Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си спомним за част от хората, които останаха завинаги в 2018-а

Боян Петров

Българският зоолог, еколог, спелеолог и алпинист изчезна в началото на месец май при опит да изкачи връх Шиша Пангма в Тибет. За последен път е видян на 3 май. Организираха се опити за неговото издирване, на които пречеше лошото време в планината. В крайна сметка опитите бяха прекратени на 16 май без 45-годишният алпинист и общественик да бъде открит.

Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София. По образование еколог и зоолог. Работил е в Националния природонаучен музей при БАН в София. Той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра - общо 10. През 2016 г. е ударен от лек автомобил, но въпреки сериозните травми още следваща година подновява изкачването на върхове.

Три пъти получава Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм. През 2016 г. е избран и за "Мъж на годината".
Тончо Русев

Българският композитор почина на 10 април на 85-годишна възраст след кратко боледуване. 

Русев е автор на над хиляда песни, спечелил e десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси. Неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици. Особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Творбите му се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик и др. 

Член е на Съюза на българските композитори (СБК). Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикли и филмова музика ("Юлия Вревская", "Петимата от РМС", "Тайфуни с нежни имена"). Снимка: Facebook, Тончо Русев
Тончо Русев

Българският композитор почина на 10 април на 85-годишна възраст след кратко боледуване.

Русев е автор на над хиляда песни, спечелил e десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси. Неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици. Особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Творбите му се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик и др.

Член е на Съюза на българските композитори (СБК). Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикли и филмова музика ("Юлия Вревская", "Петимата от РМС", "Тайфуни с нежни имена").
Дядо Добри

Един от големите индивидуални дарители на български православни храмове почина на 103-годишна възраст на 13 февруари.

Добре Добрев е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Около 2000 г. дарява всичките си имоти на църквата и се отдава на скромен живот. Започва да се занимава със събиране на средства за реставриране на християнски храмове в страната.

През 2010 г. дарява 35 700 лева на храм-паметника "Св. Александър Невски". В предходните години помага финансово на църквата в родното си село Байлово, Елешнишкия манастир и църквата в Горно Камарци.

През последните няколко години от живота си живее в Кремиковския манастир край София.
Бате Николай (Николай Николаев)

Известният български актьор почина на 6 март на 77-годишна възраст.

Николаев е роден в Силистра на 18 октомври 1940 г. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Кръстьо Мирски. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк "Нандо Орфей" и правят турнета като клоуни-фокусници. Играе в Народен театър "Иван Вазов".

Прочува се като водещ на детското телевизионно предаване "Сладкарница: Захарно петле".

Преди няколко години създава т.нар. "Клиника по смехотерапия" за детските отделения в УМБАЛСМ "Пирогов", където под псевдонима "професор Коко" изнася представления за болни деца. Снимка: Wikimedia
Бате Николай (Николай Николаев)

Известният български актьор почина на 6 март на 77-годишна възраст.

Николаев е роден в Силистра на 18 октомври 1940 г. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Кръстьо Мирски. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк "Нандо Орфей" и правят турнета като клоуни-фокусници. Играе в Народен театър "Иван Вазов".

Прочува се като водещ на детското телевизионно предаване "Сладкарница: Захарно петле".

Преди няколко години създава т.нар. "Клиника по смехотерапия" за детските отделения в УМБАЛСМ "Пирогов", където под псевдонима "професор Коко" изнася представления за болни деца.
Христина Ангелакова

Оперната прима почина на 20 май на 73-годишна възраст. 

Родена е в град Исперих на 29 октомври 1944-а. Завършва Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия "Панчо Владигеров", в класа на професор Сима Иванова. След това специализира в академията "Санта Чечилия" в Рим. Първите й публични изяви са в La Scala.

Световноизвестният мецосопран получава редица награди от конкурси и е поканена да се завърне в България и да пее за Софийската опера. На сцената в София Ангелакова прекарва 23 години. В периода от 2001-а до 2004-а е директор на Операта, а от 2000-а е доцент в Националната музикална академия. Снимка: Wikipedia
Христина Ангелакова

Оперната прима почина на 20 май на 73-годишна възраст.

