Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Имаше моменти, в които по цели дни не ставах от леглото" - страх, депресия и ужас след карантината

Пандемията от коронавирус оказва огромно влияние върху психичното ни здраве. Факт, който дълго време беше пренебрегван Снимка: iStock
Пандемията от коронавирус оказва огромно влияние върху психичното ни здраве. Факт, който дълго време беше пренебрегван

По целия свят социалната изолация и дългото стоене под карантина заради пандемията от коронавирус оказа огромно влияние върху психичното здраве на хората. Факт, който дълго време беше пренебрегван.

Тъй като много държави предупреждават за евентуална втора вълна от заболели не се очаква тази тенденция да се промени скоро.

Емили Башфорт е на 13 години, когато се преборва с хранително разстройсто, стигащо до там тя да не се храни и да не пие нищо в продължение на дни. Сега тя е на 21 и редовните посещения при специалист ѝ помагат да държи нещата под контрол.

Но след появата на пандемията се налага да смени подхода и започва да провежда психотерапевтичните си сесии по телефона.

"Имаше моменти, в които изкарвах в леглото почти цялото време от деня и не исках да се виждам с никого. Симптомът се появи, когато наблюдаващият ме специалист помоли да се кача на кантара, за да види какво е теглото ми. То беше спаднало драстично, а това е нещо, което не бих могла да си позволя да се случи", казва тя.

Резултатът я докарва до отчаяние и представите ѝ за живот без хранително разстройство изчезват мигновено.

Във Великобритания например времето на пандемия е довело обществото до силно влошаване на емоционалното благополучие, а след време дори е възможно тези резултати да станат още по-лоши.

"Срещите в платформите за видео разговори не ни доближават много до това, от което се нуждаем, т.е. сложни междуличностни ситуации или казано по-просто - от взаимодействия с хора в реалния живот", казва психотерапевтът Арън Балик.

Той подчертава, че не трябва да се подценява значението на всички видове комуникация, които включват способността да се чете езикът на тялото при разговор лице в лице.

Британската благотворителна организация Mind изследва как се отразява социалното дистанциране на хора с психични заболявания. В проучването участват 16 хил. души, а резултатите са очевидни - 65 процента от възрастните, които са имали предишен опит с подобен вид неразположения, отчитат влошаване по време на стоенето вкъщи, а при три четвърти от младите хора на възраст 13-24 години резултатите са подобни.

При Башфорт се получава същото.

"Бях обсебена от мисълта да наддам тегло, докато трае карантината, което доведе до поява на познати, но силно нежелани разстройства в храненето", обяснява тя и въпреки това е силно мотивирана да се справи с проблема.

Именно младите жени като Башфорт попадат в най-засегнатата група, изпитали високи нива на тревожност и депресия по време на забраната да напускат дома си. При мъжете, които живеят сами, се е появило силно чувство на самота.

За мнозина пък пандемията е поставила под въпрос смисъла им на живот, водещо ги към непрестанни мисли за самоубийство.

Тези мисли са един от отличителните белези на силна тревожност и депресия, а когато хората забележат, че нямата желание да станата сутрин и искат да се скрият от света, нека потърсят помощ, казва Балик.

Други признаци за ранната поява на тези състояния са промени в дневните навици, храненето и пиенето, социалното оттегляне, самосаботиращото поведение и самонараняването.

Въпреки че не мисли за самоубийство, за кулинарния блогър Сисли Уайт стоенето се превръща в кошмар, когато се появява неконтролируемият страх.

"Бях ужасена, че след като вече мога да излизам навън, никой от семейството и приятелите ми няма да е жив. Страхът се появяваше всеки път, щом видех броя на починалите от коронавирус по телевизията", споделя тя.

Уайт има проблемна психика почти през целия си живот, който опит в детските ѝ години я откъсва за цяла една година от училище. Избира сегашната си професия, защото през повечето време може да работи от дома си, където се чувства по-комфортно.

Когато започва пандемията обаче изолацията и промяната на атмосферата на улицата дори са я накарали да изпитва силно чувство на самота, въпреки че е свикнала да изпълнява работните си задължения далече от много хора. Освен това тревожността ѝ се качва драстично.

Успява да намери помощ, защото разпознава симптомите. Съветва ѝ е: Тези, които по някакъв начин се чувстват дискомфортно, да го направят.

"Живеем в несигурни времена", казва Балик и според него постоянното състояние на преход заради непрекъснато променящите се обстоятелства и ограничения, е нещо, с което може да се наложи да свикнем.

За него е важно обществото да приеме тази настояща несигурност, а ако това става трудно или изобщо не се получава, да не се притесняваме да се обърнем към специалист.

"Трябва да имаме по-гъвкав подход към ситуацията. Опитвайте се да не търсите сигурност в отговора на това - кога най-сетне всичко ще свърши. По-добре е да се нагодим според ситуацията, за да ни е удобно, без да знаем какво бъдеще ни очаква", съветва психотерапевтът.

Най-четените