Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще сложи ли борбата за климата края на "западния" начин на живот

Ще сложи ли борбата за климата края на "западния" начин на живот Снимка: Getty Images

У нас темата продължава да бъде пренебрегвана и изтиквана в ъгъла на обществения дневен ред, но на Запад тя вече има централно място - климатичните промени и това, до което те биха могли да доведат. Грешка - което вече водят след себе си.

Бурното лято на тежки наводнения в Германия, Белгия, Холандия, Китай и Турция. Огромни пожари, ограбващи стотици семейства видяхме в Гърция, отново Турция, Италия и дори в България. А по всяка вероятност синоптиците ще кажат скоро, че 2021 г. е била най-горещата в историята досега.

Също така да не забравяме началото на годината, когато САЩ преживяха най-студената си зима, откакто се води статистика за измерването на температурите. Принципно топлият щат Тексас по труден начин трябваше да открие, че всъщност няма толкова добра електропреносна мрежа, колкото са си мислили местните, когато всички в щата пуснаха климатиците да ги топлят от студа.

Да не говорим за увеличаващия се проблем със засушаването и недостига на вода, който тепърва ще се усеща на много места по света.

Климатът се променя и това е видимо и доказуемо. Очевидно трябва да се вземат мерки по въпроса. Какви обаче да са те?

Парижкото споразумение залага активно намаляване на емисиите от вредни газове и въглерод, но извън мощния тласък към преминаване към електромобили и изоставянето на изкопаемите горива е трудно се прозре какво всъщност стои като цялостна идея на тези промени, особено когато страни в Азия като Китай и Индия продължават да са водещи замърсители.

Не това обаче стои зад оформящата се все по-ясно и стабилно идеология на защитниците на климата, която трупа все повече последователи особено сред по-младото и образовано население на Европа и Северна Америка, но и не само.

Зад нея стои идеята, че самата планета изисква от човечеството и най-вече от онази част от него, която живее в най-добри и комфортни условия, да промени драстично начина си на живот, ориентирайки се към по-малко консумация, по-малко произвеждане на боклук и по-малко употреба на енергия.

Според защитниците на климата огромният бум, който човечеството изживява през последните няколко века, задвижван от индустриализацията и революцията в транспорта, носи както удобства за хората, видими с просто око, така и едни по-невидими, по-бавно усещащи се последици върху самата планета.

Въпросните революции са възникнали от желанието да направим този свят по-удобен за себе си, но сега, когато последиците вече се натрупват достатъчно, резултатът е, че все по-сериозно усещаме как реално планетата става все по-неудобна и се приближава до това да стане даже нежизнеспособна.

Пример за това дава журналистът Уилям Оспина в свой коментар за колумбийския ежедневник El Espectador, в който той буквално задава идеята на това ново течение за промяна в името на климата.

"Големите последици идват по-късно и очевидно не са свързани с причините за тях. Ледниците се разпадат с гръм, старите реки заливат буйно, димът от австралийски пожари достига до Чили, градовете са обсадени от огън, експоненциално нарастват продажбите на слънцезащитни лосиони, по-разрушителни урагани. Нефтът е основната сила в света и шефовете му водят избирателите, където им е угодно. Ето защо един президент може да попита как хората могат да се оплакват от затопляне, когато по думите му у дома било толкова хладно", пише Оспина в коментарния си текст.

"Дори преди три века хората все още са живели по света, без да причиняват такъв хаос. След това умножавахме и умножавахме силата и скоростта си, потреблението си и консумацията си на енергия и престанахме да произвеждаме повече култура или цивилизация. Просто произвеждаме повече боклук, скорост, задръствания, безпокойство и бедствия", пише още той.

Журналистът дава и есенцията на това, което новата философия на толкова много защитници на климата защитава - в центъра на целия този екологичен проблем стоят империализма и прекомерната консумация.

"Имперските държави се специализират в ограбването на ресурсите на т.нар. "Трети свят", за да създадат невероятните производства, които очевидно повишават комфорта на домовете в доминиращите страни, пълнейки предградията им с боклуци, моретата с пластмаса, въздуха с изпарения и въглерод и ветровете с порочна турбуленция", коментира Оспина.

Според него никога досега знанието не е допринасяло в толкова голяма степен за унищожението на света наоколо и посочва примери като растящите мегаполиси, безбройните фабрики, изпускащи вредни газове във въздуха и неутолимия глад за нови физически придобивки.

По думите му природата се е превърнала в "магазин", който зарежда с ресурсите си индустрията, но по този начин природата започва да отвръща с неконтролируеми природни явления.

"Това не е Краят на света, но определено е краят на света, който познаваме. Определен начин на живот на тази Земя е към своя край", е изводът на Оспина.

Тук идва ред и за основната идея на климатичната идеология - че на новото поколение се пада да вземе важните решения за промяна, след като всички досега са се провалили в упорството си да се придържат към традиционния начин на живот и консумация.

И причината тежестта да пада именно върху младото поколение е, че скоро те ще бъдат принудени наистина да действат, за да се спасят от мрачния отговор на природата с нейните урагани, наводнения, пожари, опасни бури и различни други унищожителни природни явления.

Залага се на идеята, че подобни природни бедствия ще насадят у младите хора усещането, че те никога няма да се радват на планетата така, както предишните поколения - с чист въздух, обилни дъждове, здравословна слънчева светлина, постоянен вятър и т.н.

"Казват, че човечеството спира само пред доказателствата. Ако доказателството е това, което искахме, то е тук. Изменението на климата вече не е предупреждение за предстоящи опасности. Те са в заглавията. Нашата начална епоха няма меки хоризонти и въпреки това всички ние имаме роля да гарантираме, че нещата няма да са далеч по-лоши", пише Оспина в своя текст.

И тук идва и въпросът - как може планетата все пак да бъде опазена? Все пак говорим за 8 млрд. души, част от които далеч не са в хармония със средата около себе си, консумират много месо и не са особено склонни да се откажат от богатството и комфорта, предлагани от досегашното устройство на цивилизацията.

Тук отговорите често изчезват или поне се размиват само с общи приказки. За самия Уилям Оспина, чийто концептуален коментар е в една много пожелателна плоскост, отговорът е от две части. Едната от тях е страхът от това, което природата може да причини със своите бедствия. Защото все пак единствените закони, неподвластни на човешка манипулация, са тези на природата. 

Другата разчита на доброто у хората и на тяхната способност да мечтаят и да си представят по-добър свят.

Въпросът обаче е кога тези два фактора биха се задействали, ако въобще. И ще бъде ли склонно в крайна сметка човечеството да се откаже от толкова много удобства, или подобно музиканти на потъващ кораб, ще се устремим към дъното с песен.

Най-четените