В Европа има проблеми. Сега са доста видни.
Те са на повече от 200 години. От Наполеон насам.
Много голяма част от значимите световни катаклизми (с изключение на Втората световна война особено на територията на Китай и периода на Мао) са се случвали в Европа.
Какво става напоследък в някои области?:
Първо бе Северен поток 1 между Русия и Германия - с председател на компанията Герхард Шрьодер. Никаква Полша, никаква Украйна.
После бе Южен Поток, където ако изключим алчността на участниците от двете страни, бе Йотингер, който направи всичко по силите си да го спре.
Сега е Северен Поток 2 между Русия и Германия, за който не е ясно как ще се впише в изискванията на Третия енергиен пакет и дали ще може друг доставчик да го ползва до 50% от капацитета на тръбата, след като тръбата лежи по дъното на Балтийско море.
А дали ще е изненада, ако председател на Северен Поток 2 стане Йотингер? Ще видим.
Бежанците са около 70% млади мъже. Русия донякъде съдейства за бежанската вълна (не само тя) и младата работна ръка отива да изкарва пенсиите на застаряващата германска нация (цитат от изявление на германски дипломат).
Всяка демокрация има управляващи и опозиция. Понякога те си сменят местата. В Русия (и Китай) те не си сменят местата. А най-често няма опозиция.
В Европа управляват Германия и Франция; опозиция няма и смяна на местата няма. Резултатът в такива случаи е известен - няма динамично развитие, а интерес на Управляващите. Сега по бежанския въпрос се зароди опозиция, без да сме сигурни в правотата на всички нейни аргументи.
В Европа няма дебат. Много неща са постфактум - каквото кажат двамата управляващи. Дори Доналд Туск се загуби. А може би вече съжалява.
Очевидно много високи длъжности са повече почетни.
Какво трябва ние да следим за нашата сигурност?:
Да не останат празни тръбите за газ. Ние не сме газова държава и никога няма да станем Азербайджан. Но поне вземахме пари за пренос на газ. Как това ще продължи - много, много труден въпрос, защото зависи от кой ли не (като държави).
Засега само Ватикана не е част от дебатите и номерата по газта.
Ядрената сигурност и диверсификация. Това зависи само от нас и Русия - и от нас и САЩ. Няма по-компактно и добре охраняемо производство в този объркан свят от ядреното. Както се казва, тези дни в ООН всички се занимаваха със САЩ и Русия. Е, ние това взаимно сътрудничество и с двете много лесно може да го постигнем и да търсим ползи от него.
Всъщност, правилните думи са да получим, а не да търсим.
Индустрията - да се закачим за новите технологии и големите фирми, които напускат Китай и дърпат напред. Все повече ще има ЕвроАтлантическа кооперация в конкуренцията с Китай. Има вече фирми, които иска да работят от България, насочени на Изток.
Развиване на способности да участваме в коалиции по важни за нас въпроси в Европа или НАТО. Ние исторически сме добри войници и не много добри дипломати и търговци. Защото няма качествена и неругаеща се среда под Управляващата. А Управляващата много-много не държи на такава среда и по-скоро я поучава, вместо да разговаря с нея. Изграждането на такава среда е критично важно.
Политиците, от друга страна, вече не са бедни. Време е да четат повече, да следят света повече, да се развиват от местни към национални и международни играчи. Някои и от двете среди са налични и са успешни, но очевидно не сме стигнали критична маса.
Със сигурност има други, може би по важни аспекти на нашето развитие/оцеляване. Добре е, обаче, да не се разпиляваме.
2020 г. идва, а вероятно няма да има повече пари и подаръци от Европа.
Не е ясно защо се гордеем с 18% дълг. Може би трябва да се гордеем с 60% дълг, но обслужван без проблеми. Време е да се измъкнем (не да не ги вземем) от европейските пари и да гледаме по стандартен бизнес-начин на развитието, без да изключваме подкрепата на държавата по стратегически въпроси.
Вече има държави, които тези стратегически цели ги подпомагат с тип Фонд за гаранции по стратегически и инфраструктурни проекти.
Защото дали е Бресткият мирен договор или Рибентроп-Молотов, или е нещо Северно, много рядко континентална европейска страна ни е помагала да си разширим територията (ако кажем Южна Добруджа, трябва да кажем кой е помогнал) или да вземем лесни пари от някъде. Освен, може би, хилядите чехи, помагали на България след Освобождението.
Дори ехото от Априлското въстание е благодарение на американци и англичани.
Тук не става дума да се "дава акъл". Просто една възможна посока на мисли и следващи действия.
