Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ядрените главоболия на Франция стават все по-големи

Въпреки че е най-големият производител на ядрена енергия в Европа, страната вероятно ще трябва да внася ток Снимка: iStock
Въпреки че е най-големият производител на ядрена енергия в Европа, страната вероятно ще трябва да внася ток

Докато по-голямата част от Европа се бори да сложи край на зависимостта си от доставките на руски петрол и газ, мнозина разчитат на Франция да бъде балансиращ фактор с износа си на евтино електричество от атомните си електроцентрали.

Страната е един от най-големите производители на електроенергия с множеството си ядрени реактори и е смятана за един от устоите за енергийната трансформация на континента.

Но отвъд тази фасада властиет в Париж са изправени пред множество проблеми и трудни решения заради сериозни проблеми с тези си централи, които варират от корозия по старите вече реактори, забавяния в производството и доставките на ток, финансови неразбории с държавата енергийна група EDF та до дългогодишната липса на значителни нови ядрени инвестиции.

Всичко това поставя под въпрос не само възможността Франция да се откаже от руски изкопаеми горива, но и тази на съседните държави да направят същото.

В момента близо половината от общо 56-те ядрени реактора на страната са спрени, което е негативен рекорд за страната, а при 12 от тях причината са инспекции за корозия. Притесненията там са за пукнатини в тръбите на резервна система за впръскване на вода за охлаждане на реакторите, които могат да създадат потенциална авария.

"Има цяла поредица от проблеми, които доведоха до абсолютно безпрецедентно ниво на трудности и спирания във френската ядрена индустрия", казва Ив Мариняк, специалист по ядрена енергия в мозъчния тръст négaWatt, пред Finantial Times.

Според него само проблемите с корозията са довели до 10-годишно дъно в производителността на ядрените електроцентрали.

Така прогнозите на страната за производството на ток са все по-негативни. Ако през миналата година атомната електроенергия е била общо 69% от цялото потребление на електричество за Франция, през 2022 г. заради прекъсванията в доставките делът ѝ пада на 59%.

Проблемите с ядрените електроцентрали на Франция водят до рекордно нисък добив на електроенергия за страната. Снимка: iStock
Проблемите с ядрените електроцентрали на Франция водят до рекордно нисък добив на електроенергия за страната.

Това, на свой ред, води до спад в печалбите на контролираната от държавата енергийна група EDF.

EDF оцени финансовите разходи за проблемите на около 18,5 милиарда за тази година, тъй като трябва да изкупи производствения дефицит от пазара, където цените са близо до рекордни нива заради войната в Украйна.

Така в момента Франция, която е най-големият производител на атомна енергия в Европа и обикновено изнася евтин ток през зимата за останалите държави от региона, може да се окаже принудена сама да внася електричество в един момент, след като за трети пореден път EDF намали прогнозата си за производство до края на годината.

И преди се е налагало страната да внася електроенергия от чужбина. Миналата зима там имаше нужда от допълнителни доставки на ток за цели три месеца, именно заради намалялото собствено производство от атомните електроцентрали.

Проблемът в случая е, че тази година намалените доставки на газ за Европа ще доведат до неспособност да се компенсира този недостиг в електричеството.

Нуждата от внос на "големи количества" електроенергия тази зима може да доведе до това да се ограничи подаването към големите промишлени потребители, смята Жан-Пол Хареман, директор на консултантската агенция EnAppSys BV. "Кошмарният сценарий представлява сухо лято, което ще доведе до ниски водни запаси в Алпите, Иберия, Балканите и Скандинавия и продължителен период на студ в цяла Европа, което ще увеличи търсенето", обяснява той пред Bloomberg.

Това повиши опасенията за нов ръст в цените на електроенергията във Франция - прогнозните цени на тока за първото тримесечие на 2023 г., когато се очакват първите пикови натоварвания, се покачиха над 1000 евро на мегаватчас.

Същевременно обаче наложеният от френското правителство таван на цените за енергия спира държавната компания EDF от възможност да компенсира с печалбите си.

