Когато "Уимбълдън" отказа да допусне до участие тенисисти от Русия и Беларус, в медиите се появиха спекулации, че всичко е заради нежеланието на Кейт Мидълтън, патрон на "Ол Ингланд Клъб", да връчи титла на руснак, например Даниил Медведев, на фона на продължаващата война на Владимир Путин в Украйна.
Когато обаче родената в Москва, но състезаваща се за Казахстан, Елена Рибакина достигна до финала, започнаха шегите, че все пак Мидълтън ще трябва да награди рускиня.
След победата ѝ над Онс Жабер в Русия ликуват, а дългогодишният президент на местната Федерация по тенис дори се опита да си присвои успеха.
"Едва ли британците са си мечтали за такъв финал - каза преди мача за титлата Шамил Тарпишчев пред "Риа Новости". - Страхотно е, че Елена ще играе на финал на на "Уимбълдън", тя е продукт на нашата школа. Разбира се, че ще бъде страхотно, ако спечели. Всички ще я подкрепяме на финала.
В един момент имахме финансови проблеми, заради което тя отиде в Казахстан, където сега е по-добре. Всеки има глава на раменете си. Ние продължаваме да я подкрепяме. Пожелавам ѝ късмет."
След триумфа Тарпишчев продължи с присвояването на победата: "Първо, поздравления за Рибакина! Все пак е тръгнала от руската школа!"
Наистина ли Рибакина е "руски продукт"?
"Пожизненият" президент на Руската тенис федерация (ФТР) предизвика много иронични усмивки по лицата на хора, които следят този процес от години.
В случая с Рибакина истината е, че ФТР няма почти никакъв принос за успехите ѝ. Напротив - на шампионката на "Уимбълдън" дори ѝ е отказвана помощ на няколко пъти. В следствие на това Елена играе за Казахстан от 2018-а - от 19-годишна възраст.
Изпускането на редица таланти, включително и Рибакина, да мигрират към Казахстан е сред основните критики към режима на Тарпишчев. Другата е липсата на инфраструктура. Сред най-острите критици на управлението на ФТР са бившите шампиони Марат Сафин и Михаил Южни.
През 2020-а Тарпишчев направи нещо, което не се вижда всеки ден - оправда се с президента Владимир Путин за липсата на достатъчно кортове.
"Трябва ни лоби - споделя президентът на ФТР пред канала "Мач пойнт" в "Ютуб". - Когато (Валентина) Матвиенко беше губернатор на Санкт Петербург, подписахме план за построяването на кортове на 12 локации в града. Но (Владимир) Путин зачеркна всичко и на тяхно място построи жилищни сгради. Защото трябва някой постоянно да лобира за това. Ние нямаме ресурсите да го направим."
Със същия проблем се сблъсква и семейството на Рибакина. На помощ се притича бившата №35 в света - Евгения Линецкая, която вече е треньорка в Москва. Тя си спомня Елена още в девическите ѝ години, като още тогава е било видно, че е "огън" момиче.
"Но бащата нямаше пари - разказва Линецкая. - Момичето беше страхотно, но нямаха пари. Започнахме да търсим спонсори и в Москва се откри един малък, който бе готов да покрие пътуванията, но не и тренировките."
Линецкая обаче успява да уреди Рибакина да тренира безплатно и плаща от джоба си за треньор, спаринг партньори и всичко останало. В знак на благодарност бащата на Елена обещава да ѝ се отплати с 15-20 процента от спечелените пари от наградни фондове - без договор, само на честна дума.
"Дадоха ни един корт без пари - продължава Линецкая. - Но след това нещата се объркаха. Нещо не се харесаха с бащата и след това собственикът каза, че ще трябва да си плаща, за да играе."
Но средствата не стигат. Спонсори няма. Силите на бащата и Линецкая се простират дотам.
"Затова тя играе за Казахстан", добавя Линецкая.
През 2018-а бащата на Елена прави последен опит - търси Федерацията за финансова помощ, но тя му е отказана. Тогава идва и решението Рибакина да започне да играе за Казахстан.
На въпрос как ФТР е изпуснала тенисистка като Рибакина, която, като 18-19-годишна, вече е започнала да играе по големи турнири в страната, Линецкая просто вдига рамене.
Затова и днешните думи на Тарпишчев, че Рибакина е "продукт на руската школа" са безумни. Както казва той: "Всеки носи глава на раменете си", а заради глупостта си Русия се е лишила от прекрасна тенисистка като Елена Рибакина.
Ако има някого, на когото Рибакина да бъде благодарна за успеха си, то трябва да благодари, първо, на себе си за таланта си и усилията, които е положила, и на баща си, който след всички откази в Русия не се е отказал да опитва да изпълни мечтата на дъщеря си.
Едва след това Рибакина може да благодари на Тенис федерацията, но не на Русия, а на тази на Казахстан, за спонсорирането, което получава, и за условията, в които тренира.
И самата Елена го знае отлично. Във всяко интервю, в което е запитана за корените си и националността си, тя повтаря едно и също - че страната, която е повярвала в нея, е не Русия, а Казахстан.
