Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За затворите в Латинска Америка коронавирусът е бомба със закъснител

Разпространението на COVID-19 превръща пренаселените затвори в дори още по-голям ад Снимка: Getty Images
Разпространението на COVID-19 превръща пренаселените затвори в дори още по-голям ад

Ако не друго, филмите и сериалите досега са ни накарали да вярваме, че затворите в страните от Латинска Америка са сред най-ужасяващите места, на които човек може да попадне, пълни с татуирани от главата до петите главорези, кой от кой по-страшни. Сегашната ситуация с коронавируса обаче успява да направи от тях дори още по-адски места.

В Южна Америка повече от милион и половина затворници нямат право на посетители, живеят в претъпкани килии, много от тях без вода и с оскъдно количество сапун.

Ето защо не е съвсем учудващо, че властите на континента съобщават за общо 1400 заразени и все повече починали от COVID-19 в затворите в целия регион.

Петте кули на затвора Пуенте Алто, всяка от които с по четири етажа, се намират в средата на най-гъстонаселения и беден квартал в Сантяго де Чили. Те се превърнаха също и в огнище за разпространението на COVID-19 с над 300 заразени.

1100-те затворници, които излежават присъдата си, са ужасени, а за физическо дистанциране не може да става и въпрос - то е на практика невъзможно.

Положението до момента е най-страшно в Перу, където потвърдените случаи на заразени затворници е 613. Тестването обаче тепърва ще покаже реалистично броя им.

В Ел Салвадор обаче нещата съвсем излизат от релси, когато президентът Наиб Букеле заповядва всички затворници да бъдат изкарани и скупчени заедно (макар и с предпазни маски), докато полицията претърсва килиите им.

Причината е нарастващата престъпност в страната - след повече от 20 убийства става ясно, че може би заповедите за тях идват тъкмо от лидерите на престъпни групи, които се намират зад решетките.

Затворите в Южна Америка често са негласно управлявани от самите затворници. В тях властват корупция, сплашването е ежедневие, а недостатъчното количество пазачи не успяват да държат нещата под контрол.

Ето защо страхът от самия вирус също се оказва смъртоносен. От началото на пандемията има 23 смъртни случая при бунтове в колумбийските затвори.

Повече от 1300 затворници в Бразилия пък са в неизвестност, след като временната програма за тяхното освобождаване беше отменена, а повече от 1000 души в Аржентина са предприели гладни стачки.

В целия регион исканията на затворниците са едни и същи: да получат защита срещу вируса. След като повечето семейни посещения са отменени, те се чувстват уязвими, сами и експлоатирани.

Сега, когато роднините им вече не могат да им носят храна и хигиенни продукти, затворниците съобщават, че цените в неформалните и официалните магазини там са се увеличили.

"В момента един пакет сапун струва 29 песос (около 2 лева), а преди беше 20 (1,45 лв.)", казва затворник в Мексико пред Associated Press. Той живее в килия, широка 4 на 4 метра, заедно с още дузина хора.

Организацията Human Rights Watch твърди, че условията в страни като Хаити, Боливия или Гватемала са дори по-лоши.

Върховният комисар по правата на човека Мишел Бачелет, която е и бивш президент на Чили, нарече санитарните условия в региона "плачевни" и призова за освобождаването на по-малко опасни затворници.

Държави като Чили и Колумбия вече са освободили около 7500 души, а Мексиканският сенат миналата седмица одобри мярка за освобождаване на хиляди, въпреки че Бразилия все още не е предприела действия.

Регионалният анализатор по сигурността Лусия Дамерт от своя страна пък твърди, че освобождаването на няколко хиляди затворници няма да намали значително заплахата от заразяване, затова са необходими по-мащабни действия.

"Затворниците са осъдени на загуба на свобода, а не на смърт, и държавата трябва да предприеме мерки", заяви Хосе Мигел Виванко, директор на Human Rights Watch за Америка. Има и много страни, като например Боливия, където доста хора зад решетките все още не са осъдени и чакат съдебeн процес, независимо дали са виновни, или не.

В Чили ръководителят на системата за затворническа охрана Кристиян Алвеал заяви, че опасенията на затворниците са "напълно разумни" и че служителите работят "за намаляване на притесненията на затворниците".

Някои затвори например позволяват на осъдените да се чуват по-често с роднини, а Аржентина разрешава дори провеждането на видеообаждания. Нещо повече - в Буенос Айрес затворниците могат дори да използват мобилни телефони, които обикновено са забранени, защото понякога се използват в схеми за изнудване.

Затворниците в Сан Педро в боливийската столица Ла Пас пък самосиндикално са предприели мерки срещу заразяването.

Докато на други места има бунтове заради ограничаването на семейните посещения, там самите затворници са поискали такава забрана.

И това не е всичко - те дори са превърнали част от килиите си в изолирани места, където новопристигналите затворници да остават под 14-дневна карантина.

Но отвъд материалния недостиг и значителната липса на медицински персонал, в много латиноамерикански затвори липсва най-важното: водата.

Във Венецуела, където има около 110 000 затворници, животворната течност е лукс. В 10 от 16-те провинции в Чили също има недостиг, особено тези, построени в пустинята. На места в Мексико пък тя идва в кофи, пише "Чикаго Трибюн".

"Това, че един човек е лишен от свобода, не означава, че не може да упражнява най-основните си човешки права, част от които е достъпът до вода", заяви Лидия Касас, директор на Центъра за правата на човека в Чилийския университет Диего Порталес.

Перспективата е тревожна. Тази седмица Световната здравна организация предупреди, че "най-лошото тепърва предстои".

Лусия Дамерт предупреждава още, че ако в затворите внезапно се наложи 100, 200 или 500 пациенти да бъдат интубирани или поставени на апаратна вентилация, то те са обречени, защото разходите ще са непосилни за правителствата.

Междувременно в Пуенте Алто лекарят е в отпуск и само трима фелдшери посещават повече от хилядата затворници вътре. Охраната пък минава през специални "санитарни тунели", което може и да дава някакво усещане, че ситуацията е под контрол, но уви - това далеч не е вярно.

Най-четените