Родена е в град Исперих на 29 октомври 1944-а. Завършва Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия "Панчо Владигеров", в класа на професор Сима Иванова. След това специализира в академията "Санта Чечилия" в Рим. Първите й публични изяви са в La Scala.

Световноизвестният мецосопран получава редица награди от конкурси и е поканена да се завърне в България и да пее за Софийската опера. На сцената в София Ангелакова прекарва 23 години. В периода от 2001-а до 2004-а е директор на Операта, а от 2000-а е доцент в Националната музикална академия.
Румен Петков

Българският аниматор и носител на "Златна палма" почина на 11 юни на 70-годишна възраст.

Петков е автор на първия български говорещ анимационен филм "Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко", работи и по комиксите на сп. "Дъга". Негов е и първият български пълнометражен анимационен филм - "Планетата на съкровищата" от 1982 г. 

През 1993 г. продължава кариерата си в САЩ, където работи по проекти на Universal и Cartoon Network. Режисирал е епизоди на "Лабораторията на Декстър", "Джони Браво", "Крава и пиле" и др. От 1998-а преподава режисура и класическа анимация в Калифорнийски университет за изкуствата (CalArts). От 2013 г. прави майсторски класове в НАТФИЗ. Снимка: бТВ
Румен Петков

Българският аниматор и носител на "Златна палма" почина на 11 юни на 70-годишна възраст.

Петков е автор на първия български говорещ анимационен филм "Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко", работи и по комиксите на сп. "Дъга". Негов е и първият български пълнометражен анимационен филм - "Планетата на съкровищата" от 1982 г.

През 1993 г. продължава кариерата си в САЩ, където работи по проекти на Universal и Cartoon Network. Режисирал е епизоди на "Лабораторията на Декстър", "Джони Браво", "Крава и пиле" и др. От 1998-а преподава режисура и класическа анимация в Калифорнийски университет за изкуствата (CalArts). От 2013 г. прави майсторски класове в НАТФИЗ.
Ивайло Крайчовски

Музикантът, добре познат като басист на групата ФСБ, почина на 21 август на 57-годишна възраст. 

Крайчовски завършва факултета "Поп и джаз изкуства" на Музикалната академия през 1983 г. Той е в класа по контрабас и бас китара на професор Симеон Венков. Явява се на прослушване за бас китарист на мястото на Александър Бахаров от ФСБ и бива приет в групата. Дебюта си на сцена прави на концерт на ФСБ на стадион "Академик" пред 15 000 души публика.

Освен с работата си във ФСБ, Крайчовски е известен и като инициатор за създаването на група "Стари муцуни" с ветерана на българския рок Георги Минчев, Петър Гюзелев, Валди Тотев, Георги Марков и др.

Освен това е бил музикален директор на "София филм фест", зам.-председател на Българската изпълнителска асоциация и член на асоциацията на звукозаписните студиа в България. Снимка: Стопкадър (bTV)
Ивайло Крайчовски

Музикантът, добре познат като басист на групата ФСБ, почина на 21 август на 57-годишна възраст.

Крайчовски завършва факултета "Поп и джаз изкуства" на Музикалната академия през 1983 г. Той е в класа по контрабас и бас китара на професор Симеон Венков. Явява се на прослушване за бас китарист на мястото на Александър Бахаров от ФСБ и бива приет в групата. Дебюта си на сцена прави на концерт на ФСБ на стадион "Академик" пред 15 000 души публика.

Освен с работата си във ФСБ, Крайчовски е известен и като инициатор за създаването на група "Стари муцуни" с ветерана на българския рок Георги Минчев, Петър Гюзелев, Валди Тотев, Георги Марков и др.

Освен това е бил музикален директор на "София филм фест", зам.-председател на Българската изпълнителска асоциация и член на асоциацията на звукозаписните студиа в България.
Албена Ивайлова

Журналистката почина на 49-годишна възраст на 21 ноември след продължителна борба с онкологично заболяване.

Ивайлова е дългогодишен журналист като е работила във вестниците "Култура" и "Стандарт", радио "Витоша", Нова телевизия и др.

Тя е ръководител на пресцентъра на правителството на Иван Костов в продължение на две години от мандата му - 1999-2000 г. В последните години се занимава професионално с връзки с обществеността и публични комуникации, съосновател и ръководител е на PR отдела на "Ве Консултинг".

