Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо китове масово засядат на сушата и виновни ли сме ние хората

Донякъде, но да се окажат на брега не е необичайно за тези животни Снимка: iStock
Донякъде, но да се окажат на брега не е необичайно за тези животни

Малко гледки са толкова тъжни като тази на стотици безпомощни, умиращи, заседнали на брега китове и делфини.

За последния по-малко от месец я наблюдавахме два пъти и естествено идва въпросът защо тези морски бозайници сами излизат на сушата, при това толкова масово?

И най-вече - пак ли ние, хората, сме причинили това?

Отговорът не е напълно категоричен.

Последният печален случай е от отдалечените острови Чатъм в Южния Тих океан, на 840 км от Южния остров на Нова Зеландия.

Според данните на министерството на околната среда на Нова Зеландия, цитирани от Си Ен Ен, там са загинали близо 500 кита гринди, известни още като пилотни китове. През уикенда животните са излезли масово на два отделни бряга и се е наложило дори оцелелите да бъдат евтаназирани.

Водите около тези брегове са пълни с акули. Заради хищниците спасителните екипи са преценили, че е прекалено опасно и за хората, и за изнемощелите китове да се правят опити те да бъдат върнати в океана - просто са щели да станат лесна плячка.

Снимка: Getty Images

Повечето животни, стигнали до брега, вече са били мъртви, а тези, които са оцелели, са били в лошо състояние. Трудният и дълъг път до отдалечените острови Чатъм също не е позволил на спасителите да реагират достатъчно бързо.

"Подобно решение никога не се взема лесно, но в случаи като този, това е по-милостивият вариант", обяснява Дейв Лундкуист от министерството.

Излизания на китове или делфини на бреговете не са необичайни - това се случва 2000 пъти годишно по цял свят.

Последният подобен случай беше съвсем наскоро - през септември на брега на австралийския остров Тасмания починаха 200 кита, отново гринди, но тогава спасителните екипи успяха за помогнат и да върнат във водата 35 от тях.

Задачата никак не е лесна - освен че огромните животни трябва да се пренесат безопасно в морето, те трябва и да се наблюдават, защото понякога има опасност отново да доплуват на брега.

Дни преди това пък на друг бряг в района починаха около десет кашалота.

Стряскащ е обаче е мащабът на явлението. "Толкова много китове на едно място не е нещо обичайно, но определено не е и нечувано", обяснява Дарън Гроувър, управител на организацията Project Jonah, която се занимава със спасяване на морски бозайници.

Историята все пак помни и още по-ужасяващи масови засядания. На островите Чатъм, които са сред местата в Нова Зеландия, където този феномен се наблюдава най-често, е регистриран рекордът на страната - през 1918 г. на брега се озовават 1000 кита.

Защо обаче се случва това?

Това е сравнително често поведение на някои морски бозайници, като най-характерно е то за зъбатите китове - делфини, морски свине и всички китове, които имат зъби, а не т.нар. балени - рогови израстъци, каквито имат китовете, които се хранят с планктон.

Снимка: iStock

Това поведение обаче все още не е напълно проучено и разбрано и няма категорични обяснения защо китове и делфини излизат доброволно на сушата.

Все пак, макар толкова редовни изскачания на брега да изглеждат обезпокоително, те са достатъчно редки, за да представляват сериозна заплаха за оцеляването на съответния вид.

Повечето учени смятат, че когато кит излезе сам на брега, това е болно животно, чийто естествен край е близо, или е резултат от травма. Такъв кит няма силите да се съпротивлява на теченията и силните ветрове, които го отнасят към сушата.

Отдалечаването от дълбоки води може да е резултат и от лошо време, старост, грешки при ориентирането, както и от търсене на храна прекалено близо до брега.

Аутопсия на кашалот, излязъл на брега във Флорида през пролетта, сочи, че в стомаха му са попаднали отпадъци, което му е попречило да се храни нормално. Смята се, че това е довело до засядането на сушата, обясняват от местната фондация Fish and Wildlife.

