за всички времена. Там в обществото витае цялостно усещане на загриженост за проблемите от постоянния поток на чужденци. Включително и покрай факта, че в Америка вече има повече имигранти, отколкото свободни работни места.
Много по-пресен и показателен пример обаче е Великобритания. Страната излезе от Европейския съюз именно като реакция срещу високите нива на миграция на граждани от Източна Европа и Близкия изток.
В последните няколко години обаче общественото мнение по темата се промени, след като британците осъзнаха, че няма достатъчно хора, които да извършват редица дейности в земеделието, транспорта и хранителния сектор.
Междувременно Канада исторически има много висока подкрепа за имиграцията.
Според Камерън това частично произлиза от самото отношение на канадците, които до голяма степен вярват на правителството си, че управлява миграционните процеси добре и в интереса на страната.
Другият важен момент е акцентът, който правителството в Отава поставя върху въпроса - в Канада се приветстват предимно икономически мигранти.
Докато в Европа терминът едва ли не стана нарицателно за нежелани пришълци, в северноамериканската държава, където има огромни незаселени пространства и достатъчно свободни работни места, привличането на способни професионалисти се превръща в приоритет.
Още от 60-те насам страната има визова система, в която акцент се поставя на професионалните умения и възможността на кандидата да си намери работа.
В момента около половината от имигрантите, живеещи в страната са дошли именно по икономически причини, а плановете са до 2025 г. делът им да стане около 60%.
В стратегията на федералното правителство в Отава има ясен акцент и върху привличането на международни студенти към канадски университети, които след това да останат да работят в страната. Според местните власти именно такива са перфектните кандидати за дългосрочно присъствие в Канада.
Но това не означава, че в страната няма проблеми с имиграцията.
През последните години напливът от мигранти към САЩ и широкият обществен дебат по темата в американското общество предизвиква реакции и сред канадците, които се опасяват от разпространяването на подобни проблеми и при тях.
Също така през 2018 г. на политическата сцена в страната се появи дясната радикална партия "Народна партия на Канада", която концентрира голяма част от реториката си върху проблема с миграцията. Формацията продължава да има маргинална подкрепа, но въпреки това успя да запази темата в обществения дебат покрай федералните избори през 2019 г.
Някои от провинциите на Канада също имат специално отношение спрямо федералната политика. Премиерът на Квебек Франсоа Лего например вече изрази своята загриженост, че високият брой нови мигранти в страната може да доведе до отслабване на френския език в провинцията.
Всяка отделна провинция в Канада има възможността да определя свои собствени имиграционни ограничения, като Квебек посочва категорично, че няма да приеме повече от 50 хил. души на година при около половин милион заявени за цялата страна.
Това би означавало, че Квебек, където живее около 23% от населението на цялата страна, ще приема само 10% от имигрантите, дошли в Канада.
В други части на страната също имат опасения за ефектите от привличането на толкова много мигранти.
Големи градове като Торонто и Ванкувър, където в момента живее около 10% от населението на Канада, преживяват кризи с достъпността на жилищата.
В социологическо проучване, цитирано от "Би Би Си", трима от всеки четирима канадци са загрижени за въздействието, което новият план ще има върху ситуацията с жилищата и социалните услуги. Близо половината от анкетираните са на мнение, че поставената цел от 1,5 млн. души за три години е твърде висока, докато малко под 1/3 смятат, че няма да има проблеми покрай реализирането ѝ.
Но докато страната си е поставила амбициозни цели за бъдещето, историята показва, че реалността не винаги отговаря на очакванията. През 2021 г. Канада имаше цел да приеме около 59 000 бежанци, но в крайна сметка се оказа, че три пъти по-малко са дошли в страната.
В интервю за CBC тогава министърът на имиграцията Шон Фрейзър заяви, че разликата се дължи до голяма степен на свързаните с COVID рестрикции по границите на Канада, както и по целия свят.
До 2023 г. Канада има за цел да помогне за презаселването на 76 000 бежанци.
