Суровите лица на фигурите с прочутите им набраздени вежди и плъзнали се надолу носове са световноизвестни. Това са моаите - емблематични статуи, характерни за Рапа Нуи, по-известен като Великденския остров.
Макар че често се възприемат като уникална туристическа забележителност, подобни фигури се срещат из целия остров. Фрагменти от тях лежат край пътищата, по крайбрежието и по хълмовете. Заедно те създават внушително напомняне за древната история на тази земя.
Преди векове предците на местната жителка Мария Туки са дялали стотици подобни монолити.
Следите от тази дейност личат навсякъде - както в силно обработената каменоломна, където някои фигури все още са вградени в планината, така и в околния пейзаж, където завършени статуи лежат изоставени, сякаш водят път към ръба на острова.
На пръв поглед внушителните моаи със суровия си израз изглеждат непоклатими. Но всъщност са изработени от туф - вулканична скала, съставена предимно от пресована пепел.
Този вид камък е порест и необичайно мек, а вятърът и дъждът не щадят структурата му.
Отблизо лицата на моаите са покрити с признаци на ерозия и потъмняване. Те бавно се разпадат на прах. А Мария Туки, която работи в туристическата индустрия на Рапа Нуи, казва пред BBC, че буквално наблюдава как тези зашеметяващи фигури изчезват.
Оригиналните статуи, изработвани основно между 1100 и 1600 г., днес все по-често са обект на реставрационни усилия, тъй като ерозията - засилена от климатичните промени - ги заплашва с окончателно унищожение.
Общностните лидери на Рапа Нуи търсят начини да смекчат пораженията - от химически обработки до 3D сканиране с дронове, преди да е станало твърде късно.
Обсъждат се още преместване на статуите извън опасните зони и възможността те да бъдат оставени да се разпаднат, тъй като някои смятат, че това е естествената им съдба.
На острова има около 1000 статуи в различна степен на завършеност, като приблизително 200 са поставени на своите крайни каменни платформи - аху. Повечето са разположени по крайбрежието и гледат навътре към сушата.
••• С митовете за Великденския остров може да се запознаете тук:
Моаите са създадени от първите полинезийски заселници на острова и се смята, че изобразяват техните предци и рода на вожда Хоту Матуа, който според легендата е акостирал на Рапа Нуи след плаване с кану.
В края на XVIII и началото на XIX век всички статуи били мистериозно съборени - може би заради появата на ново религиозно течение или вследствие на някакъв конфликт. Историци все още не са стигнали до категорично обяснение.
Заради внушителната история, вдълбана в тези каменни гиганти, през 1995 г. Националният парк "Рапа Нуи" е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Моаите обаче никога не са били напълно защитени от влиянието на природата. Слънцето, вятърът, дъждът и резките температурни промени вземат своето.
Солта от морските пръски кристализира вътре в камъка при изпарение на влагата, разширява се и причинява лющене, напукване и образуване на мрежа от миниатюрни кухини.
Лишеи растат по повърхността на много от фигурите, придавайки им вид на концентрични обриви.
Това им състояние буди тревога, защото за хората от Рапа Нуи моаите не са просто каменни статуи. Те са основата на културната им идентичност и свидетелство за човешкия гений.
Множество археолози и историци смятат, че съхраняването им е наложително - не само като дълг към човешкото наследство, но и в съзвучие с традицията на самия остров, според която моаите трябва да напомнят за предците и тяхното пристигане на Великденския остров.
