България минава през особено тежко лято. Температурите са жежки, валежите - оскъдни, и в момента се пържим в поредна гореща вълна. Резултатът са безкрайни горски пожари - само през юли те са били 3500, което е с 20% повече от същия период на 2024 г.
И август не изглежда да носи облекчение.
Макар че за доста хора, особено в градовете, горските пожари не изглеждат като първа грижа, те нанасят огромни щети за всички. Огънят унищожава десетки хиляди декари растителност, а с тях - и цели хабитати. Липсата на растителност води до ерозия на почвата и оттам повишена опасност от свлачища.
Има обаче и непосредствена опасност за хората - дори извън случаите, когато огънат застрашава директно селища, имоти и земеделски площи.
Тя идва от дима и замърсяването, които могат да се разпрострат на десетки и стотици километри от пожара.
••• На този фон това е наистина опасно:
Димът от пожарите замърсява сериозно въздуха. Той съдържа високи нива на фини прахови частици, въглероден оксид, азотни оксиди, може да има и летливи съединения като формалдехид и бензен, канцерогенни вещества и диоксини - особено ако огънят засегне и отпадъци и пластмаси.
Според някои оценки димът от пожарите може да е до 10 пъти по-токсичен от замърсяване на въздуха от изгаряне на изкопаеми горива - заради различния химичен състав и по-фините прахови частици, които проникват по-дълбоко в алвеолите на белия дроб.
Според Световната здравна организация фините прахови частици от горски пожари могат да водят до преждевременна смъртност и да причинят или обострят болести на белите дробове, сърцето, мозъка и нервната система, кожата, бъбреците, очите, носа, червата и черния дроб.
Замърсеният от горенето въздух е най-опасен за хора от рисковите групи - деца, възрастни, хронично болни, бременни жени, както и тези, които са изложени най-продължително на него, например хора, които работят на открито.
Прието е, че рискът е най-голям в директната зона около пожара и там, където димът е видим - на няколко и повече километри наоколо.
В тези райони концентрацията на фини прахови частици, въглероден оксид и други газове е най-висока. Дишането на този въздух може да доведе от по-леки симптоми като парене на очите, носа и гърлото, главоболие и умерена кашлица до задух, тежка кашлица, замаяност, болки в гърдите.
При хора с астма замърсеният въздух може да провокира пристъп и изостряне на болестта.
Високи концентрации на фини прахови частици обаче могат да достигнат и до 30 км от зоната на пожара и да предизвикат влошаване на състоянието на хора с хронични заболявания.
Например димът от големия пожар в Пирин край Струмяни се разпространи на десетки километри и "прехвърли" планината, тъй като задимяване имаше чак в Банско и Разлог.
При особено големи пожари димът може да се разпространи и на стотици километри - огромните пожари в Канада се случва да достигат дълбоко на юг в САЩ.
Правилото е, че въздухът може да е с по-високи концентрации на вредни частици и газове, ако в него се усеща миризма на изгоряло или димът е видим.
Но дори и без видими признаци, качеството на въздуха също може да е повлияно и до здравословни проблеми да се стигне и при ниски нива на замърсяване.
Тъй като се смята, че няма безопасно ниво на излагане на дим от пожари, логиката е, че колкото по-дълго е изложен човек, толкова по-голям е рискът от здравословни проблеми. И обратното - мерки за безопасност трябва да се вземат колкото се може по-бързо.
При замърсен въздух трябва да се избягва престоят и особено физическа активност на открито, а в затворени помещения да не се отварят прозорци и да не се допуска въздух отвън - например през вентилационни отвори. Коли и климатици трябва да се настроят на режим на рециркулация, т.е. да не засмукват въздух отвън.
Обикновените маски не спират особено фините прахови частици - препоръчителни са такива с по-висока защита като FFP2.
Това е важно, защото фините прахови частици проникват дълбоко в белите дробове и оттам могат да навлязат и в кръвообращението. Така са засегнати не само белите дробове, но и сърцето. Затова и излагането на дим се свързва с повишен риск от сърдечен арест или инфаркт.
Продължителното вдишване на дим увеличава и риска от бронхити и пневмонии.
Подобни стихии имат ефект и върху менталното здраве, особено при хората, които са били пряко засегнати от пожара.
При евакуации и загуба на имущество съществува риск от посттравматично стресово разстройство, депресии, безсъние, както и тревожност, най-вече в райони, където рискът от пожари е по-голям.
Смята се също, че дългосрочното и многократно излагане на дим от пожари има потенциална връзка с по-голям риск от някои видове рак - особено на белите дробове.
Това тепърва ще се подкрепя с още проучвания, но предположенията са достатъчно основателни да приемем опасността за здравето от горските пожари напълно сериозно.
••• Как се промениха летата:
