Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Москва 1980: Когато България докосна върха на спорта

Момент от откриването на Олимпийските игри в Москва, които остават в историята с масовия бойкот и с най-успешното българско участие Снимка: Getty Images
Момент от откриването на Олимпийските игри в Москва, които остават в историята с масовия бойкот и с най-успешното българско участие

С изминаването на дните до Олимпиадата в Токио броим на пръсти надеждите ни за какъвто и да е медал.

Повечето ни представители се готвят да се изявят в японската столица по-скоро на олимпийския принцип - че важно е участието.

И как да се надяваме на нещо повече?

На последните две летни олимпиади България взе скромните общо шест медала, а злато не сме имали от Пекин 2008 и първото място на Румяна Нейкова в едноместния скиф.

Затова изглежда толкова трудно за осмисляне, че преди 4 десетилетия страната ни спечели повече отличия, отколкото на последните пет летни издания на Игрите, взети заедно.

41 години изминаха от най-големия масов олимпийски успех на България. Числото е знаково - защото 41 бяха и медалите за българските участници на Олимпиадата в Москва през 1980 г.

Вярно, става въпрос за Олимпиада, масово бойкотирана от западния свят.

Но все пак, само СССР и ГДР успяват да изпреварят България по медали, а четвъртото място е за Куба с двойно по-малък брой отличия от нашите.

Българските спортисти завоюват 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала, включително три отличия в отборните спортове, което в наши дни изглежда направо невероятно.

В топ 3 се нареждат представителите ни във волейбола при мъжете и жените, както и дамите в баскетбола. Да, обстоятелствата и политическата обстановка допринасят за успехите, но Москва '80 остава огромно постижение без аналог в българската история.

От самото начало е ясно, че това ще бъде една необикновена Олимпиада, белязана от политическо напрежение.

Заради нахлуването на съветските войски в Афганистан в края на 1979 г., САЩ и западните страни обявяват бойкот на Игрите.

Така общо 65 държави и региони не участват в Москва, заради което по-късно страните от Източния блок начело със Съветския съюз бойкотират Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г.

Разбрахте ли, че джакпотът от 42-ия тираж на играта "Тото 2 - 6 от 49" в размер на страхотните 4 300 000 лева беше спечелен в неделя вечерта на 30 май? Късметлията е от град Добрич, като с право го наричаме така, защото е играл с един-единствен фиш за сумата от 5.60 лв., с попълнени четири колонки, плюс Тото Джокер.

Благодарение на съдбата, звездите или по-скоро на неговото постоянство и надежда за печалба, от днес той ще е по-богат с точната сума от 4 240 814 лв., заради успеха си да познае печелившата комбинация от числата: 9, 12, 24, 29, 35 и 38. По този начин той се превръща в поредния българин, заемащ почетното 116-то място в клуба на тото милионерите.

Джакпотът в най-обичаната числова игра "Тото 2 - 6 от 49" стартира с нови 2 000 000 лева и се очаква в четвъртък да достигне 2 150 000 лева. Мечтайте, залагайте своите числа и никога не губете надежда, че късметът може да се усмихне и на вас!

В крайна сметка в Москва участват едва 80 нации, най-малка бройка от 1956 г. насам.

Някои спортисти от бойкотиращи страни все пак се включват в събитието, макар и под олимпийски флаг - състезатели от Великобритания, Франция, Италия Австралия, Холандия, Дания и др., а общата бройка участници достига 5217.

Така че всъщност бойкотът е само частичен, а при толкова спортисти конкуренция определено не липсва - но България се представя изключително и олимпийски титли взимат гимнастикът Стоян Делчев, кануистът Любомир Любенов, боксьорът Петър Лесов, щангистите Янко Русев и Асен Златев, както и борците Валентин Райчев, Исмаил Абилов и Георги Райков.

Сребърни медали завоюват борците Александър Томов, Михо Дуков, Иван Янков и Славчо Червенков, щангистите Стефан Димитров, Благой Благоев, Румен Александров и Валентин Христов, дискохвъргачката Мария Вергова, джудистът Димитър Запрянов, Любомир Любенов и Ваня Гешева (кану-каяк), конниците Георги Гаджев, Петър Мандаджиев и Светослав Иванов, гребкините Искра Велинова, Рита Тодорова, Марийка Модева, Гинка Гюрова, Надя Филипова (4 с/к), както и отборите ни по баскетбол (жени) и волейбол (мъже).

С бронзови медали се връщат Стоян Делчев в гимнастиката, лекоатлетът Петър Петров, Ивайло Маринов (бокс), Младен Младенов, Павел Павлов и Нермедин Селимов (борба), Любчо Дяков и Петър Запрянов (стрелба), щангистите Минчо Пашов и Неделчо Колев, Илиян Недков (джудо), екипажите Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева, Мариана Сербезова, Анка Бакова, Румеляна Бончева, Долорес Накова и Анка Евтимова, Минчо Николов, Любомир Петров, Иво Русев и Богдан Добрев (гребане), екипажите Борислав Ананиев и Николай Илков, Борислав Борисов, Лазар Христов, Божидар Миленков и Иван Манев (кану-каяк), както и женският тим по волейбол.

Когато говорим за легенди като Янко Русев, Асен Златев, Александър Томов, Благой Благоев, Ваня Гешева и Ивайло Маринов, си даваме сметка какви кадри произвежда българският спорт в онези години.

Към тях прибавяме гимнастик №1 на България за XX век Стоян Делчев, автор на прелитане над висилката, носещо названието "салто Делчев". Любомир Любенов пък става Спортист №1 на България за 1980-а, след като печели златен медал на 1000 м и сребро на 500 м кану в Москва.

За родните призьори страхотното представяне в СССР далеч не е някакво изключение и мнозина от тях продължават да се доказват през следващите години. След олимпийското си злато, Петър Лесов например става два пъти европейски шампион.

А пък след среброто си на едноместен каяк в Москва '80, Ваня Гешева постига нещо историческо 8 г. по-късно в Сеул, когато става олимпийска шампионка на едноместен каяк, вицешампионка на каяк К-2 и бронзова медалистка на каяк К-4. Тя остава единственият спортист в историята на България, спечелил златен, сребърен и бронзов медал в една Олимпиада.

Най-много олимпийски титли в Москва успяваме да завоюваме в борбата, където имаме трима шампиони.

Валентин Райчев печели златния медал в свободeн стил до 74 кг, а още през следващата година става световен вицешампион в Скопие и европейски вицешампион в Лодз.

Исмаил Абилов също печели в свободния стил, като неговата категория е до 82 кг. Преди онази Олимпиада Абилов вече се е доказал с три европейски титли и с два сребърни и един бронзов медал от световни първенства. Той е носител и на златния пояс "Дан Колов" през 1975 г.

Третият шампион в борбата от Москва Георги Райков се състезава при класиците в категория до 100 кг и остава в историята също с две европейски титли, два сребърни медала от световни първенства и още успехи.

Стигаме и до отборните спортове.

Сребърният медал на женския национален отбор по баскетбол е по-обясним, когато си дадем сметка, че това е един от спортовете, които най-много страдат заради бойкота на САЩ и западните страни. Мъжкият турнир е спечелен от Югославия след успех над Италия на финала, а при жените България е победена от СССР във финалния мач.

Във волейбола женският ни тим записва първо и единствено досега участие на Олимпиада, което завършва с бронзови медали. Дамите печелят своята група в първата фаза, после губят полуфинала от ГДР, но взимат третото място с победа над Унгария.

В мъжкия волейболен турнир бойкотът не оказва особено влияние върху силата на конкуренцията, тъй като участват шест от първите осем отбора в класирането от последното Световно първенство през 1978 г. Само Китай и Тунис от имащите право на участие бойкотират надпреварата.

Именно в Москва България записва най-големия успех във волейболната си история при мъжете с второто място зад представителите на домакините. "Лъвовете" завършват втори в своята предварителна група и се изправят на полуфинал срещу олимпийския шампион Полша, където постигат сензационна разгромна победа с 3:0 гейма.

На финала нашите измъкват един гейм и от СССР, но отстъпват с 1:3.

Този славен отбор на България е в състав Димитър Димитров, Димитър Златанов, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов и Цано Цанов, а треньор е Тодор Пиперков.

За цялостния български фурор на онази Олимпиада допринася и една предпоставка, която не бива да се подценява - в Москва участваме с цели 289 спортисти.

Как стои въпросът сега? До края на май 2021 г. страната ни спечели общо 28 квоти в 7 спорта за Игрите в Токио, но квалификациите все още продължават.

В Рио през 2016 г. представителите ни бяха 51 в 14 спорта, което беше най-малката ни олимпийска делегация от Мелбърн 1956 насам.

Да, Москва '80 е част от съвсем друга ера в българския спорт, но колкото и различна да е картината днес, остава ни да стискаме палци за всички наши участници, които ще представят страната в Токио.

Защото въпреки трудностите, българският спорт продължава да ражда красиви и паметни моменти и със сигурност такива ще има и в Япония.

А Олимпийските игри са най-подходящото място за създаване на нови легенди и потегляне по пътя обратно към върховете.

*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

Най-четените