Тенисът на корт се счита за четвъртият най-популярен спорт на планетата, но официално е първи в нелицеприятна класация - тази за най-много уредени мачове.
Ръководството на световния тенис се бори с "черното тото" повече от 20 години, но се оказва безсилно пред дългата ръка на мафията. Нито заплахата от доживотни дисквалификации, нито съвременните технологии и специални структури от звена от най-подготвени кадри са в състояние да изкоренят корупцията. Срещи се уреждат поголовно в по-ниските нива, като чалънджъри и фючърси, но проблемът е налице и в професионалните турове на ATP и WTA. Даже Новак Джокович призна, че са му били предложени 200 хиляди долара да загуби мач на турнира в Санкт Петербург през 2007 г.
Най-шумният скандал през последните години гръмна в навечерието на Australian Open 2019. Тогава испанската полиция арестува 28 професионални тенисисти, един от които бивш участник на US Open 2018 (името му не бе разкрито). Според The Independent играчите са работили за арменската мафия.
Полицията претърси 11 къщи и конфискува пет луксозни коли, няколко огнестрелни оръжия, бижута, електронни устройства, кредитни карти и 167 хиляди евро. За лидер на групата беше посочен Марк Форнел-Местрес (бивш №236 в световната ранглиста). Интерпол установи, че той е уредил над 200 мача само за 18 месеца.
Схемата е отработена през годините, а мафията плаща добри пари на участниците в "черното тото". За тези, които веднъж се съгласят да участват, измъкване няма. Често се стига до заплахи и насилие, ако се опитат да се откачат.
Показателна е историята на аржентинеца Марко Трунхелити, който през 2015-а беше принуден да загуби двубой в Буенос Айрес. Тенисистът се уплаши и отлетя за Швейцария, откъдето изпрати имейл до Tennis Integrity Unit (организация, която се бори с корупцията в тениса) с подробни обяснения какво точно се е случило.
В хода на разследването се оказа, че вербовчиците се опитвали да привлекат и други играчи от Аржентина, като Федерико Кория, Николас Кикер, Патрисио Ераса и други. Трунхелити оказа пълно съдействие на властите, но се страхуваше за безопасността си и се премести със семейството си в Андора. "Повече не искам да играя на турнири в Аржентина", заяви Марко.
Tennis Integrity Unit е орган, създаден преди 15 години със съвместните усилия на WTA, ATP, ITF и четирите турнира от Големия шлем.
В TIU работят бивши полицаи, специализирани в убийства, отвличания, грабежи и изнасилвания, и се управлява от бившия шеф на лондонската полиция Найджъл Уилиртън.
TIU обаче има нисък процент на разкриване на престъпления, свързани с уреждане на тенис мачове. Детективите просто не са в състояние да следят всички пипала на октопода.
Според доклада на организацията от 2013 г. до 2016 г. броят на уредените мачове се е увеличил от 40 на 60 хиляди, а днес тази цифра е още по-висока. Това се дължи на развитието на технологиите: ако по-рано в малки турнири беше възможно да се залага само на основния резултат, сега букмейкърите предлагат безброй пазари на живо.
И изкореняването на корупцията в тениса е много по-трудно, отколкото в колективните спортове. Мафията има свои хора сред съдиите и на отговорни постове, за които никой не може да предположи, че са замесени в процеса.
А измамниците са изобретателни и непрекъснато разработват нови и нови схеми. Стига се до куриози като този на турнир на ITF в Доха преди три години, когато в основната схема влезе човек, който видимо не беше хващал ракета през живота си.
Според доклада на Sport Business тенисът представлява само 1,3% от общата стойност на глобалните спортни телевизионни и медийни права.
Това е по-малко от голфа, хокея и крикета. Затова нискоразредните тенисисти постоянно търсят допълнителни източници на доходи.
Да вземем един прост пример. Шампионът на чалънджъра в Барселона през 2019-а с общ награден фонд 46 600 евро стана италианецът Салваторе Карузо. Титлата му донесе точно 6190 евро, докато отпадналите в първия кръг получиха по 225 евро, с които не можеха да си платят и самолетните билети. Истината е, че големите пари са само за най-елитните тенисисти, което донякъде обяснява корупцията на чалънджърите и фючърсите.
"Има само един начин да се пребори "черното тото" - да се премахне възможността за залагане на малки турнири - убеден е Раду Албот, бивш №39 в света. - Тогава всички ще играят честно. ATP и ITF правят луди пари от рекламни договори с букмейкърите, а играчите получават по 100 долара на мач. Така че не се изненадвайте, че не всички играят честно."
Има логика в предложението на молдовеца, но реалността е такава, че турнирите едва ли ще отхапят ръката, която ги храни.
Често основните спонсори на малките турнири са компании за залагания и ако се откаже сътрудничеството с тях, събитията просто ще изчезнат от календара. Най-добрата илюстрация за ситуацията на този пазар е партньорството на ITF със Sportradar. Тази компания се занимава със събиране и анализ на спортни данни, които впоследствие се прехвърлят към букмейкърите. Сътрудничеството e от 2012 г. и беше удължено до 2024 г. миналата есен. Тоест ръководството на организацията е доволно от статуквото.
В резултат на това се получава порочен кръг: букмейкърите спонсорират турнири и печелят добри пари, играчите получават стотинки и се изкушават да участват в престъпни схеми.
Мафията вербува и някои млади и талантливи състезатели, които провалят бъдещите си кариери заради залозите. Но най-лошото е, че мачове се уреждат и на най-високо ниво, а Tennis Integrity Unit не може да се справи с проблема, въпреки че разчита на бивши топ ченгета.
