Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Руската "епидемия" от "чужди шпиони"

Кремъл започва "лов на вещици", като вече и обикновените граждани могат да бъдат нарочени за чужди агенти Снимка: iStock
Кремъл започва "лов на вещици", като вече и обикновените граждани могат да бъдат нарочени за чужди агенти

В руското общество отдавна се е наложила идеята, че неправителствените организации, особено ако се занимават с човешки права, са задължително шпиони на Запада.

Сега обаче това предстои да стане и в законова форма, след като депутатите в Държавната дума представиха няколко законопроекта, които заплашват да задушат допълнително руското гражданско общество.

Според самия президент Владимир Путин същността на проблема с чуждестранното финансиране на организации, опериращи в Русия, е, че техните спонсори преследват основно целта да сдържат развитието на страната.

По думите му честни и почтени хора може да се подведат по липсата на друго финансиране и да се окажат впримчени в пропагандата на чужди инвеститори, които нямат чисти помисли спрямо Русия.

"Нашите хора са честни, мили и правилно организират работата си, но тези, които им плащат, като правило се ръководят от други цели: не укрепване на Русия, а възпиране, това е цялата същност на проблема", добавя президентът.

Този прочит на новите законови промени обаче е доста интересен на фона на това, че в тях се посочва въвеждането на възможност за наказателно преследване не само спрямо регистрирани НПО, посочени като "чуждестранни агенти", но и срещу частни лица и нерегистрирани организации.

Така манията за търсене на чуждестранни шпиони, придобила законов характер, ще даде на властите много по-голямо поле за действие, когато искат да притискат граждани и организации.

С новите си права държавните агенции за национална сигурност могат да прилагат редица наказателни мерки срещу всеки, когото сметнат за нежелан, независимо дали става въпрос за активисти, или за нищо неподозиращи граждани, които просто са имали нещастието да се окажат на грешното място в неподходящо време.

В тази нова епидемия на следене и дебнене за "чужди агенти" човек може бъде дамгосан като шпионин също толкова лесно, колкото и да хване коронавирус.

Кой може да бъде определен за "чужд агент" и защо?

Според законовите промени като чужди агенти могат да се посочват онези, които получават пари от чужбина и се занимават с политическа дейност. Но как точно могат да се тълкуват тези две условия?

Определението за "политическа дейност" може да бъде изключително широко и неясно. Най-малкото Министерството на правосъдието и съдилищата приемат участието в политиката дори и като изразяване на политическо мнение или отправяне на критики към властта. Така на практика всеки по-остър коментар спрямо каквато и да е политика на правителството може да бъде изтълкуван като политическа активност.

Разбирането за "чуждестранно финансиране" също може да се тълкува доста широко. В тази графа могат да попаднат дори и паричните преводи на роднини, живеещи извън Русия, плащане по трудови или търговски взаимоотношения с чуждестранна организация за услуги, извършени в Русия, или дори възстановяване на сума при неуспешна поръчка от онлайн магазин в друга държава.

Ако юридическо или физическо лице в чужбина изпрати на руски гражданин дори само една рубла, на практика това може да се приеме за достатъчно, за да бъде смятан въпросният гражданин за "получил финансиране от чужбина".

Един от най-странните примери за това се случи, когато по някаква причина Руската православна църква преведе субсидия за местна НПО, занимаваща се с благотворителност, през своя сметка в банка извън Русия. Нищо, че изпращач на финансовия грант е Руската църква, властите могат да разследват случая под предтекст, че получателя може да е "чуждестранен агент".

Интересното е, че новите закони позволяват и нерегистрирани групи да могат да бъдат означавани като чужди агенти, дори и те да не разполагат с официална банкова сметка.

Как обаче властите доказват, че такава група е получавала пари от чужбина? Или дори, че изобщо съществува като организация?

Отговорите тук са неясни, но според експертите това може да стане чрез проверка на индивидуални банкови сметки на потенциалните членове на групата, физическо и онлайн наблюдение и т.н. Това обаче означава и огромен мащаб на държавното следене, за което не е сигурно, че ще изисква издаването на съдебна заповед.

Строго погледнато, няма ясни критерии за класифициране на гражданите като членове на нерегистрирани социални групи и именно това прави цялата ситуация толкова "сива" в очите на закона. И според по-свободното тълкуване на новите правила, всяка една група хора, която се среща редовно, може да се счита за нерегистрирана организация и да бъде подложена на проверка при появили се съмнения за дори частично "финансиране" отвън.

На практика тези разпоредби в закона дават карт бланш на силовите ведомства в страната да провеждат своеобразен "лов на вещици" и да се впускат в изследване на всевъзможни конспирации. В крайна сметка, почести и повишения се дават не на тези служители на закона, които ловят замърсители на околната среда, а на онези, които разкриват мними конспиратори и чужди шпиони, позволяващи си да отправят критики към политиката на правителството за околната среда.

Защитниците на промените се противопоставят срещу твърденията, че по този начин се дава широко поле за оказване на контрол над населението чрез всяване на страх от силите за сигурност.

И все пак самата остава възможност за това, което е достатъчен проблем. При все че руските служби за сигурност и сега вървят твърде опасно по ръба на спазването на човешките права и налагането на цензура над критиците на правителството, неминуеми са препратките към култови произведения като "Фермата на животните" и "1984" на Джордж Оруел.

Безспорният факт обаче е, че новите мерки вече се прокламират публично от близките до властта медии и политици в Русия. По-лошото е, че те могат да бъдат приложени срещу почти всеки, от политически активисти и журналисти до бизнесмени и дори международни шофьори на камиони. А границата между политически активни членове на обществото и обикновените, аполитични граждани изтънява още повече.

Процесът на затягане на контрола върху руското общество започна още преди около 16 години. През 2004 г. беше приет закон, който значително ограничава свободата да се провеждат срещи като митинги, шествия и т.н. и обявяването им за незаконни, ако организаторите не разполагат с изрично разрешение за провеждането им.

С това на практика беше поставен контрол над всякакви протести, в които може да се чуе критична реч спрямо правителството и президента, а самите протести пред Кремъл или централите на службите за сигурност станаха почти немислими.

През 2005 г. стана почти невъзможно провеждането на референдум, без властите да се намесят директно във формирането на темата на допитването. А в годините след това законите, регулиращи неправителствените организации, бяха многократно затягани, така че постепенно да бъдат изключени всички организации, позволяващи си да критикуват властта за спазването на демократичните практики или за спазването на човешките права.

През 2014 г. властите в Русия все по-целенасочено започнаха да се отнасят към неправителствени организации като към спонсориран от чужбина враг. Министерството на правосъдието започна да включва видни НПО в своя регистър на чуждестранни агенти, посочвайки на обществото кои са "платените от чужбина" организации, които се стараят да злепоставят Русия пред света.

А сега идват новите промени, които поставят под потенциалните удари на управляващите и обикновени граждани, които просто са несъгласни с политиките на Кремъл. И това няма как да не доведе до ръст в напрежението спрямо онези на върха.

А Русия започва да изглежда все по-авторитарно.

Най-четените