Със сигурност сте обърнали внимание, че тенис мачовете са много тихи по време на точка. Докато играчите разиграват, е противопоказно да се вдига какъвто и да било шум. Дори най-тихият шепот може да се превърне в проблем, а неговият автор да стане обект на остри забележки, възмущение, странни погледи от играчите и задължително предупреждение от съдията на стола.
Ако обаче си мислите, че по време на точките трябва да е тихо, защото просто такъв е етикетът, бъркате. Въпреки че и това е вярно, но си има своите причини.
Звукът е един от най-важните елементи в играта. Играчите се нуждаят от това да бъде тихо на корта, за да могат да чуват какъв удар изпълнява съперникът. Защото преди да им се наложи да ударят топката, те вече са чули звук, който им издава какво ги очаква.
Плоските удари имат плътен звук - това означава "внимание, позиционирай се добре, топката идва бързо, но не е с изместен център на тежестта". А ако топката е ударена с центъра на ракетата, опитното ухо няма как да сбърка.
В същото време, ако форхендите на някого "звънтят", значи не са чисти, той е под напрежение и това значи, че се увеличава възможността да сбърка. Тогава моментално тактиката се променя, оставя се инициативата на въпросния тенисист и рано или късно той сам губи точката, правейки непредизвикана грешка. Подобни отигравания обаче значат още, че може да има странни отскоци и траектории.
Лифтираните удари - с топ спин ала Рафа Надал - също имат специфичен звук, защото играчът "четка" топката.
Те носят следната информация - топката ще отскочи много високо, след като тупне, така че трябва или да бъде отиграна рано, докато се издига нагоре, или да се дръпнеш назад. Подсечените удари подсказват, че след като топката направи контакт с корта, няма да отскочи високо, тогава трябват бързи крака.
И това са само основни елементи. Толкова важно им е на състезателите да чуват прекрасно всичко, иначе нямат шанс. Или не би трябвало, защото тенисът е игра на повтарящи се модели.
Германецът Яник Ханфман обаче играе друг спорт. Преди време той призна, че има частична глухота - чува около 60% от звуците, но това далеч не е достатъчно.
"Хората ме мислят за странен или че не съм наред, когато ме викат по име, но аз не реагирам. Ако някой не ми крещи, няма как да го разбера. Чувам само шумове, които не мога да различа почти през цялото време", споделя тенисистът.
Въпреки че съдбата му е отнела едно от най-важните оръжия, той някак си намира начин да се справи. Може да го видите как понякога гледа с празен поглед, защото не е чул отсъждането на съдията и не знае как да реагира, или е напълно спокоен, когато публиката го провокира.
"Разбира се, аз имам слухов апарат, но той не винаги върши работа", обяснява спортистът.
Ханфман няма друг избор, освен да е фокусиран изцяло върху себе си.
Не се надява треньорът да му подвикне нещо, защото така или иначе не може да го чуе. Заради частичната си глухота обаче е развил на друго ниво различни умения и прави така, че недостатъкът му да се превърне в предимство.
Като студент помага на Университета на Южна Калифорния да спечели два национални шампионата. После се отдава изцяло на професионалния тенис и дебютира в топ 100 на световната ранглиста през 2018 година, а през 2021-ва стига до върховото си постижение до този момент - №92 в класацията на АТР.
Печелил е шест титли на ниво "Чалънджър" и има два АТР финала - в Гщаад през 2017-а и Кицбюел през 2020-а. Най-голямата му победа в кариерата идва в Хамбург през 2020, когато елиминира тогавашния №9 Гаел Монфис.
Ханфман е развил отлични тенис интелект и усет, които му позволяват да се адаптира по време на игра.
Психически е по-устойчив заради глухотата си, защото са по-малко факторите, които могат да нарушат концентрацията му. Междувременно се е изградил като агресивен играч, така че да има контрол в точките и да не му се налага да се съобразява със съперника.
И германецът твърди, че глухотата му се е превърнала от недостатък в предимство.