След смъртта на Ивайлова нейни близки започват дарителска кампания в подкрепа на 4-годишната й дъщеря Али, която Ивайлова осиновява през 2016 г. Целта на кампанията е да се осигури едногодишна подкрепа за детето, както и за продължаваща грижа, образование и др.
Проф. Димитър Зашев

Философът, превел на български език "Битие и време" на Мартин Хайдегер и "Хаос и форми" на Дьорд Лукач, почина на 69-годишна възраст на 1 февруари.

Зашев е роден на 31 юли 1948 г. в София. Завършва Философия в СУ "Св. Климент Охридски" и защитава докторска теза по История на философията в Лайпцигския университет. Преподавател е в катедра "Културология" на СУ, както и в Националната художествена академия по История на естетиката. Автор е на десетки публикации, две философски книги и две стихосбирки. Снимка: Wikimedia / Klopatios
Проф. Димитър Зашев

Философът, превел на български език "Битие и време" на Мартин Хайдегер и "Хаос и форми" на Дьорд Лукач, почина на 69-годишна възраст на 1 февруари.

Зашев е роден на 31 юли 1948 г. в София. Завършва Философия в СУ "Св. Климент Охридски" и защитава докторска теза по История на философията в Лайпцигския университет. Преподавател е в катедра "Културология" на СУ, както и в Националната художествена академия по История на естетиката. Автор е на десетки публикации, две философски книги и две стихосбирки.
Божидар Данев

На 28 май на 79-годишна възраст почина Божидар Данев, който беше изпълнителен председател на Българската стопанска камара.

Той е роден на 5 ноември 1939 г. в София. През 1965-а завършва Техническия университет и постъпва на работа в Института по кибернетика към Българската академия на науките. През 1980-а постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация, която след промените става Българска стопанска камара.

Отначало е експерт направление "Икономически анализи", след това достига до поста на председател през 1993-а. През февруари 2011-а е избран за изпълнителен директор на БСК.

Бил е и главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса за периода 1991-1997-а и изпълнителен директор на най-голямата лизингова компания в България "Интерлийз" АД.
Цветодар Марков

Режисьорът, който дебютира в пълнометражното кино през 2010-а с "Лов на дребни хищници", почина на 49 години.

Марков е роден и израснал във Варна и от дете е привлечен от сцената. Заедно с брат си посещават емблематичната за града театрална школа на братя Райкови "Щурче". През 1993 г. завършва НАТФИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" при проф. Енчо Халачев, а през 2002-а - "Кино и телевизионна режисура" при проф. Владислав Икономов. Играе в киното, продуцира, режисира телевизионни и игрални филми.
Пет години след успеха на "Лов на дребни хищници" идва и вторият му филм - "Докато Ая спеше" със Стефан Денолюбов. По думите на режисьора с "Лов на дребни хищници" е искал да се извини на поколението на 25-30-годишните за "гадния свят, който им оставихме", а с "Докато Ая спеше" би искал 5-6-годишните изобщо да не стават негови свидетели. Снимка: Facebook, Докато Ая спеше
Цветодар Марков

Режисьорът, който дебютира в пълнометражното кино през 2010-а с "Лов на дребни хищници", почина на 49 години.

Марков е роден и израснал във Варна и от дете е привлечен от сцената. Заедно с брат си посещават емблематичната за града театрална школа на братя Райкови "Щурче". През 1993 г. завършва НАТФИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" при проф. Енчо Халачев, а през 2002-а - "Кино и телевизионна режисура" при проф. Владислав Икономов. Играе в киното, продуцира, режисира телевизионни и игрални филми.

Пет години след успеха на "Лов на дребни хищници" идва и вторият му филм - "Докато Ая спеше" със Стефан Денолюбов. По думите на режисьора с "Лов на дребни хищници" е искал да се извини на поколението на 25-30-годишните за "гадния свят, който им оставихме", а с "Докато Ая спеше" би искал 5-6-годишните изобщо да не стават негови свидетели.
Светлин Русев

Художникът почина на 84-годишна възраст в дома си.

