Светът отбеляза най-топлия си ден, откакто се измерват температурите на Земята.
На 3 юли, понеделник, средната температура на планетата е достигнала 17,01 градуса, сочат данните от Националните центрове за прогнози за околната среда на САЩ.
Така е подобрен досегашният глобален рекорд от средно 16,92 градуса по Целзий, регистриран през август 2016 г.
За новия рекорд допринасят топлите вълни в последните седмици в южните части на САЩ, Китай и Северна Африка, където температурите достигнаха 50 градуса по Целзий.
Дори в Антарктика, където в момента е зима, също са регистрирани необичайно високи температури - в украинската база на Аржентинските острови наскоро беше измерена температура от 8,7 градуса, което е рекорд за юли.
"Това не е нещо, което да празнуваме, а смъртна присъда за хората и екосистемите", казва пред "Ройтерс" Фредерике Ото от Института по климатични промени и околна среда към британския Импириъл колидж в Лондон.
Според учените причината за високите температури са именно промените в климата и ръста на емисиите на въглероден диоксид в комбинация с връщането на естественото метеорологично явление "Ел Ниньо", което води до повишаване на температурата на водата на повърхността на океаните и влияе на времето в глобален мащаб.
"Ел Ниньо" е топлата фаза на т.нар. Южно колебание, или ENSO - периодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан.
ENSO има три фази - топла, студена и неутрална и е най-мощното изменение в климатичната система на Земята. Фазите обикновено се променят през няколко години - "Ел Ниньо" е топлата, а "Ла Ниня" е студената.
При "Ел Ниньо" ветровете, духащи на запад покрай екватора, се забавят и топлата океанска вода се изтласква на изток, което води до по-високи температури на повърхността на океана.
Именно завръщането на топлата фаза през тази година е причината за по-високите температури и още по-апокалиптични прогнози за следващите около година и половина.
"Това обещава още нови рекорди тази година", смята Зеке Хауфсфатер, изследовател от американската неправителствена организация Berkeley Earth.
От Световната метеорологична организация също предупредиха, че правителствата трябва да се подготвят за екстремно време и рекордни температури през следващите месеци заради "Ел Ниньо". Предупреждението цели мобилизация и подготовка за ограничаване на влиянието на очакваните рекордни жеги върху здравето на хората, екосистемите и икономиките.
Рекордите всъщност вече започнаха - изминалият юни беше най-топлият в историята.
От началото на годината беше отбелязана и рекордна пролетна гореща вълна в Испания, както и в доста страни от Азия, а след това бяха регистрирани и топли вълни в моретата и океаните на необичайни места като Северно море.
Отчетената глобална температура на 3 юли е най-високата откакто е започнало сателитното наблюдение на климата през 1979 г., но учените смятат, че това е рекорд и откакто изобщо започва масово измерване в края на XIX век.
"Има вероятност юли да е най-горещият в историята, или по-точно за последните 120 000 години", смята Карстен Хаущайн от Университета в Лайпциг, цитиран от Би Би Си.
Наскоро пък американската космическа агенция НАСА пусна анимирани компютърни модели на другия компонент, който води до ръст на температурите - въглеродните емисии на планетата. Визуализациите показват движението им и как биха изглеждали те, ако хората можеха да ги видят.
Вижда се и влиянието на моретата и сушата за абсорбирането на емисиите.
Видео: NASA Scientific Visualization Studio
Моделите показват въглеродния диоксид, добавен към атмосферата на Земята в рамките на 2021 г., като източниците са в оранжево - за изкопаемите горива и червено - за горяща биомаса. Абсорбаторите пък са в зелено - за земните екосистеми, и синьо за океана.
В анимацията за Европа, Африка и Близкия Изток например се вижда ефектът от изкопаемите горива, както и този на емисиите от пожарите в Африка, с които се почиства земята за новата реколта.
Макар че самите пожари са малък източник на CO2 в сравнение с изкопаемите горива, тяхното влияние е значително, защото влияят на способността на екосистемите да изолират въглеродния диоксид в бъдеще, отбелязват от НАСА.