В някои случаи причината е в топографията и спецификите на приливите и отливите на някои райони, където често се случват подобни инциденти, обясняват специалистите пред National Geographic.

Например около Нова Зеландия, на места в Северно море и в района на Кейп Код на Източното крайбрежие на САЩ, морето е прекалено плитко и китовете не могат да се ориентират добре, защото способността им за ехолокация работи ефективно само в дълбоки води.

Снимка: iStock

Освен това там има прекалено бързи отливи, при които водата може да се отдръпне навътре с няколко километра за минути и така животните да се окажат в капан.

Масово на брега излизат делфини и зъбати китове заради спецификите на вида им - те живеят на големи групи със сложна социална система и силни връзки между членовете ѝ. Ако едно животно е болно или в затруднение, то съобщава на останалите, а те могат да го последват на брега и така на сушата да се окаже цялата група.

Силният стаден инстинкт е и причината върнати във водата китове отново да излизат на брега - те чуват зова на тези, които са останали на сушата.

Косатките пък понякога излизат напълно умишлено на брега, за да ловят тюлени. Връщат се в морето с помощта на вълните. Това се наблюдава най-често край Аржентина и се смята, че умението се предава от по-старите на по-младите животни.

Но не е напълно сигурно, че ние, хората, сме невинни. Някои учени смятат, че сонарните сигнали и всички високи звуци под водата, резултат от дейността на хората, може да допринасят за подобни случаи.

Ниско и средно честотни сонари се използват от военните, за да се търсят подводници. Тези честоти не влияят на всички видове, които живеят в моретата и океаните, но за някои могат да бъдат дори смъртоносни.

Снимка: iStock

Сонар с ниска честота може да доведе дори до кървене при животни, които са близо, затова и те биха могли да потърсят убежище и да изскочат на брега, за да избягат от звука.

Сонарите със средни честоти пък засягат късомуцунестите китове и те получават декомпресионна болест, която води до увреждане на тъканите. Болестта може да е резултат от това, че сонарът паникьосва животните и те изскачат на повърхността прекалено бързо, за да избягат.

Затова, според проучванията, цитирани от фондацията във Флорида Fish and Wildlife, масово изскачане на брега при тези китове се наблюдава основно при тестове на сонари.

Освен това сонарите пречат на комуникацията между морските бозайници, както и да способността им за ехолокация и ориентиране. Те могат да оглушеят, да се дезориентират или просто да се уплашат и да доближат брега прекалено.

Животните могат да тръгнат към брега и заради други човешки дейности - риболов, замърсяване, удар в кораб. Това води до наранявания и болести, които пък изтласкват обезсилените животни на сушата.

Прекомерният риболов също вреди, тъй като обичайната плячка на делфини и китове намалява и те трябва да я търсят на други места, включително и в крайбрежни води и в райони с приливи и отливи.

За съжаление, когато кит се окаже на брега, вероятността да оцелее е малка, дори да е здрав.

Проблемът не е в липсата на кислород - това са бозайници и могат да дишат въздуха на сушата.

Но те са тежки и без водата, която да ги поддържа, могат да бъдат смазани от собственото си тегло. Заради намаленото кръвообращение започват да се натрупват токсини, които отравят животното. Дебелият им слой мас води до прекомерно затопляне.

Китовете дори могат да се удавят, ако водата навлезе в носа им по време на прилив.

И все пак, ако има добра новина, тя е, че телата на умрелите животни помагат те да бъдат проучени, за да се установи как са живели и съответно как се развива видът им.

Успокояващо е и че колкото повече животни излизат на сушата по естествени причини като болести, толкова по-голям е вероятният им брой в океана наблизо. Защото там, където няма заседнали китове на сушата, значи ги няма и в морето.







 

Най-четените