Лахор е вторият по големина град в Пакистан с население от около 12,5 милиона души. Именно там са родени може би двамата най-известни тенисисти в страната. Единият - Айсам ул Хак Куреши, е специалист на двойки, финалист на турнири от Големия шлем, като и до днес продължава да се състезава. Другият е Харун Рахим - най-добрият тенисист в историята на Пакистан.
Рахим е роден на 12 ноември 1949 година в семейство на държавни служители. Баща му - огромен фен на тениса, умира през 1968-а от инфаркт, който го покосява на корта по време на игра с приятел. Преди да си отиде, успява да запали и четирите си деца по тениса, а най-добре с ракетата се справя младият Харун.
На 15 Рахим се превръща в най-младия държавен шампион на Пакистан, като дебютира и за Купа Дейвис с националния отбор. Три години по-късно става професионалист и прави дебюта си в основните схеми на Уимбълдън и US Open в началото на оупън ерата. През 1970-а Рахим, заедно с Джеф Боровяк, извежда отбора на калифорнийския университет (UCLA) до триумфа в националното състезание между университетите.
Година по-късно в отбора влиза и Джими Конърс, който печели титлата на сингъл и помага на тима да защити отборния трофей. Харун стига до полуфиналите на сингъл, а на двойки печели титлата с Боровяк. По-късно и самият Конърс е партньор на Рахим на двойки.
По време на кариерата си Харун достига до финалите на двойки на шест различни турнира - всеки път с различен партньор, като печели половината от тях. На сингъл успява да запише победи на три от четирите турнира от Големия шлем, което все още не е повторено от друг негов сънародник. Успехът му убягва единствено на Australian Open. Рахим може да се похвали с победи над Конърс, Ян Кодеш, Рой Емерсън, Витас Герулайтис и други големи имена през 70-те. Благодарение на силния си сервис и добрата си игра на мрежата, пакистанецът е нежелан противник.
"Водещите тенисисти се плашеха да играят срещу Рахим в първи кръг на който и да е турнир", разказва бившият пакистански тенисист Джамил Ахмед.
Редица големи имена посещават Пакистан по негова покана за демонстрационни мачове. Сред тях е и Артър Аш, който играе с Рахим в Карачи точно преди победата си на Уимбълдън през 1975 г.
Пикът в кариерата му идва през 1976-а, когато печели титлите на турнирите на сингъл в Кливланд и Литъл Рок. През 1977-а достига до 34-тото място в ранглистата, като по онова време е най-добрият тенисист на Азия. Но изведнъж всичко се променя.
През 1978-а Рахим се жени за дъщерята на американски съдия. Семейството на играча обаче не толерира брака. В резултат на това Харун къса всякакви връзки с фамилията и изчезва. Според някои е влязъл в секта, след като е продал имуществото си.
Джамил Ахмед описва ситуацията по следния начин: "Според мен сватбата не е основната причина. Прие много тежко смъртта на брата си близнак Фарук, след което изчезна. Преди 25-30 години имаше сведения, че е забелязан от тенисисти в Индия, но те така и не се потвърдиха."
Съществува и версия, че Рахим е починал преди няколко години в Индия. Според близките му той е сменил името си и радикално е променил начина, по който изглежда, и все още живее в САЩ. Ако това е вярно, то днес той би бил на 71 години, 42 от които са забулени в огромна мистерия.
По-големият му брат - Зулфикар Рахим, който също има мачове за Пакистан за Купа Дейвис и е бил треньор на Харун, работи в различни тенис клубове във Великобритания и Белгия през 80-те и 90-те години. Също така е и представител на федерацията на Пакистан в Европа. След това се завръща в родината си, където да помага за развитието на тениса.
В днешно време историята на най-добрия тенисист е позабравена в страната му. Отговорът колко важен е бил Харун Рахим за тениса откриваме в автобиографията на легендарния Бьорн Борг, който пише, че по негово време тенисът не е претърпявал по-голяма загуба.
