Природата напомни за себе си още в началото на 2024-та с труса в Япония. Миналата година обаче също не се размина без тежки природни бедствия, които отнемаха животи и нанасяха тежки щети.
Опустошителните пожари в Хавай през август отнеха живота на 181 души, лишиха над 7600 от дом или поминък и оставиха огромен отпечатък върху икономиката на архипелага, който ще се възстановява още дълго време.
Това бедствие е и най-скъпото за 2023 г., сочи годишният доклад на международната благотворителна организация Christian Aid. В него се оценява икономическото въздействие на свързаните с климата и промените в него природни катастрофи.
В документа са анализирани 20-те бедствия с най-висока цена за 2023 г.
Методът, който е избран, е изчисление на загубите на глава от населението, т.е. как щетите от пожари, наводнения или бури се разпределят върху всеки един от хората в засегнатия район.
Тоест оценката не е само по номинална сума или като процент от брутния вътрешен продукт на съответната страна.
Тъй като в доклада са включени само бедствия, които имат връзка с измененията в климата, в него липсват земетресенията в Турция и Сирия и в Мароко.
Според изчисленията на Christian Aid пожарите на остров Мауи имат в пъти по-опустошителен ефект за местните хора, отколкото останалите бедствия - 4161 долара на човек, или близо 10% от средния годишен доход на хората в Хавай.
При изчислението са сметнати щетите за населението само на Хавай - 1,44 млн. души, а не на целите САЩ. Икономическата щета пък е общо оценена на около 6 млрд. долара.
Анализите сочат и че влиянието на пожарите върху икономиката на Хавай ще дава тепърва отражение - прогнозата за ръста на щата за 2024 г. е намалена от 2% на 1,5 на сто. Тъй като редица малки бизнеси са повлияни от бедствието, следва и ръст на безработицата - в седмиците след опустошението молбите за помощи скачат многократно.
Тоест, дори и застраховките да покриват щетите за повредени и изгорели имоти, те няма как да покрият липсващия доход от загубата на бизнеса или работата. Това пък води до по-високи разходи за щатските власти за обезщетения и по-малко постъпления от данъци заради намалената икономическа активност.
Следващото най-скъпо бедствие според неправителствената организация е тропическа буря, вилняла 15 часа в американската територия Гуам през май.
Бурята е най-мощната в Гуам от десетилетия насам. Двама души загиват, но засегнатите от разрушенията са 100 000 - 60% от населението на острова.
Щетите са изчислени на 250 млн. долара, което прави 1455 долара на човек от населението.
От Chistian Aid отбелязват, че почти половината от бедствията в доклада им са бури - 9 от 20, и вероятно щетите от този вид катастрофи ще растат в бъдеще. Причината е, че промените в климата водят до повече големи тропически циклони, както и на по-обилни валежи при тях.
Това се случва през март в малкия тихоокеански архипелаг Вануату - две тропически бури опустошават островите. Засегнати са две трети от населението, а щетите на глава от населението са 947 долара. Това обаче е почти една трета от средния БВП на човек там, който е 3000 долара.
В доклада попадат и бедствия в европейски страни - наводненията в Емилия Романия в Италия и сушата в Испания.
От Christian Aid отбелязват, че климатичните промени нямат изцяло "вина" за валежите в Италия през май. Тогава количеството паднал дъжд не е рекордно - проблемът идва от това, че интензивните валежи са един след друг в застроени региони и водата не успява да се оттече.
При наводненията в Италия починаха 15 души, а 46 000 понесоха щети. Общо последствията от бедствието бяха оценени на 10 млрд. долара. При близо 60 млн. души население на страната това прави средно по 164 долара "цена" на жител.
По отношение на сушата и високите температури през април в Испания, авторите на доклада припомнят, че при подобно събитие е трудно да се изчисли колко хора са пострадали. Същото важи и за икономическите загуби, но се предполага, че те са около 2,4 млрд. долара, или 50 долара на човек в страната.
Това са и 10-те "най-скъпи" бедствия в света за 2023 г. според стойността в долари за един човек:
| 1 | Хавай/САЩ | Горски пожар | $ 4161 |
| 2 | Гуам | Буря | $ 1455 |
| 3 | Вануату | Буря | $ 947 |
| 4 | Нова Зеландия | Буря | $ 468 |
| 5 | Нова Зеландия | Наводнение |
$ 371 |
| 6 | Италия | Наводнение | $ 164 |
| 7 | Либия | Наводнение | $ 105 |
| 8 | Перу | Наводнение | $ 66 |
| 9 | Испания | Суша | $ 50 |
| 10 | Миянмар | Буря | $ 41 |
Данните за щетите, жертвите и пораженията са от EM-DAT - Международната база данни за бедствията, национални статистики или на ООН, данни от застрахователи, международни и правителствени официални източници.
Именно заради фокуса върху "цената" на катастрофите на глава от населението, базирана върху оценката на щетите и броя на хората, някои бедствия са "класирани" по-ниско.
През март 2023 г. Малави - страна в Източна Африка, е ударена жестоко от бурята "Фреди".
Умират 679 души, а над 2 млн. са засегнати от последствията от циклона - 10 на сто от населението на страната.
Щетите са оценени на 500 млн. долара, за пълното възстановяване са нужни 680 млн. долара - ниска сума за бедствие с подобен размер. Причината обаче е, че Малави е бедна страна - с БВП от едва 13 млрд. долара, и номиналните суми са по-ниски.
Така средно "цената" на бедствието е 33 долара на човек и му отрежда едва 17-то място в доклада. При среден доход от около 500 долара годишно на хората в страната обаче това са над 5 на сто от парите, с които жителите на Малави разполагат.
Затова и в доклада се отбелязва, че цената на глава от населението е като цяло по-висока в страните с по-висок доход. От друга страна бедствията с последствия за по-голям брой хора като цяло се случват в страните с по-ниски доходи.
Освен това за богатите страни с по-голямо население е по-лесно за поемат и да се справят с разходите за климатичните бедствия, коментират от Christian Aid. В Китай например имаше огромни наводнения, които нанесоха щети за 31 млрд. долара, но разпределени на 1,4 млрд. души те не представляват чак такъв товар.
Затова и по-бедните и особено малките островни държави са икономически далеч по-уязвими от разрушенията и разходите по природни катастрофи.
Там при подобни събития умират и повече хора, тъй не са в състояние да се подготвят и предпазят, възстановяването е по-бавно, а щетите водят до повече обеднели жители.
Което е още по-несправедливо, тъй като тези страни имат далеч по-малък принос за климатичните промени.
Затова от Christian Aid призовават световните лидери за повече финансиране на борбата с промените в климата и в инвестиции за ранно предупреждение и действия.
И, естествено, за мерки за намаляване на емисиите.
