Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Засаждаме по няколко дървета и спасяваме планетата? Де да беше толкова просто

Естествената регенерация на горите може да улавя въглерода от атмосферата по-бързо и по-дълготрайно, отколкото усилията за повторно залесяване Снимка: Getty Images
Естествената регенерация на горите може да улавя въглерода от атмосферата по-бързо и по-дълготрайно, отколкото усилията за повторно залесяване

Да засаждаме дървета, за да спасим планетата от глобалното затопляне - за това призовават някои учени и еколози през последните няколко години. А на много места по света това се превърна в тенденция, която набира все по-голяма скорост и на международно ниво.

Дали обаче е толкова просто решението, за да компенсираме количествата въглероден диоксид, които произвежда индустрията и така да спрем климатичната криза?

Миналата година учени от университета в Цюрих, Швейцария, сметнаха, че ако засадим 1.2 трилиона нови дървета, ще компенсираме въглеродния диоксид, който човечеството произвежда за 10 г.

Сметките им са на базата на всички дървета на земята, които са преброили през 2019 г. Те са около 3 трилиона и по изчисления на учените съхраняват около 400 гигатона въглероден диоксид.

И докато изменението на климата става все по-тревожно и осезаемо, не е чудно, че толкова много инициативи за засаждане се появяват по целия свят.

Тази година Европейският съюз обеща да засади 3 милиарда дървета като част от Зелена сделка, а Парижкото споразумение за климата има за цел да възстанови повече от 344 милиона хектара гори.

За последните няколко години от ООН са успели да засадят 15 милиарда дървета в различни части на света.

В Африка е в ход кампания, която цели да създаде огромна стена от дървета по цялата южна граница на Сахара. Подобни мащабни действия има и в Австралия, където правителството обещава да засади 1 милиард растения през следващите 30 години.

Снимка: Getty Images

Дори бившият президент Доналд Тръмп, откровен скептик по отношение на климатичните промени, одобри инициатива за засаждане на трилиони дървета по време на Световния икономически форум през януари 2020 г., а в САЩ беше въведен специален законопроект за тази цел.

Всичко това звучи чудено, още повече, че това далеч не са единствените инициативи в тази посока. Като при всяка добра идея, и тук идва едно "но". Според някои критици на този подход научната база, която стои зад този масов призив за засаждане на дървета, може да бъде опасно подвеждаща.

Научното издание Sciencemag обръща внимание върху две проучвания, които поставят подобни усилия върху по-твърда основа.

Едното определя количествено колко въглерод може да бъде усвоен в световен мащаб от горите, изчистени за земеделие или други цели, за да се възстанови балансът в природата.

Другото изследване изчислява колко въглерод може да бъде отделен от горите в САЩ, ако те са били плътно залесени с нови дървета. Проучванията показват, че всяка стратегия изглежда обещаваща, но също така има и някои предизвикателства.

Еколожката Сюзън Кук-Патън от природозащитната организация TNC, събира данни от над 13 000 обезлесени места по света, където изследователите са измерили процентите на повторен растеж на младите дървета.

След това екипът ѝ използва алгоритъм, който включва и променливи като климата и тип на почвата, за да предскаже и картографира колко бързо могат да растат дървета на други обезлесени места, за които все още няма данни.

Оказва се, че около 678 милиона хектара, площ почти колкото Австралия, могат да поддържат гори, възобновяващи се естествено. В тези хектари не влизат земеделски земи и екологично ценни пасища. Новите гори, растящи в цялата област, могат да поемат една четвърт от емисиите на изкопаеми горива в света през следващите 30 години. Тази степен на усвояване е с 32% по-висока от предходната оценка.

Изследването подчертава "какво може природата да направи сама". Въпреки че повторното залесяване на цялата зона е нереалистично, планиращите повторно залесяване могат да използват тези резултати, за да пресмятат какви екологични резултати да очакват.

Според географа Матю Фаган от Университета на Мериленд изследването е "светкавична стъпка напред" по отношение на прецизността на тези изчисления досега. Според него обаче "естественото възстановяване няма да спаси планетата".

Снимка: Getty Images

Младите гори са по-уязвими от старите. Те могат да бъдат изсечени по-лесно и пожарите в тях могат да унищожат цялата среда далеч по-лесно. Проучванията показват, че новопорасналите гори в Амазонка обикновено оцеляват само 5 до 8 години, макар някои дървета по склоновете или в близост до потоци да остават и по-дълго.

Дори в Коста Рика, известна като шампионка по повторно залесяване, половината от новите гори оцеляват едва около 20 години.

Друг допълнителен проблем в случая се явява фактът, че на много места пашата за добитъка или отглеждането на земеделски култури е по-изгодно за местните от това дърветата да бъдат върнати и обработваемите площи да се възстановят като гора. 

Затова и според Педро Бранкалион, експерт по горите в Университета в Сао Пауло, Бразилия са необходими политики, които насърчават повторното залесяване и по-добрите пазари както на въглеродни, така и на горски продукти, за да дадат тласък на връщането на горите. Тоест, нужни са стимули за хората в сферата на животновъдството или земеделието по някои от ключовите места с проблеми с обезлесяането, за да могат те да се откажат от сегашното си препитание и да се преориентират към нещо друго. 

Робин Чаздон от Университета на Кънектикът, еколог и съавтор на изследването, призовава природозащитниците да помогнат на фермерите да отглеждат както дървета, така и реколта или добитък - концепция, която по думите ѝ има дълга история на успех.

"Ако погледнете историята на коренното население, ще намерите много, примери за това как те са управлявали и модифицирали гората за собствени нужди", казва тя.

Снимка: Getty Images

Това е и причината някои учени насърчават да се разшири засаждането на дървета, но във вече съществуващите гори. Изследване на Горската служба на САЩ показва, че 16% от горите в континенталната част на САЩ са "недооценени", тоест имат по-малко от 35% от дърветата, които биха могли да поддържат.

Това са 33 милиона хектара гори, които ако са плътно засадени, ще изолират 18% от въглеродни емисии в САЩ ежегодно, спрямо 15% днес. Това би означавало обаче страната "масово" да разшири своите годишни усилия за засаждане на дървета, от около 1 милиард на 16 милиарда дървета.

Изводът е, че дърветата остават мощен катализатор за справяне с въглеродните емисии, но преди да се заемем с това скъпо начинание, трябва да се пресметнат ползите. И ако те не си струват, да се мисли за по-гъсто залесяване на вече съществуващите гори.

Най-четените