Извън това, неработещите ядрени реактори на Франци се превръщат в проблем не само за страната, но и за Германия, която ще трябва да използва повече газ, за да произвежда електричество въпреки обещанията си да се откаже от вноса на руски газ.

Около 40% от газовото потребление на Германия идва от руски доставки, след като страната закри собствените си ядрени бази. Берлин вече разработва планове да купи големи количества втечнен природен газ, но все още не разполага с терминали за внос.

"Франция ще има нужда всички нейни съседни страни да имат начини да произвеждат електричество", обяснява Никола Льоклер, съосновател на консултантската компания Omnegy, цитиран от Bloomberg.

"За нас е важно Германия да не е в прекалено обтегнати отношения с Русия. Ако те нямат достъп до руски газ, няма да могат да произвеждат енергията от която се нуждаем", коментира още той.

От страна на Берлин вече има уверения, че се предприемат мерки за излизане поне частично от тази зависимост. Германските власти вече обявиха, че ще върнат в действие електроцентралите на въглища и нефт, ако газовите им доставки са недостатъчни. Проблемът в случая е, че дори когато става въпрос за въглища, континентът е силно зависим от Русия.

Затова и за Франция ще са ключови инвестициите във възстановяването на ядрените електроцентрали на страната. А бъдещето пред тях също не е кристално ясно.

Макар в началото президентът Еманюел Макрон да беше по-скоро скептичен относно ядрената енергия и даже да говореше за намаляване на зависимостта на страната от нея, сега позицията му се е обърнала на 180 градуса.

Обещанията на френския президент Еманюел Макрон за нов ядрен ренесанс трябва да устоят на редица проблеми - политически, технически и чисто социални. Снимка: Getty Images
Обещанията на френския президент Еманюел Макрон за нов ядрен ренесанс трябва да устоят на редица проблеми - политически, технически и чисто социални.

През февруари тази година, малко преди началото на руската инвазия в Украйна, той обеща да възобнови френското "ядрено приключение", разкривайки план за изграждане на нови атомни реактори на обща стойност от 52 милиарда евро. Тези пари са предвидени за отпускане в новата стратегия на страната за намаляване на въглеродните емисии и осигуряване на енергийна стабилност, като по план трябва да се подменят старите и вече неработещи реактори.

Допълнително с това плановете на Макрон включват инвестиции в удължаване на живота на съществуващите вече реактори (там, където може).

Проблемът в случая е, че тази новооткрита любов на френския президент към ядрената електроенергия може да се окаже закъсняла за сегашната кризисна ситуация.

Строежът на нови електроцентрали и дори откриването на нови ядрени реактори изисква време. Същевременно с това отстраняването на проблемите с корозията, които засягат някои от по-старите френски реактори, може да отнеме години, става ясно от съобщение на френската ядрена служба от средата на май.

За да се реализират плановете, френският президент също така трябва да преодолее политическата съпротива срещу ядрената енергия, която може да се прояви на изборите за парламент през юни. Левицата вече обединява усилия в опит да потърси по-добро представяне на този вот, а голяма част от политиците там са отявлени противници на "мирния атом".

Извън това Франция също ще трябва да да се бори за нова регулаторна рамка на Европейския съюз за сектора, която да обозначи ядрената енергия като зелена. Това би могло да отключи сериозни инвестиции в сектора, но срещу тази идея вече има солиден отпор.

EDF заяви, че е готова да построи новите реактори. Но индустрията е изправена пред недостиг на квалифициран персонал, включително заварчици и инженери, след като мнозина напуснаха сектора поради недостиг на проекти през последните години.

Така че обещанията на президента за нов ядрен ренесанс в момента изглеждат доста крехки. Страната обаче се намира в такава позиция, че в момента просто не може да си позволи да смени позицията.

Всичко това говори за оформяща се "трудна зима" за страната и за Европа като цяло. И това лято ще е от решително значение как ще се подготви континентът за предстоящите студени месеци.

   

Най-четените