Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Човекът, който иска депресиите отново да се лекуват с екстази

Експериментът с дрогата обаче си има и своята много тъмна страна Снимка: iStock
Експериментът с дрогата обаче си има и своята много тъмна страна

Екстази - в момента го познаваме като дрогата на парти маниаците, но е имало един кратък момент, в който то е било сред големите надежди на психотерапията.

Способността на екстазито да намалява тревожността и стеснителността и да насърчава общуването е накарала специалистите да виждат в него подходящ за терапия медикамент, особено при двойки с проблеми във връзката и брака си.

През 1985 г. обаче дрогата официално е забранена в западния свят, макар и да има малка вероятност това да се промени.

Ако някога екстази отново се превърне от наркотик в лекарство, голяма заслуга за това ще има мъж на име Рик Доблин.

Доблин постепенно се превръща в съвременна знаменитост - за неговата кауза даряват сенатори и компании като Google, списанията правят пространни материали за него и той участва в дискусиите TED Talk. Освен това специалистът ръководи организация, която изследва психеделичните ефекти на разнообразни субстанции върху човешкото тяло.

Когато е на 18, Доблин за първи път пробва LSD и това му отваря очите за психеделичните дроги и потенциала им. Той решава, че някои видове дрога са несправедливо строго забранени, което спира научния напредък около употребата им.

През 1982 г., когато е на 28 години, Рик опитва екстази и е впечатлен от изживяването си. "Веднага ми стана ясно колко страхотно допълнение към психотерапията би било това", казва пред The Cut той. Оттогава насам Доблин неуморно представя пред света положителните ефекти на екстазито, дори и след забраната му през 1985 г.

Почти 30 години по-късно Рик продължава да е отдаден на каузата си. "Екстазито работи", категоричен е той в интервю от 2021 г. и допълва, че субстанцията е едновременно безопасна и ефективна.

Той препоръчва екстази на широк спектър от пациенти, но най-вече на такива, които изживяват депресия или посттравматичен стрес.

Разбира се, тъй като се занимава с тестване на дрога, работата на Доблин е далеч от стандартните клинични изпитания. Рик е привърженик на опитите именно с екстази, защото според него е по-слабо действащ психеделик и за хората изглежда по-малко плашещ.

Сред основните му пациенти са ветерани от войните и жени, които са претърпели сексуален тормоз. Именно те са най-стеснителни, когато се наложи да говорят за травмите и за преживяното и затова екстазито им действа толкова благотворно. В едно от своите клинични проучвания Доблин изследва влиянието на дрогата върху 107 човека.

Те приемат субстанцията през 8 часа, докато специалистите наблюдават ефекта. Във втората част на експеримента Рик и колегите му следят и за нежелани странични ефекти, за да се уверят, че екстази е безопасно.

"Резултатите при всички 107 обекта са крайно обнадеждаващи", подчертава Доблин.

66 на сто от тях са преодолели изцяло посттравматичния си стрес, а останалите показват напредък в по-малка или по-голяма степен. Няма доброволец, който да не се е повлиял положително от приема на екстази. Рик смята, че благодарение на дрогата могат да се преодолеят и опропастени семейни отношения или разминаванията в поколенията.

Неговата работа среща и немалко критици, които обвиняват Доблин, че не използва достатъчно доброволци в проучванията си и че статистиките, които предоставя, са непълни.

Някои участници в тестовете демонстрират и притеснителни странични ефекти. Една доброволка, пожелала да остане анонимна, съобщава за много резки спадове в настроението, след като ефектът от екстази премине. Други са стигали до спешна психиатрична помощ и са се връщали към приема на обикновени антидепресанти.

Въпреки това в документацията на Доблин тези пациенти също фигурират като такива, демонстрирали напредък.

Специалистите в психоанализата и психотерапията се опасяват и че Доблин не е достатъчно обективен, което му пречи да провежда експериментите си прецизно.

Това всъщност е вярно - през 2018 г., когато Рик трябва да завърши Фаза 3 на изпитанията и да кандидатства за одобрение от FDA, той успява да събере едва 200 доброволци, при положение, че обикновено на този етап те трябва да са хиляди.

Освен това Доблин спира да събира информация за доброволците пет седмици след края на експеримента и самото обединяване на данните е притеснително, защото различни негови колеги са давали различни дози екстази на пациентите. Подобно поведение прави изходните данни крайно ненадеждни.

Още нещо изключително обезпокоително - въпреки съмнителните резултати Доблин планира да проведе и експеримент с 80 деца с разнообразни диагнози, включително такива с хиперактивност и дефицит на вниманието.

Дори и самият Рик Доблин признава през 2021 г. пред New York Times, че има пациенти, които са се самоубили след лечението с екстази.

В същото интервю обаче Доблин допълва, че той и екипът му вече са взели предвид случаите на самоубийства сред доброволците си и работят по регулиране дозите екстази за участниците в проучванията.

Тези обаче, които вече са преминали през тестовете с екстази, могат само да се надяват да не изпитат подобен "страничен ефект" върху себе си.

   

Най-четените