Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо в Япония 7,6 по Рихтер не води до национална катастрофа

Страната има огромен опит с всякакви бедствия и не спира да подобрява готовността си Снимка: БГНЕС
Страната има огромен опит с всякакви бедствия и не спира да подобрява готовността си

През февруари 2023 г. трус от 7,8 по Рихтер удари Турция и Сирия. Жертвите бяха над 40 000, земетресението доведе до хуманитарно бедствие и срина със земята цели населени места.

Навръх Нова година трус с магнитуд от 7,6 удари западното крайбрежие на Япония. Засега се съобщава за няколко десетки загинали, десетки разрушени или изгорели сгради и повредени пътища и мостове.

Да, сравнението не е напълно коректно - дори леко спекулативно, а и в Страната на изгряващото слънце тепърва ще се откриват още жертви и ще се описват разрушения.

Но и с просто око е видно, че опустошението е далеч от това, което би могло да бъде, ако 7,6 по Рихтер ударят другаде по света.

Естествено, това се случва именно в Япония, защото островната държава се намира в една от най-сеизмично активните зони на планетата - според някои статистики там в последното десетилетие са станали 20 на сто от големите земетресения на света - с магнитуд от над 6 по Рихтер.

Разруха и жертви има, но не и огромна катастрофа. Снимка: БГНЕС
Разруха и жертви има, но не и огромна катастрофа.

И не е само това - островите редовно са удряни от тайфуни, наводнения и дори вулканични изригвания.

Но това е и страна, която умее да се учи от катастрофите, бедствията и грешките. И когато става дума за земетресения, е изключително подготвена - от официалните системи и канали за ранни предупреждения до реакцията на всеки един гражданин.

Строителството

То започва да се променя преди век, след като земетресение поразява Токио, изравнява със земята цели райони, а 140 000 души умират в най-смъртоносното бедствие в историята на Япония.

Това дава началото на законите за противоземетръсното строителство, част от което изисква подсилване със стомана и железобетон. Целта е сградите да са по-еластични при трус, така че да се люлеят, но не и да падат.

Нещо повече - след всяко голямо земетресение щетите се анализират и проучват щателно, за да се види има ли какво и къде да се промени за повече безопасност. Така след 1981 г. например влиза в сила изискване всички нови сгради да имат сеизмична изолация. Част от нея са пластове стомана и каучук в основата на градежа, които да абсорбират шока от движението на земята.

През 2011 г. бедствието е огромно, но повечето поражения за причинени от вълните цунами. Снимка: Getty Images
През 2011 г. бедствието е огромно, но повечето поражения за причинени от вълните цунами.

Неслучайно след земетресението от 9 по Рихтер през 2011 г. - най-голямото в историята на Япония, в Токио няма разрушена нито една голяма сграда. Жертвите в страната са хиляди, но огромната част се дължат на вълните цунами, които помитат крайбрежието, а не на самия трус и срутените сгради.

Може би най-показателният пример е прочутото Небесно дърво на Токио. Телевизионната кула с височина 634 метра и третата най-висока сграда в света по ирония на съдбата достига пълната си височина месец след земетресението през 2011 г.

Формата ѝ неслучайно напомня на пагода.

От столетия храмовете в Япония се строят с ос или колона в средата, която преминава през височината на сградата и подпомага устойчивостта при трусове. Такава колона от железобетон има и небостъргачът. Основният вътрешен стълб е закрепен за първите 125 метра от височината към външните части.

Телевизионната кула на Токио е инженерно чудо. Снимка: Getty Images
Телевизионната кула на Токио е инженерно чудо.

В следващите 375 метра колоната се държи към сградата чрез амортисьори, които действат като възглавници при трус. Така централната ос се движи по различно време от останалата част от конструкцията и намалява вибрациите в сградата с до 50% при земетресение.

Има и допълнителна система от амортисьори, която при земетресение регулира центъра на тежестта в основата на сградата.

Система за предупреждения

В случай на земетресение или цунами в рамките на секунди преди катастрофата всеки смартфон в страната започва да пищи, че има бедствие.

Системата е внедрена още през 2007 г. и се активизира от малките предварителни трусове, които стават секунди преди голямото земетресение.

Малко след това труса всички телевизии започват да предават за бедствието и така е сигурно, че няма хора, които не са разбрали, че се случва нещо опасно.

Телевизиите са част от системата за предпазване. Снимка: БГНЕС
Телевизиите са част от системата за предпазване.

Съобщава се основно за това кои са засегнатите райони, какви са официалните предупреждения - за вторични трусове или цунами, къде може да се търси подслон и къде има призиви за евакуация.

Прочутите влакове стрели шинкансен имат земетръсни сензори и система, която автоматично спира движението им при по-сериозен трус. През 2011 г. например - секунди преди земетресението - спират 33-те влака, които са в движение към онзи момент. Това предотвратява доста опасни ситуации, които могат да възникнат при движещ се с 300 км/ч влак по време на мощно земетресение.

Обучението и ученията за реакция при бедствия са нещо обичайно за Япония - в училищата такива може да се провеждат дори веднъж месечно. Децата тренират как да реагират при трус и на открито, и на закрито.

Готовност

В повечето домове в Япония хората са готови за поредното бедствие и имат раница или чанта с неща от първа необходимост при спешни ситуации. В тях има вода, храна - бисквити или нещо подобно с дълъг срок на годност, кърпички - мокри и сухи, одеяло и дъждобран, маска за лице, малка аптечка за първа помощ, фенерче, свирка, ръкавици и дори дрехи, четка и паста за зъби, швейцарски ножче и дори "спешна тоалетна".

Целта е човек да може да оцелее за няколко дни, а готови раници може да се купят.

Повечето хора в Япония имат готова раница за спешни ситуации. Снимка: iStock
Повечето хора в Япония имат готова раница за спешни ситуации.

Местните власти раздават упътвания за реакция и предпазване при бедствия и например в Токио има такива във всеки дом. В тях се описва какво да се прави - или да не се прави - при трус и веднага след него, включително и как и къде хората да се евакуират.

Япония дори има Ден за превенция на бедствията.

Той е на 1 септември, а датата е избрана, защото тогава е ударило най-смъртоносното земетресение през 1923 г. На този ден, естествено, се превеждат учения за бърза реакция при бедствия в цялата страна.

И тъй като говорим за държава, която постоянно учи и анализира, след друго голямо земетресение - това в Кобе през 1995 г, когато умират 5000 души, в града е направен музей. Той е в памет на жертвите и пострадалите, но и цели да образова по отношение на предпазването, включително и с интерактивни игри за децата.

Всичко това не предотврати най-голямата ядрена авария след Чернобил - тази във Фукушима, предизвикана от огромното цунами, последвало труса от 9-та степен през 2011 г.

Но Япония направи това, което може най-добре - опита да се поучи и поправи грешката. След аварията бяха затворени повечето АЕЦ в страната и голяма част от тях продължават да не оперират.

А последният план е да се построят нова генерация по-безопасни централи, които да не са изложени на риск от аварии. Може и да проработи.





 

Най-четените