Русев е роден в Плевен на 14 юни 1933 г. Завършва живопис при професор Дечко Узунов. Някои от най-известните му монументални творби са стенописът "България" в зала 6 на Националния дворец на културата; стенописи в църквата "Света Петка Българска" в Рупите и др.

През годините е бил председател на Съюза на българските художници, директор на Националната художествена галерия, депутат във Великото народно събрание. От 2003 г. е академик към Българската академия на науките. До 2017 г. Русев беше ръководител на Художествения съвет на Националната галерия.

Носител на редица отличия и награди, почетен член е на няколко художествени академии във Франция, Австрия, Виена, Германия. Снимка: БНТ
Светлин Русев

Художникът почина на 84-годишна възраст в дома си.

Русев е роден в Плевен на 14 юни 1933 г. Завършва живопис при професор Дечко Узунов. Някои от най-известните му монументални творби са стенописът "България" в зала 6 на Националния дворец на културата; стенописи в църквата "Света Петка Българска" в Рупите и др.

През годините е бил председател на Съюза на българските художници, директор на Националната художествена галерия, депутат във Великото народно събрание. От 2003 г. е академик към Българската академия на науките. До 2017 г. Русев беше ръководител на Художествения съвет на Националната галерия.

Носител на редица отличия и награди, почетен член е на няколко художествени академии във Франция, Австрия, Виена, Германия.
Стефан Шарлопов

Бизнесменът и собственик на едноименната верига хотели почина на 5 февруари на 55-годишна възраст.

Шарлопов започва бизнеса си със създаването на компанията за пакетирани сладки "Роял Фуудс" през 1995 г. През 90-те години е съсобственик в компанията за бутилиране на минерална вода "Девин". Създава първата частна хотелиерска верига "Шарлопов хотелс", която разполага с хотели в Созопол, Пампорово, Велико Търново, Сандански, Девин и Фройденщат в Германия.

Той беше председател на Българския съюз по балнеология и СПА, както и учредител на Национално движение "Българско наследство".
Васил Гоцев

Бившият конституционен съдия и политик почина на 20 ноември на 89-годишна възраст. 

Гоцев е роден на 21 юли 1929 г. в София. Завършва право в Софийския университет "Климент Охридски", след което работи като адвокат в Перник и София. От 1986-а година преподава гражданско право в Софийския университет.

Гоцев става член на възстановената Демократическа партия, част от Съюза на демократичните сили, и от 1991 година е избиран три пъти за народен представител. От 1997 до 1999 г. e министър на правосъдието и правната евроинтеграция в правителството на Иван Костов. 

От 2001 до 2011 година Васил Гоцев е съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Снимка: Стопкадър: БНТ1
Васил Гоцев

Бившият конституционен съдия и политик почина на 20 ноември на 89-годишна възраст.

Гоцев е роден на 21 юли 1929 г. в София. Завършва право в Софийския университет "Климент Охридски", след което работи като адвокат в Перник и София. От 1986-а година преподава гражданско право в Софийския университет.

Гоцев става член на възстановената Демократическа партия, част от Съюза на демократичните сили, и от 1991 година е избиран три пъти за народен представител. От 1997 до 1999 г. e министър на правосъдието и правната евроинтеграция в правителството на Иван Костов.

От 2001 до 2011 година Васил Гоцев е съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание.

„Светла му памет”.

Един от най-често срещаните изрази след нечия смърт ни напомня, че, колкото и клиширано да звучи, дори след сетния си дъх починалият продължава да живее в спомените на близките си хора, колегите, а понякога и в зависимост от професията – и на почитателите си.

2018-а вече си отива, като взе със себе си не малко познати лица от българския обществен живот. През годината се простигхме с актьори, политици, алпинисти, музиканти, спортисти, представители на академичния свят и бизнеса. Едни от тях известни най-вече в своите собствени професионални среди, други – познати на масовата публика заради естеството на работата си.

Някои просто достигнаха края на своя житейски път и непрощаващото време реши, че им е време да продължат пътя си като спомени. Но имаше и такива, които поради една или друга причина напуснаха този свят твърде рано.

Не ни остава друго освен да ги помним. Да се учим и да взимаме добрия пример от това, което са постигнали.

В галерията ще откриете някои от добре познатите български общественици и творци, които ни напуснаха тази година.

Поклон!

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените