Във вторник вечер се насладихме на още един изумителен обрат в осминафиналите на Шампионската лига.
Ювентус удари Атлетико Мадрид с 3:0 у дома с хеттрик на Кристиано Роналдо и продължава напред, въпреки поражението с 0:2 в първия мач.
След обратите на Аякс срещу Реал Мадрид и на Манчестър Юнайтед срещу Пари Сен Жермен, сега и Юве показа, че в този турнир невъзможни неща няма.
"Бианконерите" бяха по-добри през целия мач, докато съперникът им не направи почти нищо смислено на терена.
Роналдо откри головата си сметка в 27-ата минута с глава след отлично центриране на другия герой за Юве Федерико Бернардески. До почивката Ян Облак направи едно добро спасяване, а Атлетико създаде единствения си шанс, но Мората стреля в аут.
Три минути след почивката Роналдо засече центриране, този път отдясно, и пак с глава отбеляза за 2:0, а технологията на голлинията имаше решаващ принос и отчете, че Облак не е избил топката навреме.
В 84-ата минута Атлетико съвсем се срина и Анхел Кореа посегна необмислено към Бернардески в наказателното поле, а от отсъдената дузпа Роналдо не пропусна да вкара третия гол, който изпрати отбора му напред.
И докато дузпата, с която Юве довърши съперника, може да предизвика известни спорове заради лекото падане на Бернардески при не толкова сериозен контакт, то никой не може да отрече, че Ювентус си заслужи класирането, а необичайно безличният Атлетико - отпадането.
Какво научихме от тази поредна емоционална вечер в Лигата? Вижте в петте извода от Ювентус - Атлетико Мадрид 3:0:
1. С Роналдо този Ювентус е способен да победи всеки
Още веднъж след знакови събития в Шампионската лига, футболният свят говори само за един човек. Каквото и да се каже за могъщата фигура на Кристиано Роналдо и за присъствието му именно в този турнир, ще е малко. Но очевидно Ювентус го привлече именно за такива вечери и той напълно оправдава реномето си на личност номер 1 в историята на Шампионската лига, оставяйки мечтата на Юве за трофея жива.
Това беше един типичен хеттрик за CR7 с брутална ефикасност пред противниковата врата. Интелигентно позициониране в наказателното поле и доминация във въздуха му донесоха първите две попадения, а когато трябваше да прояви и желязна психика при дузпата, той не трепна. Атлетико остава един от най-любимите му съперници и португалецът вече има 25 гола в 33 мача срещу "дюшекчиите".
Най-важното за неговия клуб е, че Роналдо отново се активизира точно когато дойдоха елиминациите в Шампионската лига и очевидно с него в състава Юве е способен да спечели при всякаква заплетена ситуация. Ако той успее да изведе Ювентус до трофея, остава въпросът какво ще означава това при съпоставянето му с Лионел Меси...
2. Алегри смаза Симеоне в тактическия сблъсък
Меко казано необичайно е Диего Симеоне да губи така категорично тактически сблъсък със свой колега. Почти всичко беше на страната на аржентинеца, след като той измъкна една от типичните си победи в Мадрид с два гола от статични положения.
Но на "Алианц Стейдиъм" Симеоне изведе отбор без лице и привидно без никакъв план как да проведе мача, освен да отстъпи инициативата от първата минута и да се надява да получи възможно най-малко голове. От така важните за треньора "големи топки", които той демонстрира при радостта си в първия мач, този път нямаше и следа.
На другия полюс беше критикуваният напоследък Масимилиано Алегри, който търпи трудни за проумяване критики в Италия, при положение, че води в Серия "А" без нито една загуба и с 18 т. пред Наполи.
Футболистите на Алегри направиха титаничния обрат, защото техният наставник избра правилния състав и правилния подход. Юве пресираше много организирано, взимаше вторите топки, атакуваше смело с бековете по крилата, и с движението на Роналдо и Бернардески успяваше да обърква защитата на противника. Манджукич ангажираше централните защитници Годин и Хименес, докато Роналдо дебнеше в зоната на далеч по-уязвимите бекове на Атлетико и именно така падна откриващият гол.
Разбира се, споменавайки Бернардески, трябва да уточним, че неговото присъствие сред титулярите беше може би най-важният ход на Алегри...
3. Дибала има защо да се притеснява за мястото си в Юве
Бернардески беше предпочетен пред Пауло Дибала и оправда доверието на треньора си с изключителен мач, в който асистира за първия гол и изработи победната дузпа.
Даже може да се каже, че бившият играч на Фиорентина беше сърцето и душата на Ювентус през цялата вечер и със сигурност си е спечелил доста нови фенове. При толкова силна игра от негова страна, Дибала определено има защо да се притеснява за мястото си в Юве в дългосрочен план. Бернардески е по-работлив и се старае повече в защита, което Алегри няма как да не оценява, особено когато подбира състава за най-големите мачове.
Затова само талантът няма да е достатъчен на Дибала, ако иска да си спечели постоянно присъствие в атакуващата формация на треньора.
4. Не сме свикнали Атлетико да се излага така
Отпадането от Ювентус без съмнение е сред най-големите разочарования за Диего Симеоне начело на Атлетико. Много рядко се е случвало изграденият от него отбор да остане толкова далеч от собствените си стандарти. На пръв поглед мачът беше от тези, които "дюшекчиите" най-много обичат - те трябваше да демонстрират силната си игра в защита и да използват Антоан Гризман на контраатака, а един гол щеше да им е достатъчен да продължат.
В нито един момент обаче Атлетико не държеше събитията под контрол на "Алианц Стейдиъм", въпреки двата гола аванс от първия мач. Защитата се огъваше от самото начало и играчите на Диего Симеоне въобще не можеха да влязат в двубоя, а самият той не успя да промени нещо от тъчлинията.
Спечелили безброй мачове, в които трябва да страдат и да се защитават, този път мадридчани излязоха с някакво чувство на обреченост и освен че изнемогваха при атаките на Юве, нямаха никаква идея как да застрашат Шчезни. Гризман беше пълен анонимник, а Мората изгуби всички директни двубои с бившите си съотборници. Отпадането е съвсем закономерно.
