Когато говорим за екологично чист транспорт, първата асоциация обикновено е свързана с електромобили, колела или пък с иновативни технологии на бъдещето.
Рядко се замисляме по какъв начин достигат до нас всички стоки от ежедневието ни, а се оказва, че един от най-големите замърсители на природата са огромните товарни кораби из световните океани. Те движат глобалната търговия, но в същото време имат и изключително негативно въздействие върху околната среда.
Съществува обаче една малка индустрия на моряци, производители на кафе, компании за зехтин и винарни, които са решили да се върнат към практиките от миналото, за да се придвижат към бъдеще без въглеродни емисии в атмосферата.
Вместо да транспортират своята стока на контейнеровозни кораби, те са решили да доставят продуктите си чрез платноходи. За тях подобен начин представлява необходимото решение за справяне със замърсяването, причинено от големите транспортни кораби.
Оценки на статистически компания S&P Global показват, че към момента корабоплаването допринася за около 3% от отделянето на въглероден диоксид в световен мащаб, като този дял ще нарасне до 17% в следващите десетилетия.
Причината e, че най-често използваното гориво е евтиният мазут, който представлява отпадъчен продукт след рафинирането нефт. На вид е гъста, непрозрачна, тъмнокафява течност и след изгарянето си отделя огромни количества въглероден диоксид, азотен оксид и серен диоксид. Неслучайно и големите контейнерни пристанища в света често са обвити от гъст смог.
Отделно от това корабите редовно изхвърлят боклук и замърсена трюмна вода в океана, а пък техния шум нарушава жизнения цикъл на рибите, китовете и делфините.
И докато други индустрии се обръщат към алтернативните горива, корабоплаването все още изостава значително в това отношение. Международната морска организация, институцията на ООН, която се занимава с корабоплаването, има различни предложения за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, но те към момента са по-скоро само с пожелателен характер.
Така се появяват хора като Оливие Баро и неговия брат-близнак Жак.
Те са инвеститори в екологични проекти и през 2010 г. се озовават на малко пристанище в северната част на Франция, където оглеждат стар и изгнил ветроход и слушат странната идея на човек, изоставил научната си кариера, за да произвежда сол чрез слънчева енергия и след това да я транспортира чрез платноход. Това, което му липсвало, са парите.
"Корабът беше грозен, опасен, нямаше адекватен товарен капацитет и гниеше", разказва Оливие за The Guardian. "Беше страхотна идея за някой, който иска да загуби много пари. Ако нещо не носи печалба, просто няма смисъл от него".
Все пак двамата братя се заемат с идеята, макар и да тръгват по друг път.
Големият проблем в случая наистина е свързан с парите и надеждността. Модерните товарни кораби са по-големи от всеки един платноход, построяван някога, а според икономиката на търговията колкото по-голям е един кораб, толкова по-евтин е превозът на един тон.
Цената за превоз чрез малък ветроход винаги ще бъде по-скъпа, независимо от икономиите на гориво.
От друга страна цялата корабна индустрия и изобщо световната верига на доставки е оптимизирана да работи при стриктни и кратки графици. Един платноход, задвижван от силата на вятъра, е зависим от капризите на времето и никога не би могъл да предвиди точен ден или час на своето пристигане.
Затова братя Баро решават, че вместо да им се налага да търсят клиенти, решени да платят високата цена за доставка, те сами да станат клиенти на себе си - тоест се превръщат в производители на кафе, шоколад и вино, като използват платноход, който да доставя суровините за бизнеса им.
След цели седем години на бизнес перипетии, тъй като никой от двамата нямал опит в този бизнес, все пак успяват да излязат на печалба и продукцията им да достигне до над 150 супермаркета. Едва тогава се решават окончателно да заложат на платноход, който да им доставя кафе и какао от Централна и Южна Америка.
Така след още три години на проектиране, борба с административни пречки и 2 милиона евро инвестиция се появява товарният платноход "Grain de Sail"
Братя Баро обаче не са единствените, които са заложили на този подход.
Едни от първите са трима нидерландски моряци, които през 2007 г. основават компания Faitransport, след като купуват и реставрират полупотънал миночистач от Втората световна война и инвестират 500 000 евро, за да го превърнат в 32-метровата бригантина "Tres Hombres".
Днес компанията има два платнохода и превозва по курсове през Атлантическия океан и по бреговете на Европа. Разходите им обаче са високи и работят най-вече с производители, чиито клиенти са предимно търговци на органични храни, изискващи екологично чиста продукция, транспортирана по екологично отговорен начин.
По същия начин работи и SailCargo, чиято централа се намира в Коста Рика.
Компанията навлиза в бизнеса с два платнохода. Единият е тримачтова шхуна "Вега", която вече превозва кафе между Колумбия и САЩ, докато другият е "Сеиба" - хибриден платноход с електрически двигател.
Той е предназначен да побира 250 тона товари и когато започне да работи през 2023 г., ще бъде най-големият товарен платноход в света. В допълнение към своите три платна, "Сеиба" ще има електрическо задвижване, за по-добра навигация в пристанищата и при слаб вятър. Двигателят ще може да се зарежда или чрез слънчеви панели, или чрез "регенерираща енергия", произведена от витлата на кораба по време на плаване.
"Ветроходните кораби са невероятен дизайн, който датира от хиляди години и сега виждаме как тази стара технология се завръща днес", казва за Insider Джулиан Сауткот, който е проектант на "Сеиба".
"Мисля, че е наистина страхотно, че все още можем да пренесем нещо на другия край на света с нулеви емисии чрез древна технология."
