Личността му понякога е противоречива.Той е загадъчен и често пъти скрит зад бейзболна шапка и слънчеви очила. Прям, строг и със спартанска философия за живота.
Мургав, нисичък, но с мощни крака. Не се надявайте – по никакъв начин няма да се опита да спечели благоразположението ви, което съвсем не значи, че е невъзпитан. Напротив, много по-снизходителен е към непознати, отколкото към момчето, което най-много обича.
Сравняват го с Ернан Кортес – конкистадорът, оглавил експедиция в началото на 16 век, унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.
И разликата не е толкова голяма – единият е роден в Меделин, другият – в Майорка. Единият покорява Мексико с неколцина души, а другият покорява света на тениса само с един – Рафаел Надал.
В неделя (2 април) Матадора излезе на финала на Miami Open, където точно преди 13 г. едно 17-годишно момче от Испания за първи път игра срещу Роджър Федерер, а сега написа епизод 37 от класиката с Маестрото. Загуби. Но 32 титли от Големия шлем и общо 160 от всички турнири по-късно, в това съперничество отдавна няма никакво значение кой всъщност печели, защото фактът, че двамата от най-великите са на корта, е напълно достатъчен.
Тони Надал е сред най-успелите треньори в историята на играта и нормално, в повечето случаи остава в сянката на Рафа. Истина е обаче, че Матадора никога нямаше да е толкова успешен без своя чичо. Обратното, разбира се, важи със същата сила.
Кланът Надал е по-различен от почти всяко друго семейство в Испания – държавата, в която удоволствието е на първо място, защото философията на фамилията се осланя на задружността и дисциплината. Всички членове са взаимно свързани и по отношение на професиите си, което наподобява отношенията в мафиотските семейства, като изключим престъпната дейност.
И ако Мигел Анхел Надал, бивш футболист на Барселона, е първата голяма звезда в семейството, а Рафаел Надал е легендата, то черната овца е Тони Надал.
Като млад той е сред най-силните играчи на тенис на маса на острова, изкусен шахматист и обещаващ шампион по тенис на корт. Колкото по-голям обаче става, толкова по-ясно е, че му липсва инстинктът на убиец, хладнокръвието да пласира смъртоносния удар, когато съперникът не очаква.
Мечтата за слава на корта избледнява и Тони залага на образованието. Учи право и история в университета, но не минава много време преди да се откаже. Връща се в Манакор, където се чувства на сигурно място, и започва да се занимава с деца в местния клуб по тенис.
В крайна сметка може и да няма необходимото, за да бъде велик тенисист, но обича играта, а и е единственото, с което би се занимавал.
Малко по-късно се случва и нещо специално. В собствения му дом се ражда момче, което има дарбата да удря топката по-добре от всички на своята възраст. Така съдбите на двамата се преплитат за първи път – Рафа има необходимия талант, а чичо му – безброй грешки, които е допуснал в живота си.
Чичо Тони моли всички в семейството само за едно – да вярват безрезервно в методите му, а той ще ги награди с шампион, какъвто светът не е виждал.
Методите обаче са брутални, а отношението към Рафа е равно на психическо малтретиране. След всяка тренировка малкото момче трябва да мете кортовете и да събира топките, а ако има сянка на едната половина от игрището, Рафаел задължително играе, където пече слънцето. Тони е безкомпромисен и наказва всяка грешка. Не позволява никакви глезотии и мрази всеки признак на самодоволство.
Когато вече Рафа започва да участва в турнири, нещата не се подобряват. Ако ученикът е сервирал добре в спечеления финал, Тони критикува ретура. Ако е имал блестящ форхенд, е нахокан заради бекхенда. Контузиите не са извинение. Отпуснатият кордаж – също.
Стига се даже дотам, че бащата Себастиан започва сериозно да се притеснява, но натежава мнението на футболиста Мигел Анхел, който казва: „Успехът на елитните спортисти почива върху капацитета за понасяне на страданието. Научаваш се да приемеш, че ако трябва да тренираш два часа, тренираш два. Ако трябва да тренираш пет, тренираш пет. Ако трябва да повториш дадено упражнение хиляди пъти, го правиш.“
Гениалното в случая е, че всичко е част от една дългосрочна стратегия. Идеята на чичото е да изгради шампионски характер у играча и да го научи да играе под напрежение, като всеки вид „тормоз“ е до степен, поносима за Рафа, който може да понася много.
Тони прави така, че младежът да научава всичко по трудния начин, затова и години по-късно, когато Надал участва на Ролан Гарос и се тъпче с кроасани с шоколад, треньорът му го оставя и изчаква момента, в който по време на мач Рафа ще го заболи корема. Тогава се научава и да е много стриктен с какво се храни преди двубой.
Разбира се, с годините философията на Тони Надал се оказва повече от успешна, а двамата с племенника му изграждат неразрушима връзка. Не трябва и да се подценява и ролята на всички в задружното семейство, както и на Себастиан, който обгражда сина си с екип от професионалисти.
„Не съм забравил, че без чичо Тони нямаше да съм тенисист", призна Рафаел в интервю пред френския L'Equipe тази година, когато разбрахме и нещо много важно – планът на черната овца в клана е много по-голям от това да създаде легенда. Планът е да създава легенди, превръщайки се в европейския еквивалент на Ник Болетиери.
Сезон 2017 е последният, в който Тони ще е треньор на Рафа, защото ще заеме с подготовката за живота след това, поемайки ръководството на академията на тенисиста: „Пътувах с Рафа дълги години и сега искам да се занимавам с тренирането на млади играчи, а нашата академия е идеалното място за това“, каза по-рано през годината Тони Надал.
Дали стратегията този път е да създава още класни тенисисти? Вероятно. Каква е голямата картина обаче няма как да знаем, все пак става дума за Тони Надал. Едно е ясно – можем спокойно и безрезервно да вярваме в методите му, както и самият той би ни посъветвал.
